Марк Твен
Глупаци в чужбина (40) (Или Ново поклонение)

Глава XII

Забележителностите на Смирна. Мъченикът Поликарп. „Седемте църкви“. Останките на шест Смирни. Загадъчните залежи от стриди. Смирненските Милеровци. Железница извън сферата си на действие.

Казаха ни, че най-ярките забележителности на Смирна са руините на древната цитадела, които гледат града намръщено от един висок хълм на самия му край — това е връх Пагус от Светото писание; мястото, където през първи век се е издигала една от седемте апокалиптически църкви в Азия и гробът на великомъченика Поликарп, който преди около осемнадесет столетия тук, в Смирна, е страдал за вярата.

Наехме магаренца и потеглихме. Видяхме гроба на Поликарп и забързахме нататък.

Следващата точка в списъка бяха „Седемте църкви“ — така казват тук за по-кратко. Изминахме дотам около миля и половина под знойното слънце и посетихме гръцката църквичка, която казват, че е построена на мястото на древната църква; срещу дребна сума свещеникът даде на всеки от нас по една восъчна свещичка за спомен от това място. Аз сложих моята в шапката си, но слънцето я стопи, мазнината се стече във врата ми и сега не ми е останало нищо друго освен фитила, а и той е жалък и смачкан.

Някои от нас се опитаха да докажат, че „църквата“, за която се говори в Библията, е християнска община, а не сграда; че тези християни са били много бедни — толкова бедни, мислех си аз, и подложени на такива гонения (например мъченичеството на Поликарп), че първо, те вероятно не са могли да си позволят да построят църква, второ, дори да са могли, не биха се осмелили да я издигнат на открито, и накрая, ако са получили привилегията да я построят, здравият разум би предложил да я направят някъде близо до града. Но старейшините на корабното ни семейство отхвърлиха доводите ни. След това обаче ги настигна възмездието. Скоро те установиха, че са били заблудени и са се отклонили от правия път; оказа се, че мястото, където, по общоприетото мнение, се е издигала църквата, се намира в самия град.

Докато яздехме из града, видяхме останки от всичките шест Смирни, които са съществували тук някога и са били изгорени от пожари или разрушени от земетресения. На места хълмовете и скалите са разцепени на две, разкопките откриват останки от каменни сгради, които са лежали заровени с векове, и всички сиромашки къщурки и огради на днешна Смирна, които видяхме по пътя си, са изпъстрени с белите петна на счупени колони, капители и отломки от мраморни скулптури, украсявали някога величествените дворци — славата на Смирна в далечното минало.

Хълмът на цитаделата е много стръмен и ние го изкачихме доста бавно. Но около нас имаше интересни неща. На едно място, на петстотин фута над морското равнище, перпендикулярният бряг от горната страна на пътя беше висок десет-петнадесет фута и в разреза се виждаха три жили от стридени черупки — точно като кварцовите жили при прокарването на планински пътища в Невада или Монтана. Жилите бяха дебели около осемнадесет инча и се намираха на два-три фута една от друга. Те се спускаха надолу по протежение на тридесет и повече фута и после изчезваха там, където разрезът се съединяваше с пътя. Бог знае докъде може да ги проследи човек, ако ги „оголи“. Стридените черупки бяха чисти, хубави, големи и съвсем като всички други стридени черупки. Събрани са на плътен слой и не излизат извън пределите на жилите. Всичките жили са добре оформени и без никакви разклонения. Обзе ме инстинктивното желание да поставя обичайната…

Обява

Ние, долуподписаните, заявяваме, че имаме право на пет участъка по двеста фута всеки (и един за откриването) на тази жила или залеж от стридени черупки с всичките й наклони, разклонения, ъгли, отклонения и извивки, а също и по петдесет фута от двете страни на жилата, за да ги разработваме според законите на минното дело в Смирна.

На вид това бяха съвършено истински жили и аз едва се сдържах да не се заловя за тях. Стридените черупки бяха смесени с множество парчета от счупени древни глинени съдове. Как ли са попаднали тук тези стриди? Не мога да разбера. Счупените глинени съдове и стридените черупки ми напомнят за ресторант, но тук не може да е имало такива неща, тъй като на този висок планински склон в наше време не живее никой. Не би било изгодно да се строи ресторант на такова каменисто, отблъскващо и пусто място. А освен това сред черупките нямаше никакви тапи от шампанско. Ако някога тук е имало ресторант, то това сигурно е било в честитите дни на Смирна, когато хълмовете са били покрити с дворци. При тези условия мога да повярвам, че е имало един ресторант, но три? Нима тук е имало ресторанти през три различни епохи? Защото между стридените жили има два-три фута земя. Очевидно това не е отговорът.

Хълмът може някога да е бил дъно на море и да е бил повдигнат заедно със стридените си залежи от някое земетресение, но тогава откъде са се взели глинените съдове? И нещо повече, откъде са се взели три пласта стриди един над друг, с дебел слой истинска земя между тях?

Тази теория не върши работа. Възможно е този хълм да е планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег? Сигурно Ной е ял стриди и е хвърлял черупките зад борда. Но и това не струва. Та тук има три пласта стриди и земя между тях и освен това семейството на Ной е било само от осем души и те не биха могли да изядат всичките тези стриди за двата или трите месеца, прекарани на върха на тази планина. Ами животните?… Обаче просто абсурдно е да се мисли, че Ной е бил толкова глупав, та да храни животните си със стриди.

Болно е, дори е унизително, но в края на краищата съм принуден да остана само с една необоснована теория: че стридите са се покатерили там по своя собствена инициатива. Но какво са имали предвид? Какво са търсели там горе? Сигурно е уморително и досадно за една стрида да се катери по хълм. Най-естественото заключение е, че стридите са се качили там да погледат пейзажа. Но когато човек поразмисли над характера на стридата, става ясно, че тя не се интересува от природни гледки, няма вкус към подобни неща и пет пари не дава за красотата. Стридата е склонна към уединение, липсва й жизненост, меланхолична е и никак не е предприемчива. Но преди всичко тя не проявява никакъв интерес към пейзажа, а по-скоро го презира. Докъде стигнах сега? Дотам откъдето тръгнах, а именно: тези стридени черупки са на равномерни пластове, на петстотин фута над морското равнище и никой не знае как са се появили. Порових се из пътеводителите, но същността на това, което те казват, е следната: „Те са там, но как са отишли там е мистерия.“

Преди двадесет и пет години множество американци облякоха одеждите си, приготвени за Възнесението, сбогуваха се просълзени с приятелите си и се приготвиха да полетят към небето при първия звук на тръбата на Архангела. Но той не наду тръбата си. Предсказаното от Милър пришествие не се състоя. Последователите му бяха възмутени. Не подозирах, че в Мала Азия има милъровци, но един господин ми каза, че преди три години в Смирна се били приготвили да посрещнат края на света. Дълго време преди това се разпространявали слухове и се правели приготовления, които в уреченото време завършили с лудо вълнение. Тълпи от хора рано сутринта се изкачили на хълма с цитаделата, за да избягнат всеобщата гибел, и много от заблудените затворили магазините си и се оттеглили от всякакви земни дела. Но странното е това, че около три часа следобед, когато тези господа и приятелите им обядвали в хотела, се разразила ужасна дъждовна буря, придружена с гръмотевици и светкавици, и бушувала два-три часа със страхотна ярост. В Смирна никога не се било случвало подобно нещо по това време на годината и дори някои от най-скептично настроените се уплашили. По улиците течали реки, а подът на хотела бил залят с вода. Обядът трябвало да бъде прекратен. Когато бурята спряла, всички били мокри до кости и тъжни и газели във вода до пояс, адвентистите слезли от планината сухи като проповед! Те гледали отвисоко на страшната буря, бушуваща долу, и наистина вярвали, че предсказаното от тях разрушение на света излиза много успешно.

Железница тук, в Азия, в призрачното царство на Изтока, в приказната земя от „Хиляда и една нощ“ — странна работа. Но въпреки всичко те си имат една и строят втора. Настоящата е добре построена и добре управлявана от една английска компания, но не се използува много. През първата година превозила доста пътници, но в списъка на превозените товари имало само осемстотин фунта смокини!

Тя стига почти до самите врати на Ефес — град, който е бил велик през всички епохи и се знае от всички, запознати с Библията, град, стар като света, когато учениците на Христос проповядвали по улиците му. Води началото си от древни времена и е родно място на много богове от гръцката митология. Мисълта, че из такова едно място се носи локомотив и разбужда призраците на романтичното му минало е много странна.

Утре заминаваме натам, за да видим прочутите руини.