Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (16)

15.

Събудих се изплашен. Осъзнах, че съм заспал в стаята си. По дяволите! Той идва. Дъските на пода скърцат. Чуват се тежки стъпки.

Преди да заспя, той беше с курвата си. Познавам я, идвала е тук и преди. Виждал съм очите й и начина, по който го гледа. Зли очи.

Вратата се отваря и баща ми застава на прага. Гащеризонът му е разкопчан и презрамките висят.

— Тук имаше някого.

Той се ухилва презрително.

— Тя беше кучка. Отървах се от нея.

— Не я харесвам.

— Е, и тя не те харесва. И майка ти не те харесваше.

Майка. Тя не знаеше какво е да си майка. Беше кучка, като онези, които баща ми води у дома.

— Нека ти кажа нещо. Тези кучки наистина са лоши. Гледат на теб като на боклук. Грозен, прогнил боклук. Курвите винаги казват лоши неща за теб. Твърдят, че имаш късмет с баща като мен, който се грижи за теб.

Не бих използвал думата „късмет“, за да опиша живота си.

Той се приближава към леглото, а аз чакам стоварването на колана му върху мен. Отдръпвам се назад и чакам…

— Оная курва майка ти е виновна, че си такова грозилище.

Вдигам бавно глава. Още очаквам коженият ремък да изплющи върху кожата ми. Но забелязвам, че той не носи колан.

— Време е за подстрижка. Косата ти е прекалено дълга. Хайде!

Той ме грабва и ме дръпва от леглото…

Забележителна история! Той осъзна, че може да направи нещо с нея, да я публикува някъде. Щеше да използва чуждо име и никой нямаше да разбере, че става дума за него.

Може би искам хората да узнаят какво съм изтърпял.

Художествена измислица или не? Всичко е истина, но кой би повярвал? Щяха да гледат на него като на лошия, защото никой не обича да го свързват с човек, с когото са се отнасяли по този начин.

Но имаше хора, които щяха да се заинтересуват от това. Хора, които щяха да сметнат историята за гениална. Щяха да я препрочитат, да я показват на други, да я изучават.

Ченгетата също щяха да я анализират.

Нека да я изучават. Доникъде нямаше да ги отведе. Разбира се, това означаваше, че ще му се наложи да прикрие следите си. Е, така да бъде. Ще я публикува и ще види реакцията на читателите си. Ако получи добри отзиви, ще потърси по-широка публика.

Затвори лаптопа и се прозя. Остра болка го накара да се намръщи. Последната кучка беше успяла да го удари по лицето и дори го зашемети за секунда. След като го пусна в дома си, явно нещо предизвика подозренията й, тъй като замахна първа. Но той я искаше мъртва повече, отколкото тя искаше да живее, защото след като го удари, тя се втурна да бяга. Той я сграбчи за ръкава, завъртя я и я удари два пъти бързо. Нарани кокалчетата на пръстите си, но тя падна на пода. Той извади тръбата и всичко приключи.

Беше изтърпявал зловещи побои, така че беше готов, ако някой искаше да го нападне. Познаваше всички номера, защото ги беше преживял.

Притисна плика с лед към цицината на челото си. Подутината беше спаднала, а насиненото можеше да бъде скрито с грим. Агент на ФБР с голяма синина на лицето щеше да привлече внимание, а той не желаеше подобно нещо.

Но ако кучката го бе научила на нещо, то бе, че трябва да действа по-бързо и да ги вади от строя светкавично, преди да замахнат към него. Следващия път можеше да го нападнат с нож или със счупена бутилка.

Изготви списък с възможни решения на проблема, но всичките бяха рисковани, особено ако го видеха да купува оръжие. Но пък интернет му позволяваше да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска, без някой да оглежда лицето му или да го разпитва за мотивите му.

Краткото проучване в интернет го отведе до многобройни сайтове, които продаваха електрошокови палки, способни да зашеметят кучката за минути. Трябваше само да докосне палката до тялото й. Дрехите не пречеха. И колкото по-дълъг бе електрошокът, толкова по-дълго тя нямаше да може да помръдне.

Прочете често задаваните въпроси в сайта:

„Използвайки висока честота, електрошоковите палки объркват нервната система и карат мускулите да работят толкова бързо, че източникът им на енергия незабавно се превръща в млечна киселина, която ги изтощава и обезсилва. В същото време шокът прекъсва нервните импулси в мозъка и: засегнатият губи контрол над мускулите си и чувството си за ориентация. Това безпомощно състояние продължава между две и пет минути, в зависимост от телесната маса и…“

Минути! Той се нуждаеше само от няколко секунди. Бяха му достатъчни, за да стисне врата й и да изстиска живота от тялото й. Две ръце, две очи. Две ококорени очи, чиито капиляри се пукат от напрежението…

Той бързо прегледа сайта, въведе номера на кредитната си карта и го затвори. Щеше да получи колета утре.

Изглеждаше почти прекалено хубаво, за да е вярно.