Марк Твен
Глупаци в чужбина (62) (Или Ново поклонение)

Заключение

Почти година изтече, откакто завърши забележителното поклонничество, и сега, като си седя у дома и си мисля, трябва да призная, че от ден на ден спомените ми от екскурзията стават все по-приятни, понеже неприятните произшествия по пътя, които ми бяха в тежест, едно по едно са изчезнали от паметта ми — и сега, ако „Квакер Сити“ вдигне котва отново да отплава по същия маршрут, с най-голямо удоволствие ще бъда един от пътниците му. Със същия капитан и дори със същите поклонници и същите грешници. Бях в отлични отношения с десетина от екскурзиантите (те все още са мои верни приятели) и дори не бях скаран с останалите петдесет и пет. Достатъчно дълго съм плавал по море, за да мога да кажа, че това не е лош резултат. Защото дългото плаване не само изтъква и подсилва лошите черти на човека, но изважда на бял свят такива, които той не е и подозирал, че притежава, та дори създава и нови. Дванадесетмесечно морско пътешествие може да превърне обикновен човек в истинско чудо на подлостта. От друга страна, ако човек има добродетели, те рядко се проявяват на борда на кораба, поне не така, че да бъдат забелязани. Сега съм уверен, че нашите поклонници са приятни хора на брега; уверен съм и че при повторно морско пътешествие те ще бъдат малко по-приятни, отколкото по време на великото поклонничество, и затова казвам без колебание, че ще се радвам отново да плавам с тях. Поне ще се наслаждавам на живот сред шепа стари приятели. И те ще се наслаждават на живот с техните компании — на всички кораби пътниците непременно се разделят на групички.

Тук искам да кажа, че по-скоро бих пътешествувал с група Матусаиловци, отколкото да сменям постоянно кораби и спътници, както правят хората, които пътешествуват по обичайния начин. Тези, последните, вечно скърбят по някой кораб, който са напуснали, и по спътниците, поели друг маршрут. Тъкмо заобичат някой кораб, и трябва да се прехвърлят на друг, тъкмо се привържат към някой приятен спътник, и го загубват. Те разбират колко е лошо да бъдеш на непознат кораб, сред непознати хора, които хич не ги е грижа за тебе, които понасят обичайната тирания на непознати капитани и нахалството на непознати слуги — всичко това се повтаря отново и отново месец след месец. Освен това им се налага да опаковат и разопаковат куфари, да минават през тежки митарства по митниците, да преживяват тревогите, свързани с безопасното прехвърляне на багаж от едно място на друго по суша. По-скоро бих пътувал с цяла бригада патриарси, отколкото да страдам така. Ние опаковахме куфарите си само два пъти — когато отплавахме от Ню Йорк и когато се върнахме в него. Докато пътешествувахме по суша, пресмятахме колко дни ще отсъствуваме от кораба и какво количество дрехи ще са ни необходими, изчислявахме го с математическа точност, напълвахме една-две пътнически чанти и оставяхме куфарите на кораба. Подбирахме спътниците си сред старите си изпитани приятели и тръгвахме. Никога не се налагаше да пътуваме с непознати. Често имахме възможността да съжаляваме онези американци, потеглили печални и самотни, без приятели, та да споделят с тях болките и радостите си. При завръщането от сухопътно пътешествие очите ни винаги търсеха нетърпеливо в далечината едно нещо — кораба — и когато го видехме да стои на котва с вдигнат флаг, изпитвахме същите чувства, които изпитва завръщащият се скитник при вида на родния си дом. Стъпехме ли на борда, грижите ни изчезваха, неприятностите ни привършваха, понеже корабът беше нашият дом. Всеки път намирахме познатата каюта и отново се чувствувахме в безопасност, беше ни спокойно и удобно.

Не откривам никакви недостатъци в провеждането на нашата екскурзия. Програмата й беше изпълнена точно нещо, което ме изненадва, защото много начинания обикновено обещават повече, отколкото изпълняват. Ще бъде хубаво, ако всяка година се провежда такава екскурзия и това стане система. Пътешествията са гибелни за предразсъдъците, фанатизма и тесногръдието и много хора се нуждаят силно от тях именно по тези причини. Широки, здрави и либерални възгледи за хората и нещата не могат да се придобият, ако цял живот вегетираш в някое ъгълче на земята.

Екскурзията свърши и зае мястото си сред миналите събития. Но разнообразните гледки и случки ще си спомняме с удоволствие още много години. Винаги в полет, едва успявайки да спрем и да хвърлим поглед към чудесата на половината свят, ние не бихме могли да се надяваме, че ще получим или съхраним трайни впечатления от всичко, което имахме щастието да видим. Въпреки това нашият полет не беше напразен, понеже над бъркотията от смътни спомени изпъкват някои от най-ценните и те ще пазят багрите и очертанията си, след като останалото избледнее.

Ще запомним нещо от прекрасна Франция и от Париж, въпреки че той блесна пред нас като великолепен метеор и пак изчезна незнайно къде и как. Винаги ще помним как видяхме величествения Гибралтар, облян в красивите цветове на испанския залез и плуващ в море от небесни дъги. Във въображението си пак ще виждаме Милано и величествената му катедрала с гора от изящни мраморни шпилове. И Падуа, Верона и Комо, обсипано със звезди като бисери, и патрицианска Венеция, плаваща в застояли води — безмълвна, изоставена, високомерна, презираща унижението си, потънала в спомени за загубените си флотилии, за битки и триумфи и за блясъка на миналата слава.

Не можем да забравим Флоренция и Неапол, нито предвкусването на рая, което се носи в прекрасната атмосфера на Гърция, нито, разбира се, Атина и разрушените храмове на Акропола, нито древния Рим и яркозелените равнини, които го опасват в контраст със сивите му руини, нито разрушените арки, които изпъкват в равнината и прикриват назъбените си дупки с лозя. Ще запомним църквата „Св. Петър“ не както човек я вижда, докато крачи по улиците на Рим и си мисли, че всичките й куполи са еднакви, а както я вижда от много левги разстояние, когато всяка по-малка сграда изчезва от погледа му и един купол се извисява величествен в блясъка на залеза, горд и красив, ясно очертан и огромен като планина.

Ще запомним Константинопол и Босфора, колосалното величие на Баалбек, египетските пирамиди, грамадното тяло и изпълненото с доброта лице на Сфинкса, ориенталска Смирна, свещения Йерусалим, Дамаск — „перлата на Изтока“, гордостта на Сирия, приказния земен рай, дома на халифите и джиновете от „Хиляда и една нощ“, най-старата столица на земята, единствения град в света, запазил името и мястото си и гледал спокойно цели четири хилядолетия как са възниквали царства и империи, как са се радвали кратко на слава и блясък, а после са изчезвали и са били забравяни!