Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (50)

50.

Едноетажната къща на Чейз Хенкок беше добре поддържана, наскоро ремонтирана, с вградени шкафове от тиково дърво, плазмен телевизор с плосък екран и завеси с дипли, които издаваха женски вкус. Но Хенкок никога не се бе женил. Вероятно беше наел дизайнерка по вътрешно обзавеждане.

Също така можеше да се предположи, че е изкарвал доста пари след напускането на ФБР.

— Защо е настроен толкова враждебно към Карън? — попита Роби.

— Мъжко самолюбие — отговори Бледсо. — Тя получи онова, което той искаше. Такива рани не заздравяват лесно.

Бледсо застана във всекидневната и прокара ръка по коженото канапе.

— Скъпо е. Прилича на палтото от агнешка кожа, което баща ми носеше — каза той, въведе един от криминолозите в къщата и му обясни: — Търсим всичко, което може да е свързано с убийство. Косми и влакна, които да отговарят на откритите при жертвите. Кръв. Тъпи предмети, използвани като оръжие. Знаеш за какво говоря.

— Първо ще почистим с прахосмукачка — отговори старшият криминолог. — След като приключим с дадена стая, ще можете да влезете вътре.

Роби му благодари и излезе да чака навън.

— Имал е предостатъчно време да почисти — каза той на Бледсо. — Мислиш ли, че ще намерим нещо? Хенкок знае как действаме.

Бледсо сви рамене.

— Досега не съм видял идеалното убийство, Хернандес. Дори Хенкок да е най-големият чистник, със сигурност е забравил нещо.

Излязоха в мразовития ден. Чейз Хенкок стоеше на три метра от тях, облегнал гръб на акюрата си и скръстил ръце пред гърдите.

Роби се обърна към Бледсо.

— Каквото и да е това нещо, надявам се да го намерим.