Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (79)

79.

Бледсо бе първият от оперативната й група, който пристигна в къщата. Освободи патрулния полицай, който бе оградил района с жълта лента.

— Светлините вътре не работеха — каза ченгето. — Използвах фенера си и не докоснах нищо. Дори оставих вратата на спалнята така, както беше, когато влязох.

— Добре — кимна Бледсо.

— Партньорът ми оглежда наоколо. Обади се преди няколко минути. Нямаше какво да докладва.

— Кой е открил трупа?

— Съсед. Но операторката от 911 не получила име. Сега анализират записа. Кратко обаждане, звучало като от мобилен телефон. Съобщил адреса, казал, че е съсед, после затворил.

— Мъж или жена?

— Операторката смята, че е бил мъж, но не е готова да се закълне в това.

— Какво знаем за жертвата?

— Къщата е регистрирана на Лора Маки. Родена на девети май 1969 година. Тъмнокестенява, доколкото успях да видя на светлината от фенера. Изглеждаше сякаш някой е рязал косата й.

По гърба на Бледсо пропълзя ледена тръпка. Той кимна и се завъртя към предната врата.

— Лошо е. Много лошо — продължи полицаят. — Честно казано, наложи ми се да изляза навън да си поема въздух, преди да ви се обадя. Страхувах се, че ще повърна.

— Чувството ми е добре познато — отвърна Бледсо, като потупа джоба си, където се намираше самолетният плик за повръщане. — Добре, заеми си мястото. Не допускай никого в периметъра, освен членовете на оперативната група. Криминолозите ще пристигнат скоро.

Бледсо се отдалечи от полицая и в същия миг Роби и Манет спряха до тротоара. Той ги изчака до предната врата.

— Синклер и Дел Монако са на път — уведоми ги Бледсо, като извади гумени ръкавици от джоба си и им ги раздаде.

— Карън няма да дойде — каза Роби, като нахлузи ръкавиците. — Коляното й е много зле, дори не може да стои права.

Бледсо вдигна поглед от ръкавиците.

— Мамка му. Надявах се тя да разбере какво, по дяволите, става тук.

— Нейното разбиране е само „може би“ и „възможно е“ — изсумтя Манет. — Няма да ни свърши никаква работа. Виж докъде ни докара.

— Не знаем абсолютно нищо — обади се Роби. — Първо трябва да огледаме. Да не правим прибързани изводи.

Манет се ухили накриво.

— Мисля, че прекарваш прекалено много време с Кари. Започваш да звучиш точно като нея.

Бледсо се намръщи и отвори предната врата. Влязоха бавно. Огледаха всеки сантиметър от антрето и коридора. Търсеха следи от борба — издрано по стените, счупени стъкла по земята и кръв…

Но нямаше нищо.

Продължиха напред, стая по стая, докато накрая стигнаха в края на коридора. Вратата беше полузатворена и скриваше леглото. Бледсо хвърли поглед на Роби, завъртя се към вратата и я побутна с крак.

Тя се отвори със скърцане.

Пред тях лежеше млада жена, обезобразена по начин, който им бе прекалено познат. Пристъпиха в стаята и се вторачиха в трупа. Бледсо се наведе и повърна в плика си. Навсякъде имаше кръв, а от локвата на леглото капеше по пода. Беше размазана и по стените. Но само размазана.

— Няма послание — отбеляза Роби.

— Може вече да е казал последната си дума. Знаем какво означава кръвта, така че няма какво ново да ни съобщи.

В същия миг шум от коридора привлече вниманието им. Бледсо инстинктивно извади деветмилиметровия си пистолет. После чу плътния глас на Синклер и тежките стъпки на Дел Монако и сърцето му се успокои.

Очите на Синклер се спряха на трупа.

— Мили Боже!

— Мамка му — добави Дел Монако.

Простичка дума, но много изразителна.

— Добре, Франк, кажи ми какво виждаш. И какво мислиш. Карън няма да дойде, така че разчитаме на теб.

Дел Монако преглътна с мъка и се стегна.

— Изглежда дело на същия престъпник, но липсват някои от основните елементи. Ръката не е отрязана, няма послание, а кръвта е просто размазана.

— Да, всички виждаме това. Имах предвид дали виждаш нещо, което ние не виждаме?

— Знам какво имаш предвид — отвърна раздразнено Дел Монако, избърса потта от челото си и пристъпи към Лора Маки. — Ключът е ритуалното поведение, за което не сме съобщили на обществеността. Не сме говорили за отрязаната ръка, нали?

— Не.

— И ръката не е отрязана. Това вероятно сочи имитатор.

— Айде, пак се почна с „вероятно“ и „може би“.

— Остави ме на мира, Манет. Да не мислиш, че е лесно? Не можеш ли да предложиш нещо по-добро от тарикатските си забележки?

— Хайде да се успокоим — намеси се Бледсо. — Продължавай, Франк.

Дел Монако се обърна към трупа. Гледа го няколко секунди и каза:

— Ножове в очите. Това също съвпада с действията на имитатор. Както и размазаната кръв. Но ножовете… Бих искал да знам дали в кухнята има подобни ножове. Мъртви очи винаги използва ножовете на жертвите си. Това не беше съобщено на пресата.

Бледсо кимна на Синклер, който потегли към кухнята.

Дел Монако продължи:

— Трупът е на леглото. Няма следи от борба. Имитатор или не, този тип е знаел какво прави. Самоуверен е. Организиран и методичен. Убивал е и преди. Това не е дело на начинаещ.

Криминолозите пристигнаха и започнаха да разполагат халогеновите прожектори в спалнята, за да направят снимки и съберат улики.

Синклер се върна с нож за пържоли в ръка. Сложи го до трупа и сравни дръжките.

— Изглеждат еднакви.

Членовете на оперативната група потънаха в размисъл, докато техниците нагласяха оборудването си. Най-после Роби застана до Дел Монако и каза:

— Мислех, че размазаната кръв по цялото местопрестъпление сочи за неорганизираност.

— Да, така е — кимна Дел Монако. — Но този тип е вкарал жената в спалнята без съпротива. Дори не виждам травма на главата. Няма да знаем със сигурност, докато патологът не я обръсне, но ако съм прав, вероятно я е измамил по някакъв начин, за да го пусне в дома си. А това сочи интелект и планиране. В поведението му се забелязва неорганизираност, но този убиец има висок коефициент на интелигентност.

— Всичко това изглежда адски нелогично — каза Бледсо. — Мъртви очи е мъртъв.

— Има и друго обяснение — отвърна Дел Монако. — Вътрешен човек.

— Вътрешен човек? — възкликна Манет. — С какво си се надрусал?

— Случвало се е. Може да е и някой от криминолозите. Човек, който е бил на местопрестъпленията и знае какво очакваме да намерим. Или техник, работил по някоя от жертвите.

Синклер поклати глава.

— Да не прибързваме…

— Хенкок.

Всички се обърнаха към Бледсо. Беше го промърморил тихо, но името прикова вниманието им.

— Хенкок — повтори Дел Монако. — Да, възможно е. Да го приберем за още един разговор.

— Ще ми се да можехме, но свалихме опашката от него преди два дни. Исках да си поговоря с него за Линуд, просто за да го подразня, но не можахме да го намерим.

— А сега това.

Роби присви очи, нещо бе привлякло вниманието му.

— Какво е това, по дяволите?

Той се приближи до трупа и погледна между краката на Лора Маки.

— Пинсети.

— Чък, донеси пинсети — извика Бледсо на старшия криминолог.

Чък влезе в спалнята и подаде пинсетите на Роби, който ги взе и внимателно извади навито рулце хартия от влагалището на жертвата.

— Как го видя, по дяволите? — учуди се Манет.

— Светлината се отрази в него.

Роби разви хартията и изпъшка:

— Мили Боже! — Обърна се към Бледсо. — Какво означава това?

Бледсо застана до него и погледна листа. После стисна зъби и процеди:

— О, мамка му. Лоша работа.

Роби извади телефона си и набра номера на Вейл.

— Хайде, Карън, вдигни шибания телефон.

— Какво става? — попита Синклер.

— Карън не отговаря — каза Роби напрегнато.

— Да вървим — нареди Бледсо и се затича. — Повикайте всички патрули — извика той през рамо. — Незабавно да се явят в къщата на Карън. Побързайте!