Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (55)

55.

Отново беше гладен и се бореше с нуждата да направи нещо. Не можеше да се сдържа дълго, а това означаваше, че се налага да планира следващата си жертва. Вече знаеше коя трябва да е, но щеше да е трудно. Много по-трудно от останалите. По причини, които само той знаеше.

Но както старецът вечно повтаряше: „Трябва да си корав.“ Повечето идеи на мръсника не заслужаваха внимание, но тази не бе забравил никога. Защото, когато си има работа с копеле като него, човек трябваше да е корав, за да оцелее. Но определението му за „корав“ се различаваше от това на баща му. Старецът, имаше предвид, че хората са задължени да приемат онова, което им дава, и да понасят болката. Неговото тълкуване бе, че се нуждае от сила, за да го победи емоционално. И да намери начин да избяга.

С течение на времето този начин стана очевиден, или поне бе метод, който му помагаше да се справи. Докато чакаше пещта в студиото да изпече изделията на учениците му, той седна пред компютъра и се замисли за момента, когато най-после му просветна и осъзна кой е и как да се справи с положението.

Като всеки тринайсетгодишен и аз имам проблеми в отношенията с възрастните. Те са по-големи и силни. Но аз също ставам по-силен. Проклет да съм, ако му позволя да продължи да се възползва от мен. Затова се боря упорито.

Но това не го спира. Сега ме удря изотзад и ме завързва. Знам го, защото като се събудя, имам цицина на тила, а китките и глезените ми са изранени от въжетата.

Но той още не е намерил тайната ми стая. Сега мога да влизам там през празното място под къщата. Хванах един енот, който се опитваше да се нанесе в скривалището ми, защото там е топло. Напомни ми за Чарли, но очите му бяха по-големи. Не ми хареса как ме гледа.

Той вече не е проблем. Погрижих се за него. Тайната ми стаичка е единствената причина, поради която съм още тук. Лично мое място, където аз имам контрол. И не искам никого тук, дори животни.

Понякога най-простите неща те карат да осъзнаеш какво трябва да се направи. А след като видиш, че разрешението на проблема е било пред очите ти, побесняваш и си обещаваш, че вече няма да допуснеш същата грешка. Учиш се, поумняваш.

Докато разглеждаше снимките, откраднати от агент Вейл, осъзна, че е пропуснал невероятна възможност. Какъв прекрасен начин да преживее убийството отново. Можеше да си купи фотоапарат и да снима труповете, както правеха ченгетата. Щеше да качи снимките на лаптопа си и да ги гледа, когато си поиска. Или още по-хубаво — камера. Можеше да я постави на триножник и да запише абсолютно всичко. А после да го гледа. Да го пусне на забавен кадър. Пулсът му се ускори, когато си помисли за това.

Можеше да си купи камера от всеки магазин. Обикновен човек, който иска да заснеме децата, внуците, племенниците си, кучките.

Щеше да записва кучките си. Мъртви и живи.