Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (85)

85.

Прожекторите на хеликоптера осветиха ранчото на Фаруел. Роби забеляза стар модел ауди, паркирано перпендикулярно на портата.

— Ето го! — извика той в ухото на Бледсо и посочи колата.

Бледсо проточи врат, погледна и извика на пилота:

— Приземи ни! Приземи ни!

Хеликоптерът се снижи бързо и кацна на десетина метра от къщата.

— Въздушен екип четири — извика Бледсо в микрофона, — положителна идентификация в ранчото на Фаруел. Искаме подкрепления.

— Няма да чакаме подкрепления — каза Роби.

— Не, разбира се. Да вървим!

Скочиха от хеликоптера с извадено оръжие и се втурнаха към предната врата. Ако някой ги очакваше с пушка в ръка, или дори с пистолет, и двамата щяха да се превърнат в идеални мишени.

Но стигнаха до вратата без проблеми. Залепиха гръб към стената и загледаха как хеликоптерът се издига и тръгва да претърсва района.

Роби махна на Бледсо, приклекна и пристъпи през разбитата врата.

Пълен мрак.

Бледсо го последва и се опита да намери ключа за осветлението. Щракна го няколко пъти, но нищо не се случи. Поклати ядосано глава.

Извадиха фенерите си и осветиха тясната пътека пред тях.

— Ти се качваш горе — прошепна Роби. — След като огледаш там, ще се видим тук.

Бледсо пое по скърцащите стълби. Роби запристъпва бавно през стаите. Разчиташе на ушите си повече, отколкото на лъча светлина. След първоначалния оглед на къщата криминолозите бяха опаковали всичко в кашони и го бяха пренесли в лабораторията, така че мястото бе разчистено. След по-малко от минута Бледсо слезе по стълбите и пресрещна Роби на площадката.

— Някакви идеи? — прошепна Бледсо.

Роби се наведе към ухото му и отговори:

— Аз ще се заема с килерите. Ти търси места, където може да се пропълзи.

Бледсо насочи лъча на фенера си към вехтото дюшеме и видя кална следа. Обърна се, потупа ръката на Роби и му кимна към калта. Двамата провериха подметките си. Бяха чисти.

Роби проследи калната диря с фенера си. Свършваше пред килера в антрето — беше вграден в задната част на стълбището. Той махна на Бледсо и застанаха от двете страни на вратата. Бледсо я отвори рязко.

Роби огледа помещението и поклати глава. Беше празно. Бледсо понечи да затвори вратата, но Роби протегна ръка. Беше забелязал тесен прорез в една от дъските на пода. Проследи го наляво, където стигаше до стената, и вдигна глава. Намираха се под стълбището. Роби се вгледа внимателно и видя и другите прорези. Внезапно се сети.

Скривалище! Спомни си съдържанието на самоунищожаващия се имейл, който Вейл беше получила. Престъпникът бе споменал „скривалище… мухлясало… малко… тъмно“. Роби влезе в килера и коленичи пред стената в дъното. Огледа внимателно прорезите, които оформяха правоъгълник с размери метър и двайсет на метър и трийсет. Бръкна в джоба си, извади дълъг ключ за белезници, напъха го в прореза и напъна. Правоъгълното парче помръдна.

Роби проследи краищата му с пръсти и забеляза груба част от лявата страна — който и да бе направил скривалището, беше дърпал на същото място безброй пъти, за да влезе вътре. Част от стената бе заменена с талашит.

Роби вдигна очи към Бледсо и му махна към килера. Изгаси фенера си и продължи да дърпа парчето. Когато го разхлаби достатъчно, потупа два пъти Бледсо по крака. Детективът бе почти трийсет сантиметра по-нисък от него и бе логично той да влезе пръв.

Бледсо клекна и зачака. Роби дръпна стената и доловиха силен мирис на мухъл. Детективът протегна пистолета си напред, вслуша се и влезе вътре.

Роби мислеше, че е подготвен за какво ли не, но пълзенето в тъмно място в къщата на сексуален престъпник означаваше, че не можеш да предвидиш абсолютно всичко.

Писъкът на Бледсо го стресна. Светна фенера си и го опря на пистолета си. Бледсо лежеше по корем на двете малки стъпала, които водеха към празното пространство под къщата. Детективът стенеше, а тялото му потръпваше конвулсивно. Роби завъртя фенера и насочи глока си. Видя нещо, от което сърцето му се сви.

Женско тяло висеше от една греда. Виждаше само глезените и краката. Карън?

Спазмите на Бледсо отслабваха бавно. Какво му се бе случило, по дяволите? Електрошокова палка. Само това можеше да обезвреди някого толкова бързо и да го накара да се гърчи.

Роби отново насочи лъча към тясното пространство. Дали беше безопасно да влезе? Очевидно не. Щом бе обезвредил Бледсо с електрошокова палка, престъпникът явно беше наблизо.

Но Роби не можеше да се оттегли и да чака подкрепления. Ако Карън висеше там и беше още жива, трябваше да стигне до нея. Веднага.

Той се протегна напред, сграбчи Бледсо за колана и го издърпа обратно в килера. Детективът беше тежък и Роби удари лицето му в грубия ръб на стената, но първата му грижа бе да се добере до Вейл.

Стиснал глока, той се пъхна през отвора с краката напред. Сега бе най-подходящият момент да го зашеметят с електрошока, но той успя да влезе и завъртя фенерчето. Нищо. Насочи го към тялото на жената.

Мили Боже!

Стоеше пред Вейл, очите й бяха притворени. Застана зад нея, лапна фенера и затърси ключа за белезниците. Отключи ги и бавно я положи на пръстта, като облегна гърба й на стената. Тялото й се сгърчи конвулсивно.

Глас в тъмнината.

— Толкова е мило, че се отби.

Роби се обърна и насочи глока в посоката, от която долетя гласът, но електрошокът го разтърси и той се срина.

Прониза го остра болка. Ръцете му се разтресоха, тялото му изтръпна, а мозъкът му загуби всякаква ориентация.

— Благодаря ти, че дойде — каза Мъртви очи. — Ще ми бъде приятно да те убия.