Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (70)

70.

Геопрофилът бе абсолютно точен. Вейл го държеше в ръка, разглеждаше границите и се възхищаваше на прецизността. Ранчото на Фаруел се намираше извън очертанията, но бе разположено точно зад западната граница на географския район в профила.

През последния час Бледсо бе работил с областния шериф на Лоудаун, за да получи заповед за обиск на ранчото. Лейтенантът повика екипа за бързо реагиране и възложи задачата на тактическия командир Лон Килгор. Килгор беше в края на трийсетте, а лицето му изглеждаше като издялано от гранит. Имаше мъжествени остри черти и леко набола брада. Ръцете му бяха масивни, а пръстите — достатъчно дълги, за да хванат баскетболна топка без проблем.

Пет години в морската пехота бяха възпитали у него желязна дисциплина. Тя личеше, в походката му, в начина, по който се обръщаше към хората си и планираше нападението над опасен престъпник. Бледсо каза на Вейл, че с Килгор са имали несъгласия в миналото, но никоя от мисиите на бившия пехотинец не се е проваляла. Добави, че уважава дълбоко уменията му и рядко оспорва мнението му.

Заради огромните размери на имота на Фаруел Бледсо се съгласи с Килгор, че трябва да проведат по-прецизно разузнаване, преди да изпратят там екипа за бързо реагиране. Нуждаеха се от поглед от въздуха, за да определят какви коли, сгради, хамбари или други постройки са разположени там и къде точно се намират. Килгор искаше и подробности за Фаруел.

Оперативната група стоеше встрани, бяха изморени и гладни, но изпълнени с желание да помогнат. Намираха се в офиса на областния отдел по специални операции, в стара сграда в центъра на Лийсбърг. На стената висеше рамкирана цветна снимка на шерифа; издокаран с парадната си униформа. Беше направена в областния предварителен арест и предизвика неприятни спомени у Вейл. Тя се извърна и се съсредоточи върху Килгор. Трябваше да забрави за личните си проблеми и да вложи цялата си енергия в залавянето на Мъртви очи.

— Най-вече искам да знам — каза Килгор — дали този тип е способен да постави мини и бомби.

Бившият пехотинец стоеше пред закачената на стената увеличена карта на ранчото.

— Израснал е там и познава терена като дланта си — продължи той. — Кой знае какво ни е устроил. — Огледа околния район и добави: — Ще трябва да вървим пеша, за да сме невидими. Ако потеглим с камионетката за нападения, ще вдигнем толкова прах по черния път, че ще ни види от километри.

— Значи ще вървим пеша — съгласи се Бледсо.

Килгор се завъртя към него.

— Ние ще вървим пеша. Ти и хората ти ще останете тук.

— Слушай, Лон, вие ще осъществите нападението, но ние ще дойдем с вас. Вложили сме прекалено много в този случай, за да останем тук и да чакаме обаждане.

— А аз си мисля, че сте вложили прекалено много, за да рискувате да прецакате работата?

— Ние сме детективи, Лон, а не новобранци регулировчици. Идваме зад вас — упорито настоя Бледсо и се вторачи в него.

— Да, господине — подигравателно изкозирува Килгор, вдигна телефона и натисна бутон. — Сали, повикай всички. Екипи „Алфа“ и „Бета“. Изпрати ги в хотел „Червената лисица“, в зала „Джеб“. Искам да ги видя там след час. После се обади на управителката на хотела. Тя ме познава. Кажи й, че имаме нужда от залата за няколко часа. Помоли въздушните сили за сателитна снимка на имота.

Вслуша се за момент, после каза:

— Не, не, това е прекалено много време. Нуждаем се от нея след час — настоя той, после сви рамене и кимна. — Добре, това ще свърши работа. Приготви ми няколко големи снимки. Колкото се може по-бързо.

Той затвори и се обърна към картата.

— Ще използваме нещо от интернет, което се нарича „Виртуална земя“. То ще ни осигури въздушни снимки на имота. И ще ги получим след няколко минути, а не след часове. Веднага щом се снабдим с тях, ще започнем да планираме атаката.

— Ще бъдем готови — увери го Бледсо.

Килгор се намръщи.

— Не мога да ти опиша колко ме радваш с това.