Марк Твен
Глупаци в чужбина (57) (Или Ново поклонение)

Глава XXIX

Заминаване от Йерусалим. Самсон. Шаронската равнина. Яфа. Домът на Симон кожаря. Краят на дългото поклонничество. Палестинският пейзаж. Проклятието.

Посетихме всички свети места около Йерусалим, които не бяхме разгледали преди пътуването до река Йордан и после през един следобед, около три часа, излязохме като шествие от величествената Дамаска порта и вратите на Йерусалим се затвориха зад нас завинаги. Спряхме на билото на един далечен хълм и хвърлихме прощален поглед към древния град, който ни посрещна така гостоприемно.

Четири часа непрекъснато се спускахме надолу по хълма. Следвахме тясна пътека, която пресичаше планински клисури, и когато можехме, правехме път на дългите кервани от натоварени камили и магарета, а когато не успявахме, те ни притискаха към отвесните скали и тежките товари ни одираха краката. На Джек това му се случи два-три пъти и също толкова пъти на Дан и Моулт. Един кон падна лошо на хлъзгавите скали, а другите се отърваха на косъм. Но това беше един от най-хубавите пътища в Палестина, а може би дори най-хубавият, затова нямаше кой знае какво мърморене.

Понякога в долините попадахме на пищни градини от смокини, кайсии, нарове и други подобни, но често пейзажът беше скалист, планински, лишен от зеленина и отблъскващ. Кули са накацали тук-там високо горе по стръмнини, които изглеждат почти недостижими. Обичаят да се издигат такива кули е древен като самата Палестина и е бил възприет още в стари времена за по-голяма сигурност при вражи нападения.

Пресякохме ручея, отдето Давид взел камъка, с който убил Голиат, и беше несъмнено, че пред нас се намира мястото на знаменитата битка. Минахме край живописна готическа развалина, чиято каменна настилка е кънтяла под железните токове на не един доблестен рицар кръстоносец, и пресякохме една местност, където, както ни казаха, някога е живял Самсон.

Нощувахме при добрите монаси от манастира „Рамле“, а сутринта станахме и изминахме по-голямата част от пътя до Яфа, понеже равнината беше гладка като тепсия и без никакви камъни и освен това този преход беше последният ни в Палестина. След тези два-три часа ние и уморените ни коне ще можем да си почиваме и да спим колкото си искаме. Това е равнината, за която Исус Навин е казал: „Застани, слънце, над Гаваон, а ти, луно, над равнината Еалон.“ Като наближихме Яфа, момчетата пришпориха конете и се позабавляваха с истинско надбягване — такова нещо не ни се беше случвало от Азорските острови насам, където се надбягвахме с магарета.

Най-после стигнахме до прекрасната горичка от портокалови дървета, сред която е потънал ориенталският град Яфа; влязохме в него и отново тръгнахме по тесни улички сред тълпи от дрипльовци, видяхме гледки и преживяхме неща, които отдавна познавахме. За последен път слязохме от конете и ето че недалеч от брега се поклащаше на котвата си нашият кораб! Тук сложих удивителен знак, защото такива бяха чувствата, които изпитахме при вида на парахода. Дългото поклонничество свърши и ние някак си се радвахме на това.

(За описанието на Яфа вижте във Всемирния географски справочник.) Някога тук е живял Симон кожарят. Ние отидохме до къщата му. Всички поклонници посещават дома на Симон кожаря. Когато Петър лежал на покрива на къщата му, на него му се явило видението, че небесата се отварят и от тях пада платно, а в него има всякакви зверове. От Яфа отплувал Йона, когато му наредили да отиде да проповядва срещу Ниневия, и недалеч от този град китът го повърнал, след като открил, че той е без билет. Йона бил непослушен, придирчив и вечно недоволен и не заслужава да го споменаваме с особено уважение. Дървеният материал за строежа на Соломоновия храм бил докаран в Яфа на салове и тесният проход между рифовете, през който те са се доближавали до брега, не е станал нито инч по-широк и нито капка по-безопасен. Толкова лениво е било и си остава населението на най-хубавото пристанище в Палестина. Яфа има вълнуваща история. Но за нея няма да можете да прочетете в тази книга. Ако читателят се отбие в библиотеката и каже името ми, ще получи книги, които ще му дадат най-пълна информация за Яфа.

Така завърши поклонничеството ни. Трябва да се радваме, че не го предприехме, за да се наслаждаваме на прелестната природа, защото щяхме да се разочароваме — поне по това време на годината. Авторът на „Живот в Палестина“ отбелязва:

Колкото и еднообразна и непривлекателна да се стори Палестина на хора, привикнали към зеленина, пълноводни реки и към разнообразния релеф на нашата страна, ние трябва да помним, че след изнурителното четиридесетгодишно странствуване из пустинята тя се е видяла на израилтяните много по-различна.

Ние всички сме съгласни с това. Но тя наистина е „еднообразна и непривлекателна“ и нямаме достатъчно причини да я описваме другояче.

Мисля, че Палестина сигурно е царицата на всички страни с неприветлив пейзаж. Хълмовете й са безплодни, грозни и с тъмен цвят. Долините са неугледни пустини с хилава растителност, от която лъха тъга и отчаяние. Мъртво море и Галилейско море дремят сред хълмове и равнини, където нито свежи багри, нито поразителни образувания, нито нежни пейзажи, сънуващи под виолетова омара или изпъстрени със сенките на облаците, не привличат окото. Всички очертания са резки, всички линии са ясни, тук няма перспектива — разстоянието не прави чудеса. Безрадостна, мрачна и скръбна земя.

Но сигурно някои кътчета от нея са много красиви в разгара на пролетта и тогава сигурно красотата им изпъква още повече, тъкмо защото отвред са заобиколени с пустиня. Бих искал да видя бреговете на река Йордан през пролетта, а също и Сихем, Ездрилон, Еалон и бреговете на Галилейско море, но дори и те ще ми се видят като малки градинки, засадени на големи разстояния една от друга в безбрежната пустиня.

Палестина е облечена във власеница и посипана с пепел. Над нея тегне проклятие, което е изсушило полята й и е оковало силите й. Там, където са се издигали куполите и кулите на Содом и Гомор, сега се разлива море, в чиито горчиви води няма никакъв живот, над гладката му повърхност знойният въздух е съвсем неподвижен, по бреговете му растат само бурени, тук-там по няколко тръстики и този предателски плод, който обещава, че ще разхлади изсъхналите ви устни, а щом го докоснете, се превръща в пепел. Назарет е изоставен; около брода на река Йордан, където тълпи израилтяни с ликуващи песнопения влезли в Обетованата земя, можете да намерите само мръсен лагер на бедуини, облечени във фантастични дрипи; прокълнатият Йерихон днес лежи в развалини така, както го е оставил Исус Навин преди повече от три хиляди години; Витлеем и Витания в бедността и унижението си няма с какво да напомнят, че някога са имали високата чест да бъдат посетени от Спасителя; свещеното място, където овчарите пазели стадата си през нощта и където ангели пеели за „мир на земята между хората, в които е неговото благоволение“, днес е необитаемо и там няма нищо, което да радва окото. Самият прочут Йерусалим, най-величественото име в историята, е загубил цялото си древно великолепие и се е превърнал в село на просяци; богатствата на Соломон, които предизвиквали възхищението на гостуващите му царици от Изтока, вече ги няма; няма го чудния храм, който е бил гордостта и славата на Израил, и отоманският полумесец се издига на мястото, където в онзи най-паметен в историята на света ден е бил поставен светият кръст. Знаменитото Галилейско море, където някога е стоял на котва римският флот и където апостолите плавали с ладиите си, отдавна е напуснато от рицарите на войната и търговията, а бреговете му са безмълвна пустиня; Капернаум е купчина развалини; Магдала е дом на обеднели араби; Витсаида и Хоразин са изчезнали от лицето на земята, а „пустинните места“ около тях, където хиляди хора някога са слушали гласа на Спасителя и са били нахранени с петте хляба, спят безмълвни и изоставени — населяват ги само хищни птици и страхливи лисици.

Палестина е обезлюдена и неугледна. А и как би могло да бъде другояче? Може ли проклятието на бога да разкраси земята? Палестина вече не принадлежи към този прозаичен свят. Тя е отдадена на поезията и преданията — тя е страна на приказките.