Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (64)

64.

Вейл обърна металната кутия и изсипа съдържанието й в чист найлонов чувал за боклук. Нахлузи гумени ръкавици и започна да разглежда предметите един по един.

Намери още няколко снимки на Ема и Нели, заснети с хора, които не познаваше. На една от тях забеляза, че сестрите носят малки медальони.

Взе златния медальон, който бе намерила в металната кутия, и се вторачи в него с надеждата да види надпис. Нямаше нищо. До нея лежеше увеличената от лабораторията снимка и нямаше съмнение, че медальонът бе абсолютно същият като намереният в ануса на Линуд по време на аутопсията. Вероятно бе един от онези, които Ема и Нели носеха на снимката.

Беше се оказала сляпа за нещо толкова очевидно. Фактът, че не го е видяла, я тормозеше много, унищожаваше самочувствието и гордостта й. Смяташе, че познава човешката психика и може да я прецени и да предвиди определени неща. Но в този случай не беше по-добра от слепец, който не може да разчита Брайловата азбука. Както във всички подобни случаи, и тук имаше ключ към тайните на убиеца. Тя го беше държала, без да осъзнае с какво разполага.

Вейл остави снимката и продължи да рови из съдържанието на металната кутия. Нещо привлече вниманието й: плик, в който имаше надраскана бележка от Нели до Ема:

„Това е снимката, която Патрик ни направи. Ще се видим скоро. Любов.

Нели.“

Сърцето й заби учестено. Бинго! Може би. Помисли си за всички улики, които лежаха пред нея. Малко име. Отпечатъци, вероятно слюнка… и ДНК.

Намери кутия с найлонови пликове в кухнята и прибра снимката и плика отделно. Затвори металната кутия, набра номера на Бледсо и го попита дали е седнал.

— В колата съм, така че няма друг начин — отвърна той.

— Отбий някъде и спри.

— Да спра, а? Толкова хубаво нещо ли ще ми съобщиш?

— Много ли ти се иска да разрешиш случая на Мъртви очи?

— Повече от който и да било случай. Защо, да не би да си открила нещо?

— Знам кой е Мъртви очи, Бледсо. Е, поне знам малкото му име и вероятно много повече.

— Майтапиш се.

— Бих ли се майтапила с подобно нещо?

— Не ме дръж в напрежение, Карън. Кой е?

Вейл затвори очи, пое си дъх и му каза.