Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (42)

41.

— Той идва по пътеката — каза Роби.

Всички се разпръснаха. Роби се престори, че тъкмо е пристигнал, и започна да съблича якето си, когато Хенкок влезе. Кимна му небрежно и седна.

Бледсо влезе, метна няколко документа на бюрото на Синклер и спря пред Хенкок.

— Добре ли си?

Хенкок сви рамене.

— Нямаше да съм тук, ако не ме беше повикал.

— Трябва да обсъдим някои неща. Откритията на лабораторията. Мислех, че ще искаш да се върнеш и да ни помогнеш.

Дел Монако, седнал зад бюрото на Вейл, наблюдаваше поведението на Хенкок и слушаше внимателно думите му. Синклер, Манет и Роби се преструваха на заети с работата си, но и те го държаха под око.

— Разбира се. Готов съм да помогна с каквото мога.

— Добре. Дай ми копие от служебното си резюме. Ще го изпратя в участъка и ще проверя дали някой се нуждае от началник на охраната.

Хенкок присви очи.

— Би направил това за мен?

— Защо не? Помагаше ни в разследването. Ти си човекът, който разтълкува творческата изява в кървавите стенописи. Мисля, че това ще се окаже важно. Дори Карън не се сети.

Хенкок се намръщи. Вероятно споменаването на Вейл беше грешка. Но след секунда той отвори дипломатическото си куфарче, извади документ и каза:

— Резюмето ми е осъвременено.

Бледсо пое документа и промърмори:

— Определено си подготвен.

— Хей, Блед — обади се Манет, — имам теория За Линуд. Не знам дали има нещо общо с Мъртви очи, защото може да си имаме работа с имитатор, но все пак е идея.

— Давай — кимна Бледсо.

Това бе покана за всички да се включат в разговора.

— Ами реших, че ако алибито на съпруга е желязно, трябва да проучим личния живот на сенаторката. Нали знаете какво имам предвид — дали си е имала някой жребец.

Бледсо се обърна към Хенкок.

— Какво мислиш, Хенкок? Ти беше шеф на охраната й. Тя имаше ли извънбрачна връзка?

Хенкок се размърда неловко.

— Дали е имала извънбрачна връзка? В никакъв случай. Беше щастливо омъжена.

— Да, ама съпругът й често е отсъствал. Може това да й е предоставило възможност. Или пък нужда.

Хенкок поклати глава.

— Не съм забелязвал подобно нещо. А и тя трябваше да внимава за репутацията си.

Да, имаше логика. Защо Линуд би рискувала да се изложи?

— Ами ако някой е разполагал с нещо срещу нея и това е било начинът й да си осигури мълчанието му?

Хенкок сви рамене и погледна настрани.

— Не знам нищо подобно. Предполагам, че е възможно.

Бледсо кимна замислено.

— Значи между вас двамата нямаше нищо?

— Между нас?

Хенкок се облегна назад, сякаш искаше да се отдръпне от обвиненията.

— Абсолютно не. Работата ми беше да я охранявам, а не да я чукам.

— Е, ама се провали, нали? Имам предвид, че работата ти беше да я охраняваш, а тя загина. А ти случайно си си тръгнал в момента, в който най-много се е нуждаела от теб.

Хенкок изправи гръб.

— За какво говориш, по дяволите?

— Просто си говорим. Нищо особено — сви рамене Бледсо. — Опитвам се да разбера какво е станало снощи.

— Някакъв откачен маниак я уби, това стана.

— Ти спомена, че с Вейл се карали, а след разправията сенаторката била разстроена. Казала ти, че се нуждае да остане сама, и ти си подкарал нанякъде.

Хенкок се поуспокои и извади цигара.

— Точно така.

— Добре, ама ти си шеф на охраната й. Разумно ли постъпи? Можеше просто да излезеш да изпушиш една цигара навън, а ти си напуснал къщата.

— Да, напуснах. И ако не го бях направил… — той погледна настрани и поклати глава — … тя можеше да е още жива.

Той бръкна в джоба си и извади запалката. Манет се намръщи.

— Знаеш ли — намеси се Роби, — лабораторията ни изпрати доклада тази сутрин.

Хенкок дръпна от цигарата и не обърна внимание на думите му.

— Криминолозите ни са доста опитни. Накарахме най-добрите да преровят дома на Линуд. И намериха нещо интересно.

Все още нямаше реакция от страна на Хенкок.

— Какво намериха? — попита Синклер.

— Тютюн от турски цигари в спалнята на сенаторката — съобщи Роби и погледна Хенкок.

Останалите също се обърнаха към него.

Хенкок вдигна глава и забеляза погледите им.

— Слушайте, щом искате да притискате някого, какво ще кажете за Вейл? Тя има сериозен мотив, средства и възможност. Да не споменаваме и склонността й към насилие.

Всички замълчаха.

— Бих предпочел да поговорим за тютюна — отвърна Бледсо спокойно, приковал очи в него.

— Няма за какво да говорим. Прекарвах много време в къщата. Пушех тук и там. По дяволите, вероятно ще намерите дори влакна от дрехите ми и следи от ДНК–то ми. Работех там, за Бога!

— Прав си — кимна Роби, като погледна доклада. — Имаше и косми и влакна.

— Виждате ли?

Роби кимна.

— Случайно прехвърляне.

— Точно така.

— Да, ама тютюневите частици бяха намерени в чаршафите на леглото. Чаршафите на Линуд — обясни Роби, наклони глава и зачака отговор.

— Както сам спомена, случайно прехвърляне.

— Иска ми се да приема това — намеси се Бледсо, като стана и се заразхожда около Хенкок. — Наистина ми се иска, защото от мисълта, че един от нас е убил сенаторката по този зверски начин… направо ми се гади.

Той спря пред Хенкок и се вторачи в него.

— Намерихме и засъхнала сперма по чаршафите. Съпругът на Линуд е в Азия от две седмици. Обзалагам се, че ако проверим спермата, няма да е негова.

— Чудесно, проверете я.

Бледсо се наведе и облегна ръце на стола на Хенкок.

— Хайде, Хенкок. Знаем за връзката ви.

— Каква връзка?

— Не обиждай интелигентността ни. Имаме надежден източник, който е готов да свидетелства.

Хенкок бутна Бледсо настрани и стана.

— Не съм длъжен да седя тук и да се примирявам с дивотиите ви. Ако разполагахте с нещо, щяхте да сте ми сложили белезниците. — Той поклати глава и се намръщи, сякаш искаше да засрами колегите си. — Имате истински заподозрян — Карън Вейл, но не ви пука. Мислите си, че държите всички козове? Чакайте да уведомя медиите, че ченгетата на Ли Търстън заплитат разследването и пренебрегват човека, който вероятно е Мъртви очи, защото предпазват един от своите.

— Събирай си нещата и изчезвай от тук — нареди му Бледсо. — Вече си изключен от оперативната група. Сенатор Линуд не може да се намеси в твоя полза. А шефът на полицията не би те докоснал и с петметров прът.

Хенкок грабна куфарчето си, пъхна документите си вътре и си взе палтото.

Роби се надигна от стола си и сложи ръце на кръста си.

— Ако се обърнеш към медиите, ще се набуташ в още по-големи неприятности.

Хенкок тръгна към вратата, спря за миг и се завъртя.

— Вие сте кретени.

— Поне не сме безработни кретени — отвърна Синклер.

Вратата се затръшна след Хенкок.