Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (52)

52.

Сега й трябваше и солиден напредък в случая на Мъртви очи. Телефонът й иззвъня, сякаш в отговор на мислите й. Някой от Отдела по поведенчески анализ имаше информация за нея.

Уейн Рудник от Отдела по поведенчески анализ беше потаен относно онова, което бе открил за Мъртви очи, но й каза, че не могъл да я изчака в Академията. Имал кошмарен зъбобол и му се наложило спешно да отиде на зъболекар. Предложи й да се видят на следващата сутрин.

Вейл се върна в дома на Роби, където го откри издокаран с престилка пред печката, където бъркаше доматен сос. До тенджерата имаше друга — с вряща вода, която очакваше спагетите. Роби ги пусна бързо вътре и продължи да разбърква соса.

— Ухае прекрасно — каза Вейл и пристъпи към него.

Къщата, която Роби бе наследил от майка си преди няколко години, беше доста стара. Пироните, кабарчетата и лепенките по стените бяха покрити с няколко слоя боя. През вехтите прозорци духаше и определено трябваше да бъдат подменени. Роби бе сложил нов мокет и бе направил опит да украси дома си, но в къщата още липсваха топлина и уют.

Вейл застана пред тенджерата и подуши.

— Ухае по-добре, отколкото изглежда. „Прего“ или „Рагу“^[1]?

— Хей — ухили се Роби, стиснал дървената лъжица. — Обиждаш ме.

Тя погледна в тенджерата.

— Просто отбелязвам. Но ако греша…

— „Прего“.

— Ясно. Май ще трябва да започна да помагам. Да готвя по малко.

— Да, определено ме обиждаш.

Вейл влезе във всекидневната и се отпусна тежко на канапето.

— При Джонатан има подобрение — каза тя.

Роби намали пламъка под тенджерите и се настани до нея.

— Чудесно. — Усмихна се и хвана ръката й. — Какво каза лекарят?

— Окуражен е, смята, че всичко върви добре. Но на малки стъпки.

Тя изрита обувките си, вдигна крака на канапето и отпусна глава в скута на Роби.

— Не е лесно да отглеждаш дете. Но колко лесно се объркват нещата.

— Какво имаш предвид?

— По пътя насам си мислех за Дийкън и за лошото му влияние над Джонатан през последните една–две години. А подобни неща водят до появата на извратени личности, като престъпниците.

— О, хайде стига. Твое дете да стане убиец?

— Звучи тъпо, нали? Но понякога се тревожа. Ако не беше Дийкън, никога нямаше да се сетя за това. Но той определено оказва лошо влияние. Когато имаш дълга връзка и знаеш, че другият преживява лоши моменти, се опитваш да му помогнеш… — поклати глава тя. — Останах сляпа за много неща. Бяха ми нужни месеци, за да отстъпя встрани и да видя, че не мога да направя нищо, тъй като на Дийкън вече не можеше да се помогне. Сега го осъзнавам. Но ако е правил неща, за които не съм знаела, когато Джонатан е бил малък… — каза тя и се напрегна. — За децата не е необичайно да се затварят в себе си. А убийците никога не говорят за онова, което им се е случило в детството. Направо ми прилошава, когато си помисля за това. Продължавам да си припомням разни неща, които съм забелязвала в поведението на Джонатан. И преравям паметта си за предупредителни знаци.

— Какви знаци?

— Поведение, което показва липса на грижа и обич към другите.

Тя се надигна и отпусна крака на пода. Намръщи се от болката в коляното си, после се облегна назад.

— Когато първите профайлъри разпитвали серийни убийци в затвора, открили, че вътрешният свят на престъпника е изпълнен с мисли за доминация над всички други. Жестокост към други деца и към животни. Палели пожари, крадели, унищожавали чужда собственост. По едно време имах проблеми с Джонатан, тъй като се биеше в училище. В трети клас. Тормозеше другите деца. Поговорих с него и той спря. Не ме притесняваше мисълта, че няма близки приятели. Потрудих се да му помогна да развие светските си умения и мислех, че съм успяла. Но новите му проблеми започнаха по същото време, когато започнаха и моите с Дийкън.

— Това е нормално.

— И аз си казвах същото. Но подобно поведение, освен ако не е наблюдавано, може да доведе до други неща. Неща, за които аз никога да не разбера. Ако е убил котка, куче или катерица, аз не съм узнала за това. По време на разпитите серийните убийци почти винаги описвали моменти, в които са убивали животни. Това им позволявало да проявят яростта си без последствия. Никой не знаел, че са го извършили. А това само ги отдалечавало още повече от семействата им и другите деца. Постепенно осъзнали, че са различни, което също ги карало да се затворят още повече в себе си. Никога не научили какво е съчувствие, нито как да контролират импулсите си. Мислели, че имат право да действат по техния си начин, тъй като никой не им обяснявал, че е нередно.

— Знаеш ли какво мисля?

Вейл вдигна очи към него.

— Мисля, че от толкова дълго време ровиш в мозъците на серийни убийци, че започваш да виждаш неща, които не съществуват. Живееш дълбоко в окопите и това те изтощава. Смятам, че се нуждаеш от почивка.

Роби замълча, после добави:

— Може би завинаги.

Тя го погледна и осъзна, че е прав, но не й се искаше да го признае. Стана от канапето, скръсти ръце пред гърдите си и се заразхожда напред–назад.

— Бягството от проблемите не е в моя стил. Но си прав. Ще си дам дълга почивка. След като заловим Мъртви очи, ще си взема един месец отпуска, стига да мога да я съчетая с делото. Ще имам нужда от време да уредя положението на майка ми и да продам къщата й.

— Мисля, че това ще е добре за теб. Замини за известно време. Аз ще ти идвам на гости през уикенда.

Вейл прехапа устна.

— Ами ако не спечеля делото? Ако Дийкън успее да ме провали? Ще ме изритат от Бюрото. Никога вече няма да нося значка.

Роби стана и я прегърна.

— Няма да спечели. Но ако съдбата реши да му помогне, аз ще съм плътно до теб. Ще се справим заедно.

Вейл се насили да се усмихне.

— Мога да стана консултант, нали? Да напиша няколко книги.

— Да, като Томас Ъндъруд.

— Мога да пътувам из света, да изготвям профили и да помагам на местната полиция по екзотични места.

— Не звучи толкова лошо, нали?

Тд се замисли за момент.

— Искам си работата, Роби. В Бюрото. Да разглеждам зловещи снимки и да се разправям с женомразци.

Роби я погледна внимателно, после кимна.

— Тогава това ще е целта ни.

Тя кимна в отговор.

— Хайде да ядем — каза той и я хвана за ръката. — Повярвай ми, прегото е най-вкусно, когато е горещо.