Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (48)

47.

А времето беше отвратително — буреносни облаци и силен вятър. След като прекара последните три часа с Джонатан, Вейл седна в кабинета си и се загледа в рамката на вратата, все още обсипана с черен прах за взимане на отпечатъци. Не планираше да остане в къщата си дълго, но присъствието й там бе достатъчно да покаже на убиеца, че не е съгласна да бъде прогонена от дома си. За всеки случай глокът лежеше в скута й, готов за действие.

Телефонът не спираше да звъни. Репортери от цялата страна настояваха да чуят мнението й за обвиненията, отправени от „анонимен източник“. Искаше й се да им разкаже всичко, да им обясни, че тичат по лъжлива следа, подмамени от манипулатор, чието единствено намерение е да отклони вниманието от себе си.

Но не смееше да каже нищо. Положението й беше доста опасно в момента и най-разумно бе да си държи устата затворена. В подобни ситуации никой не си навличаше неприятности, ако си мълчеше.

Телефонът звънна отново и се включи секретарят. Беше усилила звука, за да го чува от кабинета, в случай че трябва да отговори на някое от обажданията.

Но беше поредният репортер, този път от Южна Калифорния. Тя въздъхна и се върна към досието на Мъртви очи. Щеше да носи това копие със себе си, но знаеше, че тази предпазна мярка е излишна и закъсняла. Щетите вече бяха нанесени.

Докато седеше в кабинета си, Вейл започна да разсъждава, че връзката между нея и убиеца сигурно има нещо общо с Елинор Линуд, седмата му жертва. Изглеждаше, че Мъртви очи е съсредоточил цялата си ярост върху биологичната й майка. Жестокостта, с която бяха обезобразени лицето и тялото на Линуд, доказваше това. Ако, разбира се, Хенкок беше невинен. На колкото и да й се искаше да вярва, че той е виновен за зверството, дълбоко в себе си знаеше, че не е способен на подобна ярост. Беше го притискала здраво и бе предизвиквала и него и уменията му безброй пъти. Но нито веднъж не бе посмял да я нападне. Наскоро я бе заплашил в оперативния център, но според нея това се дължеше на нараненото му самочувствие и на тестостерона. Не беше същият мотив като разпаднала се любовна връзка и всички придружаващи я емоции — гняв, възмущение от предателството и ярост от отхвърлянето.

Но пък Хенкок я обвиняваше и че е унищожила кариерата му. Това също не бе силно като любовна раздяла, но пък явно го беше засрамило много. А и той бе подхранвал омразата си към нея цели шест години.

Тя разтърка очи и си погледна часовника. Време беше да отиде у Роби. Докато събираше документите си, телефонът иззвъня отново. Този път беше сигнал от факс. Принтерът й се събуди и започна да печата страниците.

Първата беше написана на ръка бележка от Дел Монако, който й съобщаваше, че следва географският профил. Сърцето й заби учестено и тя се помъчи да разчете текста още докато листите излизаха от принтера.

Осъзна, че документът е дълъг, и отиде в кухнята да си вземе парче черен шоколад, който винаги я успокояваше. Май нямаше да е лошо да държи една кутия и в колата.

Чу сигнала на факса и се втурна в кабинета. Издърпа купчината листа и се обади на Бледсо.

— Получих географския профил — съобщи му тя. — Можеш ли да събереш всички след час–два, за да го обсъдим?

Детективът обеща да го направи, а тя се нахвърли жадно върху доклада.

 

 

48.

 

Оперативният център беше потънал в сняг. През последните два часа бе валяло безспирно и белите снежинки бяха покрили асфалта и превърнаха шофирането в предизвикателство.

Вейл грабна кожената си чанта и излезе от колата, бръскайки снежинките от лицето си. Забърза по заснежения тротоар, но се плъзна и едва не падна. Зловеща болка прониза лявото й коляно.

Само това й липсваше.

Направи следващите няколко стъпки предпазливо, после внимателно избърса обувките си на изтривалката. Всяко движение засилваше болката й.

Дел Монако вече беше в къщата. Стоеше до Бледсо и му сочеше страница от доклада. Неговото копие бе цветно, което улесняваше разчитането на диаграмите и картите. Факсът на Вейл беше стар и отпечатваше в черно-бяло. Тя закуца към Бледсо.

— Какво стана? — попита той.

— Подхлъзнах се на леда — отговори Вейл и посочи доклада. — Върши работа, нали?

Бледсо сви рамене.

— Още не знам. Тъкмо го получих.

Той огледа всички и насочи очи към нея.

— Ще ни обясниш ли какво виждаме?

— Чакай малко — намеси се Дел Монако. — Мислех, че аз ще направя това.

— Знам, но предпочитам Карън да го направи. Не се обиждай.

Дел Монако се намръщи и се отдалечи, като бутна Вейл с рамо, когато мина покрай нея. Бледсо й намигна и седна на стола си.

Вейл помоли Дел Монако да й даде цветното копие, но той го вдигна над главата си, сякаш искаше да й каже: „Ела си го вземи.“

Тя закуца енергично, взе документите от него и реши да остане там за обсъждането. Застана с гръб към Дел Монако, а той изръмжа ядосано и премести стола си настрани.

— Помолих Ким Росмо от Тексас да ни изготви географски профил — започна Вейл. — Работила съм с Росмо по доста случаи и винаги съм се впечатлявала от работата му. Този доклад бе изготвен от Уилям Брусард, помощника му.

— Не съм запознат с географските профили — обади се Синклер.

Манет се облегна на стола си.

— Вероятно ще чуем още няколко „може би“ и „вероятно“ — ухили се тя.

— Мисля, че това ще ти хареса повече, Мандиза — отвърна Вейл. — Става дума за компютърен алгоритъм, който се фокусира върху прогнозираното пространствено поведение на престъпника, използвайки местонахожденията и пространствените връзки между местопрестъпленията му. Географският профил се съчетава чудесно с поведенческия анализ, защото изборът на ловните полета на бандита е повлиян от личността и мотивите му.

— Значи това е обективна преценка? — намеси се Бледсо.

— И да, и не. Има и качествени, и количествени елементи. Количествената част използва обективни измервания, за да анализира онова, което Росмо нарича „точкови схеми“, създадени от местонахожденията на домовете на жертвите. Качествената част е в резултат на тълкуване на „психическата карта“ на престъпника.

— Искам да чуя повече за компютърния анализ — каза Манет. — Вече ми писна от теории. Дай нещо конкретно.

— Росмо разработи нещо, наречено „криминално географско насочване“, което анализира районите на местопрестъпленията и представя триизмерно разпределение на вероятните места, където може да се намира домът или службата на убиеца. Това триизмерно разпределение, което той нарича „рискова повърхност“, бива разполагано върху карта на района и така ни дава географския профил на престъпника. Според Росмо геопрофилът е отпечатък на познавателната карта на убиеца.

— И тая дивотия наистина върши работа? — попита Синклер.

— Да, тая дивотия върши работа — отвърна Вейл.

Дел Монако, още ядосан, че бе пренебрегнат, проточи врат, за да го видят зад гърба на Вейл.

— Работил съм с този тип и лично мога да гарантирам за него — каза той.

Вейл се обърна леко към него и го изгледа мрачно. Искаше да му покаже, че нито тя, нито Росмо се нуждаят от застъпничеството му.

— Важното е, че този профил ни помага да фокусираме разследването. Когато най-после разполагаме със заподозрени, можем да определим към кого първо да се насочим, въз основа на това къде живеят и работят.

— Също така можем да изпратим патрули на по-вероятните места, където действа престъпникът — обади се Роби.

— Добра идея — похвали го Бледсо.

— Това достатъчно конкретно ли е за теб? — обърна се Вейл към Манет.

Полицайката кимна.

— Засега ми харесва.

— И какво сочи нашият географски профил? — попита Бледсо.

Вейл погледна Дел Монако.

— Имаш ли копия?

Той отвори кафяв плик и извади няколко пакета с документи, които раздаде на останалите.

— Обърнете на осма страница — каза Вейл.

— Май има няколко района, върху които трябва да се съсредоточим — отбеляза Роби.

Синклер се вторачи в документа.

— Омаловажаваш положението — каза той. — Тук са около пет–шестстотин квадратни километра. Доста работа ще ни се отвори.

— Да, но районите са подредени по значимост. Обозначени са по цвят и по височината на триизмерната диаграма.

Всички замълчаха и заразглеждаха картата.

Манет се облегна на стола.

— Все пак е огромна площ. Няма гаранция, че той ще се придържа към определено място само защото ние мислим така. А ако изкараме патрулите от даден район, защото смятаме, че той ще нападне другаде…

— Рисковано залагане — каза Синклер и намигна на Вейл. — А аз съм наясно със залаганията.

Бледсо се обади:

— Е, всичко, което вършим, е рисковано. Понякога залагаме само на интуицията си. А това поне ни дава статистически данни и фокус. Пък и засега не разполагаме с нищо друго. Ще предам информацията на полицейските участъци и ще ги оставя да решат как да я използват.

Звънна телефон и Роби и Синклер бръкнаха в джобовете си. Беше телефонът на Синклер.

— Дай номера ми на полицаите — каза Дел Монако на Бледсо. — Може да не разберат какво точно виждат или какво значение да му предадат.

Бледсо кимна.

— Ще се обадим заедно.

Синклер затвори телефона и го метна на бюрото си.

— Малко новини за Хенкок. Според мен трябва да вкараме информацията за този задник в геопрофила и да видим дали домът му попада във вероятните райони. Вече знаем, че работата му попада в тях. Обаждането беше от мой приятел. Хенкок няма алиби за нито едно от убийствата на Мъртви очи. Бил е в града и не е бил на работа по време на нито едно от тях.

Роби вдигна вежди.

— Да го попритиснем отново — предложи той. — Поне за Линуд.

— Имам човек, който го следи и докладва за движението му — каза Бледсо. — Засега Хенкок се занимава основно с подаване на молби за работа. В охранителни фирми и дори в няколко адвокатски кантори. Нищо подозрително.

— Защото го наблюдаваме — обади се Вейл. — Хенкок е задник, но има опит и ще е изключително предпазлив.

Бледсо грабна телефона от стената в кухнята.

— Мисля, че разполагаме с достатъчно материал, за да получим заповед за обиск. Хернандес, това попада в твоята юрисдикция — уточни той и метна телефона на Роби. — Ще се свържа с лабораторията в участъка и ще изпратя екип криминолози в къщата му. Ще се наложи да обработим мястото с прахосмукачка. Буквално.

Синклер се засмя.

— Е, така поне ще видим дали е чист.