Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (29)

28.

Той застана до грънчарското колело и загледа как блондинката сложи ръце върху влажната глина. Останалите ученици си тръгнаха и вратата се затвори зад тях. Студиото потъна в тишина. Чуваше се само бръмченето на флуоресцентните лампи.

Блондинката вдигна към него сапфиреносините си очи.

— Можете ли да ми помогнете с това?

Той се поколеба за секунда.

Само ако знаеше, кучко, само ако знаеше.

Наложи си усмивката, която използваше за учениците си, и каза:

— Разбира се.

Блондинката беше нова. Това бе едва вторият й час, а той вече бе обяснил същественото за моделирането, рисуването и печенето… обичайният курс за начинаещи. Обичаше да приключва набързо с основното, а после да им даде възможност да сложат ръце върху глината, защото нищо не може да замести усещането от влажната глина между пръстите ти. Винаги се опитваше да прецени уменията на учениците си по реакцията им към консистенцията на глината. Това, което правеха с нея, му говореше много за тях.

Блондинката харесваше студената влага на глината. Това бе очевидно. Що се отнасяше до способностите й… там май нямаше нищо обещаващо. Но пък поиска да остане след другите, за да поработи с колелото, а това го изненада.

Забележително е колко наивни и доверчиви са някои хора. Особено кучките. Мислят си, че са имунизирани срещу всичко лошо. Ходят по разни места сами нощем — в супермаркета или до банкомата — и вярват, че са в безопасност. Дали са прекалено тъпи, или просто са убедени в безсмъртието си и не вярват, че могат да се превърнат в следващата му жертва?

Разбира се, някои се страхуваха да излязат. Той гледаше новини и четеше вестници. Експертите съветваха самотните жени да излизат на групи и да избягват рискови места. Да бе, сякаш той ловуваше в рискови райони! Освен това им набиваха в главите да се оглеждат внимателно и да са наясно със заобикалящата ги среда. Да, този съвет щеше да им свърши страхотна работа, когато той застанеше пред вратата им, покажеше значката от ФБР и ги помолеше за помощ.

Той застана зад русата кучка и вдъхна ментовия аромат на шампоана й. Подсмръкна и се наслади на миризмата. Погледна лявата й ръка и диаманта на безименния й пръст. Съвсем обикновен и незабележителен. Вероятно и работата й с глината щеше да е такава. Не изкуство, а недодялано изделие, чието място е в боклука или на гаражна разпродажба. Мнението му за творческите й способности се потвърди.

Но по-важен от грозния дизайн на пръстена бе фактът, че кучката е омъжена. И руса. Със сини очи. Ясни очи, които напомняха за небето.

Той се наведе към нея и сложи ръце върху нейните. Колелото се въртеше бързо. Попита я дали осъзнава могъществото на ръцете си.

— Умението да превърнеш буцата глина в изкуство, да я оформиш, да създадеш красив предмет, е нещо, което не трябва да приемаш за даденост.

Кучката не схвана думите му, но реши, че са смешни, и се изкикоти. Ако не беше наясно с действителността, можеше да си помисли, че тя флиртува с него. Но може пък да грешеше.

Само ако знаеше…

Само ако беше брюнетка и имаше зли очи. Можеше да я убие още тук и сега. Само ако…