Алън Джейкъбсън
Седмата жертва (22)

21.

Той изпрати съобщението, но още не бе получил отговор. Налагаше се да помисли и да направи сериозни проучвания, за да свърши работата. Можеше просто да изкара на показ писанията си, но какъв смисъл имаше? Не, трябваше да го направи правилно. Важното бе да усъвършенства творбата си. Художникът не може да създаде пейзаж с деликатни подробности, ако използва само дебела четка. Фотографът не може да улови цялата красота на цвете с евтин фотоапарат. Имаше си подходящи инструменти за работата.

А това го накара да се замисли… не само инструментите бяха важни. Представянето също бе от значение. Никой художник не би показал най-добрите си творби в някое скапано мазе, където никой не може да ги види. Би потърсил изискана обстановка и подходящо осветление. Писателят трябваше да постъпи по същия начин. Каква работа щеше да свърши творбата му, ако останеше в компютъра? Затова той отдели време да свърши всичко както трябва. С тези неща не трябваше да се бърза. Все пак търпението е добродетел. Кой беше казал това? Има ли значение? Беше вярно.

Щяха да реагират. Трябваше.

Кучето на съседите лаеше и му пречеше да се съсредоточи. Той седеше пред компютъра, но нищо не излизаше. Дали това беше прочутото блокиране на писателя? Беше чел за него. Човек седи вторачен в празния екран и не може да напише нищо. Той не беше писател, или поне никога не се бе смятал за такъв, но проклетото псе не спираше от петнайсет минути. Досаден монотонен лай, който го подлудяваше. Кой можеше да пише при такъв шум? Дали Стивън Кинг би успял? Категорично не!

Изпита силно желание да отиде до съседите, да забие нож в шибания мозък на кучето и да спре ужасния шум.

Но можеше да се контролира. Нямаше да убие кучето, защото то бе по-нисша форма на живот и заслужаваше милост. Не знаеше какво прави.

Но когато ставаше дума за кучките от човешкия вид, просто не можеше да се въздържи. А и не искаше, тъй като действията му изразяваха същността му. Мина известно време, докато го осъзнае, но вече знаеше как да задоволи желанието си.

Не, беше нещо по-силно от желание. Нужда. Глад.

Само той го разбираше. Никога не беше опитвал да накара другите да изпитат това, което той чувства, защото знаеше, че не могат. Беше го приел. Разбираше, че е различен.

Така да бъде. Беше му удобно с човека, в когото се бе превърнал. Вече никой не можеше да контролира живота му и да му диктува кога и какво да прави. Беше се освободил. А свободата е едно от най-ценните неща на света. И трябваше да й се радва.

Но може би най-чудесната свобода бе, че никой не му пречеше да задоволява нуждите си. Защото не можеха. Никой не можеше да го намери. Имаше идеално скривалище и безукорна дегизировка. Колкото и усърдно да го издирваха, колкото и места да претърсваха, той не беше там.

Никога няма да ме намерят.

Лаят се ускори за момент. Промяната в ритъма наруши монотонността. Явно наблизо имаше непознат човек. Едно от нещата, на които държеше, когато избираше потенциалната си жертва, бе да няма куче. Не беше проблем да го убие — беше го направил за първи път, когато беше на тринайсет–четиринайсет години. Проблемът беше, че проклетото животно щеше да се разлае. А и можеше да го ухапе. Много по-лесно беше просто да избягва животните.

Тръгна към вратата и видя куриер на „Федекс“ да се качва по стъпалата с кутия в ръка. Жената протегна ръка към звънеца, но в същия миг той отвори вратата. Госпожица Федекс отскочи назад.

Той подуши въздуха и усети мирис на страх. Силен аромат, дразнещ и влажен… позната миризма, която бе усещал безброй пъти. Тя се изливаше от порите на жената като пот. Сигурно й беше изкарал акъла.

Подписа се за пакета и протегна ръка за него. Госпожица Федекс присви очи, когато го погледна. Мразеше хората да правят това. Беше ужасно грубо. Сбогува се с кучката, която дори не предполагаше каква късметлийка е, грабна ножица и се нахвърли на колета с нетърпението на дете на Коледа.

Махна опаковката и се втренчи в новия си инструмент. Извади електрошоковата палка и прочете рекламата. Някои мъже се вълнуваха от бормашини, триони и отвертки. Според него полезният инструмент трябваше да върши повече работа. Да му помогне да затвърди свободата си.

Разгледа инструкциите. Не бяха толкова точни, колкото му се искаше. Имаше повече адвокатски дрънканици с цел предотвратяване на обвинения в небрежност, отколкото как се действа с проклетото нещо.

Кокер шпаньолът залая отново.

Той погледна електрошоковата палка в ръката си и сърцето му потрепна. Щеше да изпробва новия си инструмент върху кучето. Нисше същество или не, то щеше да преживее най-страхотното разтърсване в живота си.

Опипа малкия инструмент и осъзна могъществото, заложено в черната правоъгълна кутийка.

Подходящият инструмент за подходящата работа.