Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (33)

32.

Вейл лежеше в леглото, облечена с нощницата, която Ема й даде. Беше взела горещия душ, за който копнееше, а после се обади на леля Фей. Тя се съгласи да дойде на сутринта, за да помогне да съберат багажа на Ема за временен престой при нея, докато Вейл успее да намери подходящ дом във Вирджиния.

Роби остана с нея до един сутринта. Говориха за новината, че майка й всъщност й е леля, както и за факта, че биологичната й майка не може да бъде намерена. Накрая Вейл нареди на Роби да отиде да поспи и той се настани на канапето във всекидневната.

Сега, в два сутринта, Вейл се радваше, че не успява да заспи и няма да потъне в кошмарите, които можеха да събудят Роби. Тогава щеше да й се наложи да му разкаже за тях, а тя не бе готова да го направи. Искаше да ги осмисли, преди да се опита да ги обясни на някой друг.

Завъртя се настрани и погледна вратата на гардероба, където навремето висеше плакатът на Шон Касиди. Спомни си как седеше в стаята си, слушаше плочите му на вехтия грамофон и се чудеше дали Кори Андрюс, любимият й съученик, ще я забележи. Това й се струваше невероятно важно тогава. Усмихваше му се, докосваше го случайно и се надяваше да я заговори.

Но той не го направи и когато учебната година свърши, Ема нежно я утеши. Увери я, че е красива и умна и постепенно момчетата ще започнат да се редят на опашка, за да излязат с нея. Това се случи следващата година, но лятото й беше скапано. Напълно съсипано, тъй като някакво си момче не я бе поканило на среща.

После си спомни как седеше в тясната килия и очакваше да й дадат телефон.

След миг мислите й се върнаха към Джонатан, както ставаше всяка минута, откакто го видя в болницата. Телефонът й мълчеше, което означаваше, че лекарите нямаха новини за нея.

Не можеха да съобщят нищо важно.

Но тя можеше. Неща, които наистина имаха значение, а не глупаво детско увлечение. Е, така вървеше животът. Измъчват те разни проблеми, докато не осъзнаеш, че съществуват и много по-страшни неща, които омаловажават сегашните ти грижи. Синът й лежеше в кома, майка й, която всъщност й бе леля, си губеше ума. Тя самата бе в принудителна отпуска, защото беше пребила бившия си съпруг, който я бе нападнал и дори насочил собствения й пистолет към нея. А няколко млади жени бяха убити, защото тя не успяваше да помогне да заловят убиеца. Това бяха истински проблеми. И то прекалено много за сам човек.

Тя стана от леглото и слезе при Роби, който спеше дълбоко на канапето. Бутна го нежно и се сви до него. Придърпа ръката му върху себе си, усети топлината на тялото му и се почувства по-добре. Пръстите му се сключиха около ръката й. Той се размърда и надигна глава.

— Карън?

— Не можах да заспя. Имах нужда от компания.

— Добре — промърмори той и отново заспа.