Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (78)

78.

Час след като Бледсо си тръгна, Роби се появи в дома на Вейл с букет бели рози и бутилка мадейра.

— Ще започнем с шампанското — каза той. — После ще минем на мадейра. Мой приятел я донесе от Напа преди няколко месеца. Каза, че била страхотна за след вечеря. Вино, подсилено с бренди. Не е прекалено сладко и влиза леко.

— Трябва да те предупредя, детектив Хернандес, че алкохолът не ми се отразява много добре.

— Така ли? И какво се случва?

— Напивам се и се държа неприлично.

Роби вдигна вежди.

— Мисля, че мога да се справя с това, агент Вейл. Нося си белезниците.

— Освен това ме обзема животинска похот.

Роби се ухили.

— Значи имаме всичко, от което се нуждаем.

Вейл се засмя.

— Ела ми помогни да довърша вечерята.

Огънят в камината пламтеше, свещите проблясваха, а уханието на доматен сос и мерло изпълваше къщата. Вейл извади чесновия хляб от фурната, а Роби изцеди спагетите.

Вече пиеха втората си чаша шампанско.

— Знаеш ли, имах документи от болницата някъде, но не мога да ги намеря. Търсих навсякъде — каза Вейл.

Роби се усмихна.

— Сигурно са ти казали да не смесваш алкохол и обезболяващи преди операцията.

Вейл усети капчици пот по челото си. Движенията й бяха свободни и по-леки от обикновено. Алкохолът бе проникнал в кръвта й.

— Страхотна работа, Шерлок — ухили се тя. — Знам, но Бледсо ми каза да си взимам обезболяващите, можеш ли да повярваш? Вече щях да летя, ако го бях послушала. Кодеин и алкохол. Знаеш ли как щях да се чувствам? Вече щях да съм абсолютно пияна.

Роби притисна пръсти към устните й и се усмихна.

— Не знам дали трябва да ти го казвам, но вече си пияна.

— Не и аз. Не и само след две чаши шампанско.

— Ти си лека категория, Вейл. Имам пълен контрол над теб.

Тя го придърпа към себе си.

— И какво ще направиш, детектив Роби?

Той я вдигна от стола и я занесе във всекидневната, където я постави на канапето.

— Ще се възползвам от теб.

— О, дали да повикам ченге?

— Какво ще направи ченгето? Ще ни помогне ли?

Вейл се изкикоти.

— Може да използвам белезниците — каза Роби и ги извади от джоба си.

Но те изтракаха леко на пода, когато се наведе към нея и я целуна страстно по устните. Вейл обви ръце около врата му и го притисна към себе си, удължавайки целувката. Алкохолът стопи стреса от последните седмици. Не, не беше алкохолът, внезапно осъзна тя, когато Роби разкопча блузата й. А страстта. Любовта. Удоволствието да се отпуснеш напълно, без да се страхуваш.

През следващия час се любиха бурно. Топли тела и горещ дъх запечатаха съюз, за какъвто бе копняла цял живот.

Лежаха на пода в прегръдките си, огънят догаряше и хладният въздух изстудяваше голите им тела. Вейл дръпна одеяло, а Роби изпълзя до масичката за кафе и свали червения восъчен печат от мадейрата. Наля в чашите и отпиха едновременно.

— О, това е хубаво — каза Вейл. — Много хубаво.

Тя почувства прилив на топлина, когато подсиленото с, бренди вино се вля в гърлото й.

— Ще трябва да благодаря на моя приятел, който…

Прекъсна го звънът на мобилния му. Телефонът на Вейл звънна след секунда. Спогледаха се объркано и Роби се надигна да вземе своя. Помогна на Вейл да се изправи, но тя изстена и се отпусна в ръцете му.

— Коляното ми. Мамка му. Не трябваше да седя на пода така. Сега е напълно схванато. Мамка му!

— Ще ти донеса лед — каза той, занесе я в кухнята и я настани на стола.

— Във фризера има изстуден пакет гел.

Роби уви пакета с кърпа и й го подаде.

— Благодаря — каза тя и кимна към масичката за кафе, където лежеше телефонът му.

Роби се върна във всекидневната. Тя се загледа в стегнатия му задник. Гледката бе повече от приятна и й се стори, че облекчава болката й. Но може и леденият гел да помагаше.

Роби погледна телефона, после се обърна към нея — беше пребледнял.

— Какво има?

— Съобщение от Бледсо. Шифърът за Мъртви очи.

Вейл остана на мястото си и се помъчи да се пребори с алкохолното замайване, за да схване смисъла на думите му. Най-после промълви:

— Не може да бъде.

Взе телефона и нара номера на Бледсо. Той отговори на второто позвъняване.

— Бледсо, какво…

— Знам само, че първото ченге на местопрестъплението каза, че приличало на работа на Мъртви очи. Попитах го дали лявата ръка е отрязана, но той отговори, че не била. После попитах дали има кръв по стените, но отговорът отново беше отрицателен.

— Мислиш за имитатор?

— Точно така. Аз съм в колата. Ела възможно най-бързо.

Вейл затвори и предаде информацията на Роби, който вече се беше облякъл. Той тъкмо закопчаваше кобура си, когато тя остави леда и заяви, че тръгва с него.

— Не ставай глупава. Утре сутрин ще те оперират. Освен това не можеш да си стъпиш на крака. Остани тук и слагай лед на коляното. Ще ти звънна, щом пристигна там, и ще ти разкажа подробно. Ще направя снимки и видеозапис и можеш да ги видиш, когато се върна.

— Ще можеш ли да шофираш?

— Разбира се.

— Мразя да съм в подобно състояние. Не мога просто да стоя тук.

Роби Навлече вълненото си палто, целуна я и тръгна.

— Ще ти звънна веднага щом разгледам местопрестъплението.

Тя го хвана за ръката и той я погледна през рамо.

— Обичам те, Хернандес — каза Вейл. — Внимавай.