Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (71)

71.

Докато чакаха хората на Килгор да я приготвят снимките, членовете на оперативната група отидоха до автоматите в лобито, за да си вземат закуски и кафе. Не бяха яли много през деня, а перспективата да получат солидна храна в следващите няколко часа бе почти нулева.

Вейл остана с Бледсо, който се свърза с местния полицейски участък в Мидълбърг, за да обясни естеството на операцията. Килгор очакваше проблеми, тъй като по-голямата шерифска служба на област Лоудаун бе координирала действията, без да се консултира с полицията в Мидълбърг, която се състоеше само от пет ченгета. Според Бледсо лейтенантът беше настроен войнствено, защото смяташе, че са се натрапили в територията му. Настояваше хората му да участват в операцията и едва ли не изпадна в истерия и заплаши, че ще оспори юрисдикцията на полицейския началник на Лоудаун.

Бледсо го помоли да изчака, несъмнено притеснен да не си изпусне нервите и да не каже нещо, което да отложи операцията с часове. После се обърна към Вейл и й обясни какъв е проблемът.

Тя поклати глава, изненадана за пореден път от дребнавостта на ченгетата.

— Мъжете са като кучета, Бледсо. Обичат да пикаят навсякъде с претенцията, че това е тяхна територия.

— Да, но само ми губи времето.

— Съмнявам се, че началникът на Лоудаун се интересува от териториални спорове. Той иска само да твърди, че неговите хора са заловили Мъртви очи. Не му пука дали полицията или шерифската служба ще го арестува, нали?

— Точно така.

— Тогава кажи на лейтенант Доберман, или каквото, по дяволите, е името му, да звънне на шефа си.

Бледсо предизвика разгневения лейтенант и изчака, докато той се обади на шефа си. След десет минути администраторката подаде телефона на детектива. Той се вслуша за момент, благодари и затвори.

— Лейтенант Доберман каза, че всичките му хора били заети с техните си случаи и щяло да отнеме известно време да ги събере, а не искал да отлага операцията ни — изсумтя Бледсо. — Истината е, че ако ни беше изпратил някои от хората си, половината му район щеше да остане без патрули. А и Мидълбърг бездруго щеше да използва екипа за бързо реагиране от Лоудаун.

— Тъпо мъжкарско съперничество — отвърна Вейл.

— Не ни обиждай, Карън. Оставяме тези неща за съблекалните.

Килгор взе снимките от „Виртуална земя“ и топографската карта и се отправи към хотел „Червена лисица“. Оперативната група го последва в една от колите на екипа, оборудвана с два черни тактически екипа, радиостанции, шлемове, щитове, инфрачервени очила и маски.

Бледсо шофирате, а Дел Монако се бе качил при Килгор в камионетката. Вейл се загледа в малкия елегантен хотел и отбеляза:

— Винаги съм искала да отседна тук.

Роби проточи врат и огледа постройката.

— Просто голяма стара къща.

— Все едно да кажеш, че Белият дом е „голяма стара къща“. Хотел „Червената лисица“ е построен в началото на осемнайсети век. Мисля, че Вашингтон е спал тук. Хотелът дори е играл важна роля по време на Революцията и Гражданската война.

— И откъде знаеш това? — попита Манет.

— Защо вечно ме предизвикваш?

— Все някой трябва да го прави. Мислиш си, че знаеш всичко.

— Канех се да наема стая тук преди около шест месеца. Много романтично място. Заобикалят те планини и прекрасна растителност, а стаите са обзаведени както преди двеста години — отвърна Вейл, като се загледа през прозореца. — После осъзнах, че колкото и да е романтично дадено място, ако нямаш с кого да го споделиш, е адски самотно. Изхвърлих брошурата.

Усети погледа на Роби с тила си. Той би я завел там по време на дългоочаквана й ваканция. А това определено изглеждаше възможно, след като случаят на Мъртви очи скоро щеше да бъде приключен. Вейл си позволи да помечтае няколко секунди.

— В случай че те интересува — каза Манет, — хотел „Червената лисица“ е бил там, когато Франклин Фаруел е купил ранчото.

Вейл кимна. Манет беше права. Потръпна, когато си помисли на каква опасност са се излагали младите жени, посетили хотела през годините.

 

 

След минута Бледсо последва камионетката на паркинга. Килгор скочи от кабината и ги поведе към входа на хотела.

Влязоха в зала „Джеб“ и огледаха тъмната дървена ламперия, камината и гредите на тавана.

— Провеждам всички тактически сеанси тук, когато имаме маневри в района. Управителката е приятелка на майка ми — каза Килгор, като остави снимките от „Виртуална земя“ на дългата маса до стената.

— Кой е бил Джеб? — попита Манет.

— Генерал Джеб Стюарт от армията на Конфедерацията — отговори Килгор. — Срещал се е със Сивия призрак, полковник Джон Мозби, точно в тази зала, за да планират стратегията си за Гражданската война.

Манет се намръщи.

— Това не ме кара да се чувствам у дома си.

— Айде бе — ухили се Роби.

— Ако оставим политическите възгледи настрани — намеси се Бледсо, — надявам се, че нашата стратегия ще се окаже по-успешна от тази на генерала.

Килгор изправи топографската карта до стената.

— Не се тревожи, Бледсо, ще успеем — увери го той.

Членовете на седемте тактически екипа пристигнаха през следващия час. Килгор разгледа картата и снимките и започна да съставя плана си. Управата на хотела им донесе кафе, което бе поето от един от полицаите пред вратата. Тъй като се планираше важна операция, външни лица не бяха допускани в залата.

Час по-късно Килгор започна да прибира картите, а членовете на тактическите екипи и оперативната група се отправиха към камионетката, за да вземат бронираните жилетки и оръжията си.

Бледсо застана пред стола си и сложи ръце на кръста си.

— Какво има? — попита Вейл.

— Столът ми. Оставих го там — каза той, като посочи мястото, — а сега е тук.

— Мисля, че имаш нужда от сън. Всички сме така. — Тя го потупа по гърба и тръгна към вратата.

— Говоря съвсем сериозно — възмути се Бледсо.

— Сигурно е бил Монти — обади се Килгор. — Призрак от осемнайсети век. Той вечно мести разни предмети и издава звуци.

Килгор вдигна глава и заговори към тавана:

— Престани, Монти, плашиш човека. — После се захили и тръгна към вратата.

Бледсо се огледа, внезапно осъзна, че е сам, потръпна и се втурна към вратата.

 

 

Около три часа след пристигането им в Отдела за специални операции в област Лоудаун, камионетката за нападения и придружаващата я кола спряха сред горичка стари дъбове, на около километър от ранчото на Фаруел. Осемчленният екип за бързо реагиране изскочи от задната врата. Бяха с черни якета и снайпери.

Членовете на оперативната група бяха издокарани по подобен начин, макар че повечето от тях използваха бронирани жилетки за първи път от години. За щастие беше студено и те ги топлеха. Не се знаеше колко време ще стоят навън.

Няколко от мъжете метнаха камуфлажно платнище върху камионетката, а останалите събраха клонки и ги струпаха около гумите. После нахвърляха едри клони върху черната кола, за да предотвратят отражение от огледалата и прозорците.

— Добре, слушайте — каза Килгор. — От тук нататък само радиокомуникация или сигнали с ръце. Разпръсваме се в периметър от петдесет метра около къщата. Когато сме готови, нахлуваме. Всички имате определени места. Обадете се, когато стигнете до тях. И не забравяйте, че този тип е опасен. Ловувал е лисици, така че е добър стрелец. Внимавайте и имайте предвид, че може да има цял арсенал вътре. Не знаем какво да очакваме. Въпроси?

Той изчака малко, огледа екипа си и каза:

— Разпръснете се.

— С кой екип да тръгнем? — попита Вейл.

Килгор се намръщи.

— Това е проблемът. Нямам къде да ви разположа.

— Ние ще си направим наш екип — каза Бледсо.

— Ами ако нямам допълнителни слушалки и микрофони за всички?

— Дай ни каквото имаш. Ще останем заедно и няма да ви пречим. Но след като обезопасите мястото, трябва да сме там.

Килгор пристъпи към камионетката, отметна платнището и влезе. След миг излезе с шест резервни чифта слушалки. Подаде ги на Бледсо и каза:

— Не променяйте честотата и стойте настрани от нас. И най-вече — не ми прецаквайте операцията.

Обърна се и затича през храстите, за да настигне екипа си.

— Ще приемеш ли това, Бледсо? — подкачи го Манет.

— Приех го и ще продължа да го приемам. Не забравяй защо сме тук.

Синклер покри плешивата си глава с черно бейзболно кепе и си сложи слушалките. После махна на Дел Монако и попита:

— Ще се справиш ли?

— Това пък какво означава?

— Имаш допълнителен тонаж, а ходенето ще е дълго.

— Допълнителен тонаж — ухили се Манет. — Това ми харесва. Имаш ли нещо против да го използвам, Син?

— Не, забавлявай се.

— Допълнителният тонаж не ме забавя — възрази Дел Монако. — Изкарах всички тестове за физическа издръжливост, които Бюрото изисква. Но все пак ти благодаря за загрижеността.

Той направи път на Синклер и тръгна енергично след него.

 

 

Тръгнаха през гората от борове, кедри и тук–там някой дъб. Излязоха на сечище и поеха предпазливо покрай дърветата. След около час членовете на екипа за бързо реагиране започнаха да докладват, че са на позициите си.

Роби вървеше начело на оперативната група, следван плътно от Бледсо. Манет беше трета, после Синклер, Вейл и Дел Монако. Въпреки уверенията, че е изкарал тестовете за издръжливост Дел Монако никога не бе вървял през гора или по неравен терен, след като не беше спал от трийсет и пет часа.

Когато всички членове на екипа бяха заели позиции, вече се здрачаваше. Луната се криеше зад облаците, а температурата рязко спадна. Дъхът им образуваше облачета, което бе опасно, когато човек участва в подобни операции. За членовете на оперативната група, които не бяха снабдени с очила за нощно виждане, тъмнината бе нож с две остриета: осигуряваше им укритие, но им пречеше да забележат опасностите.

От това, което успяха да видят на бързо стопяващата се светлина, къщата изглеждаше двуетажна, средна по размер, а сто и петдесетте години й личаха. Боята, или поне това, което бе останало от нея, се лющеше. Дъските на терасата бяха напукани и сухи. Точно по тази причина Килгор бе настоял за снимките от „Виртуална земя“: видя дървената тераса, а годините опит го бяха научили, че дървото, пироните и щетите, нанесени от времето, издават звуци, които пречат при провеждане на изненадваща операция. Благодарение на подробната информация членовете на екипа за бързо реагиране бяха подготвени и следваха отлично планиран маршрут около терасата.

Вейл отдръпна микрофона от лицето си и попита:

— Сега какво?

Бледсо застана до нея и двамата се снижиха зад един огромен пън.

— Яд ме е, че не ги помолих за очила за нощно виждане.

— Важното е, че те разполагат с тях.

— Как ти е коляното? — попита Бледсо.

Роби я бе видял да гълта два тиленола точно преди да поемат по пътя, но тя се отнесе пренебрежително към болката.

— Няма да позволя на някаква си лека болка да ме спре.

— Лека болка? — повдигна вежди той.

— Добре де, силна.

Сега, след дългото ходене, Вейл погледна на нещата с повече реализъм.

— Стига да не ми свършат хапчетата, няма да имам проблеми.

— Когато всичко приключи — каза Бледсо, — ще повикам хеликоптер и ще те откараме от тук.

— Не си представях частната си лимузина точно по този начин — отвърна тя, като се наклони надясно и загледа как първият атакуващ застана вляво от вратата.

Останалите четирима от екипа бяха при задната врата и Вейл не можеше да ги види. Тя притисна слушалките към главата си. Не искаше да пропусне нищо.

— Екип едно е на позиция и готов за действие — чу се нетърпелив глас в слушалките.

— Екипи две, три и четири са готови.

Вейл позна гласа на Килгор. Сърцето й заби учестено.

— Екипи пет, шест, седем и осем са готови.

— Задръжте позициите си — прошепна Килгор, като протегна юмрук към вратата и я удари няколко пъти. — Патрик Фаруел, полиция — извика той. — Знаем, че си вътре. Мястото е обградено. Излез с вдигнати ръце.

Къщата остана тъмна и тиха.

По радиото се чу друг глас, вероятно от задната част на къщата.

— Екип осем докладва, че тук няма никакво движение.

— Разбрано — отговори Килгор. — Готови… Давайте!

Първият член на екипа отстъпи встрани и вторият мина напред със стенобойно оръдие в ръка.

— Втори е на позиция. Готови… Напред!

Той размаха двайсеткилограмовия стоманен таран и разби вратата. Трески и по-едри парчета дърво се разлетяха във всички посоки. Третият член на екипа, Лон Килгор, се втурна в къщата.

Вейл Сведе глава и се съсредоточи върху гласовете в слушалките.

— Коридор, чист.

— Кухня, чиста.

— Всекидневна… чакайте… труп. Имам труп. Мъж, изглежда в края на петдесетте.

Кратка пауза.

— Мъртъв е. Останалата част от всекидневната е чиста.

Вейл се завъртя към Бледсо.

— Какво става, по дяволите? — извика тя, после заговори в микрофона: — Откога е мъртъв? Каква е причината за смъртта?

Гласът на Килгор прозвуча раздразнено в слушалките:

— Разкарай се от шибаното радио!

— Мамка му — изсумтя тя и се надигна.

Бледсо я хвана за ръката.

— Чакай тук, Карън. Остави ги да разчистят къщата. После ще влезем вътре.

Тя се освободи енергично, извади глока от кобура и тръгна към къщата.

— Влизам сега.

Роби, който стоеше зад друго дърво на около три метра от нея, излезе и я последва.

— Влизаме — съобщи Вейл.

— Горната спалня, чиста. Мили Боже…

Вейл спря и инстинктивно стисна пистолета с две ръце.

— Какво?

— Този е шибан откаченяк — отговори командосът. — Тук висят какви ли не гадости. Наистина висят. Пет отрязани ръце. Мили Боже!

Вейл и Роби се спогледаха и продължиха по стъпалата към разбитата предна врата. Тя влезе предпазливо във всекидневната и видя трупа.

— Втората горна спалня е чиста — чу се друг глас в ухото й.

Но тя не слушаше. Стоеше вторачена в лицето на Патрик Фаруел.

Баща й.

Мъртви очи.