Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (69)

69.

Той е тук сега, с една от неговите курви. Онази, която харесва. Знам го, защото тя е тук често. Започнах да планирам преди няколко седмици. Реших, че мога да направя онова, което той прави, при това по-добре. Възбудих се, когато си го помислих. Но се страхувам. Никога не съм го правил. Знам какво да правя и как, но нещо ме спира. А тя е тук и лежи на леглото. Сърцето ми започва да бие лудо. Дъхът не ми достига.

Трябва да го направя! Ще направя онова, което той ми прави. Ще го фрасна с оловната тръба. Взех една от железарията на Били на връщане от работа. Готов съм. Ще го пребия. Ще пребия и курвата и ще изчезна. И няма да се върна…

Той седеше, вторачен в голата стена. Мислеше и си припомняше времето, когато най-после бе готов да се защити. Но тъкмо когато се реши да действа, се появиха ченгетата и отведоха копелето. Него не го видяха, защото беше в скривалището си. Щракнаха белезниците на китките на мръсника и шибнаха лицето му в стената на няколко сантиметра от малката му шпионка. Беше сигурен, че ще го намерят. Но те не се интересуваха от него. Бяха тук заради копелето. Така и не разбра по каква причина, защото никога вече не говори с него. Важното бе, че сега целият дом бе на негово разположение. Ранчото, къщата, всичко.

Отначало се зачуди дали мръсникът, ще се върне. Но след като изминаха няколко седмици, а после и месеци, той реши, че мястото е вече негово. Никой не знаеше, никой не се отбиваше тук. Беше сам. Плащаше сметката за тока с парите, които печелеше в работата. Крадеше месо от кланицата и готвеше наденици и евтини спагети. Купуваше си каквото можеше да си позволи и се справяше чудесно.

Всъщност не можеше и да мечтае за по-добро място. Много земя, идеална за заравяне на трупове, ако си падаше по такива неща. Но по онова време не разсъждаваше по този начин.

Беше чувал, че мъдростта идва с възрастта. Сигурно бе вярно, тъй като беше научил много през годините. И сега се чувстваше наистина мъдър. Едно от най-важните неща, които беше научил, е да осъзнава кога трябва да дойде краят. Винаги си обещаваше, че ще е готов, когато дойде времето. И сега бе тук, готов да се изправи пред него. Чудеше се как ли ще се чувства. Нуждата го бе обзела внезапно. Нужда да приключи, да предприеме последната стъпка.

Тук започна всичко. Началото се среща с края. Кръгът на живота.

Животът щеше да приключи.

Зачуди се какво ли ще усети.