Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (30)

29.

Кабинетът на П. Джаксън Паркър, адвокат, беше скромен, с овехтял мокет.

По стените висяха репродукции на Моне и Мане в метални рамки. Чакалнята бе обзаведена с бели пластмасови столове, които бяха учудващо удобни, но мястото им не беше на закрито. На бюрото на секретарката стоеше вехт компютър, който дори не можеше да работи с „Уиндоус“, и телефон с две линии, видял и по-добри дни… преди десетина години.

Кабинетът се намираше в предградията на Вашингтон, близо до гара „Юниън“. Вейл се беше изправяла срещу Паркър два пъти, като единият бе по-забележителен. Беше призована да даде показания като експерт, тъй като тя бе изготвила профила на клиента му. Паркър започна да се подиграва с работата на Отдела по профилиране, като я нарече „килим от предположения и догадки, втъкани заедно чрез ясновидска психология“. Доказателствата срещу серийния убиец Боби Джо Дънинг бяха най-вече косвени, но Вейл знаеше, че той е извършил престъпленията. Въобще не се съмняваше в това. Но случаят не може да бъде основан само на анализа на профайлъра, тъй като хиляди хора можеха да отговарят на профила, а това пречеше на съдебните заседатели да повярват, че обвиняемият е виновен.

Паркър свърши чудесна работа, инжектирайки солидна доза съмнение във вените на съдебните заседатели, но прокуратурата надделя. И въпреки резултата в полза на правосъдието, Вейл никога не забрави колко майсторски Паркър защити клиента си. Този случай я накара да се озове днес в чакалнята му.

П. Джаксън Паркър надникна иззад очуканата врата и каза:

— Агент Вейл, заповядайте в кабинета ми.

Тя кимна към празното бюро на секретарката.

— Работите без помощ? Не бих го предположила.

— Изпратих секретарката за кафе. Машината ни се скапа, а аз не мога да работя без необходимата доза кофеин. Разширява артериите и ми помага да мисля.

Тя го последва по къс коридор. Минаха покрай няколко стаи със същите очукани врати. Влязоха в кабинета на Паркър и той се провря ловко между купчините документи по пода. Вейл заоглежда стаята.

Осъзна, че още стои права и разглежда хаоса, а Паркър е седнал и е сключил ръце пред устата си.

— Моля, седнете — покани я той.

Вейл се настани на ръба на стола. Гърбът й беше скован, а очите й още обикаляха помещението.

— Знаете ли, преди години изкарах няколко курса по поведенчески анализ. Те ме научиха как да преценявам съдебните заседатели и да разчитам мислите им. Оказаха се по-полезни от класовете по право. Имаше и друга полза, агент Вейл — добави той, като прикова очи в нейните. — Научиха ме как да тълкувам поведението на клиентите си. А когато защитаваш обвиняеми, е хубаво да знаеш кога клиентът ти лъже и кога казва истината. Адвокатът невинаги чува истината, ако разбирате какво имам предвид.

— Мисля, че разбирам.

— Не се чувствате удобно и сте нервна.

— Адвокатът прави профил на профайлъра.

— Понякога изпълняваме много роли. Бил съм съветник, психолог, съвест. Правя каквото се налага.

Вейл кимна.

— Нещо ви тормози — продължи той. — Защо просто не го кажете?

— Какво да кажа?

— Че не ме харесвате.

Тя се размърда неудобно на стола.

— Не мисля, че това е съвсем точно. Не харесвам адвокати, които защитават престъпници. А вие случайно сте един от тях.

— Разбирам. Предполагам, че това е типично за вас и колегите ви предубеждение.

Вейл кимна отново.

— Да, може да се каже, че ви приемаме за „врага“. — Тя се насили да се усмихне.

— Не сме врагове, агент Вейл. Ние сме доставчици на правосъдие. Опитваме се да се уверим, че закони са спазвани. Конституцията ни осигурява защита на обвиняемия и иска да сме сигурни, че „невинния до доказване на вината“ е съден справедливо.

— Нямам проблеми със справедливите дела. Имам проблем, когато адвокатите манипулират фактите и показанията ни и ги показват като нещо съвсем различно от това, което са.

— Ясно. И вие твърдите, че полицията и прокуратурата никога не действат по този начин? Скрити документи, които се появяват на бял свят след години, нагласени улики…

— Не мога да отрека, че това се случва понякога. Но много рядко. А вие го вършите непрестанно.

Паркър вдигна вежди.

— Кого имате предвид, когато казвате „вие“? Чернокожите? Афроамериканците?

Вейл ядосано извърна поглед. Когато се върнаха върху Паркър, очите й пламтяха от ярост.

— Знаете много добре кого имам предвид. Но ето, типично за вас, изкривявате думите ми.

Паркър избухна в смях.

Гневът на Вейл нарасна.

— Какво е толкова смешно?

— Хванах ви на въдицата. Както знаете, демонстрацията е по-силна от думите. И току-що ви показах колко добре си върша работата. Знаех, че не мога да спечеля спора ни, затова промених правилата. Леко и гладко. И ей така — щракна с пръсти, — вие се настроихте отбранително.

Паркър се усмихна и наклони глава.

Вейл прехапа нервно долната си устна. Не знаеше какво да мисли за този човек.

— Тук съм, защото ми се налага…

— Да си изясним нещо, агент Вейл. Хората не идват тук, защото искат да ме видят. Още по-малко искат да бъдат обвинени в престъпление. Нямат желание да плащат сметките ми. Но идват, защото имат проблем. Предполагам, че и вие имате.

— Проблем. Да, може и така да се нарече.

Тя му разказа подробно всичко случило се. Той я подтикна да говори искрено и да му каже всичко, дори ако смяташе нещо за незначително.

— Разкажете ми абсолютно всичко и ми позволете да си съставя мнение.

Вейл го направи и внезапно осъзна, че това й подейства добре.

Паркър се залюля на стола.

— Позволете да ви разкажа малко за себе си. Предполагам, че сте ме проверили, но не приемам нищо за даденост. Когато не защитавам убийци, обичам да се занимавам със семейни дела. Домашното насилие представлява интерес за мен. Не ме питайте защо, не обичам да го обсъждам. Достатъчно е да се каже, че съм уважаван от съдиите и прокурорите. Ще имате нужда от това. И смея да твърдя, че направихте мъдър избор с идването си при мен.

Вейл кимна в съгласие, но си помисли, че поведението й казва обратното, тъй като очите й продължаваха да обикалят стаята.

— Не оставяйте обстановката да влияе на мнението ви за способностите ми. Живея в Грейт Фолс и домът ми струва два милиона долара. Шофирам чисто нов ягуар. Но поддържам кантората си мизерна, тъй като лъскавите мебели и луксозните зали за конференции не помагат на клиентите ми. Не им осигуряват оправдателната присъда. Не се занимавам с нищо, което не ми помага да отърва клиента си. Единствената ми задача е да не ви осъдят.

Вейл отново отмести очи настрани.

— Знам, че не сте съгласна с разсъжденията ми, защото обикновено сте от другата страна. Но искам да разберете нещо. Когато влезете в съда, няма да бъдете специален агент Карън Вейл от ФБР, която е посветила живота си на залавянето на престъпници и на поддържането на безопасността на обществото. Там сте жена, обвинена в брутално нападение над бившия й съпруг. Счупили сте му ребра и сте го вкарали в болница. Ще ви обрисуват като грубо, проклето ченге, обучено да използва смъртоносни хватки, с избухлив темперамент и изпълнено с омраза към потърпевшия. А аз трябва да покажа на съдебните заседатели, че не сте такава. Ще нарисувам друга картина. С две думи — имате нужда от мен. В този момент аз съм ваш приятел. Най-добрият ви приятел. Трябва да ми разкажете абсолютно всичко и да не държите нищо в тайна. Защото, когато прахът се уталожи, аз няма да съм само най-добрият ви приятел. Ще бъда единственият ви приятел.

Вейл реши, че няма смисъл да обсъждат повече въпроса. Ако той представеше случая пред съдията така, както го бе направил пред нея, значи беше в добри ръце. Взе договора, прочете го и го подписа решително.

И внезапно й стана ясно как Паркър може да си позволи къща за два милиона долара и чисто нов ягуар.