Винс Флин
В случай на опасност (9)

9.

Военновъздушна база „Баграм“, Афганистан

Рап седна на ръба на металната маса, погледна вързания терорист и попита:

— Седемдесет и две или седемдесет и седем?

Абу Хагани го погледна плахо, в очите му пролича объркване.

— Девици — уточни американецът. — Седемдесет и две или седемдесет и седем? Колко получавате, когато отидете в рая?

Терористът измърмори нещо и погледна встрани.

— Не се шегувам — настоя Рап. — Чел съм Корана и това е един от онези факти, които така и не мога да запомня. Не че има голямо значение. Тъй де, каква е разликата… седемдесет и две или седемдесет и седем? Изглежда малко прекалено, не мислиш ли? — Той замълча, сякаш очакваше Хагани да коментира. След като не получи отговор, продължи: — Чел ли си Корана, Абу?

Хагани се втренчи мрачно в лицето му и каза на дари:

— Знам какво се опитваш да направиш.

— Какво?

— Опитваш се да ме провокираш. Ние знаем всичко за методите ви. Преминали сме подготовка, за да не се подлъгваме от номерата ви.

Рап знаеше, че е вярно. Повечето от секретните им навремето програми за разпит бяха разкрити. Много от методите им бяха публично разгласени от политици и журналисти. Освободени терористи бяха избягали в Афганистан и по други части на света, за да разкажат за преживяното пред организациите, към които до преди са отричали, че принадлежат. Тази бъркотия го вбесяваше, но нищо не можеше да направи.

Стисна левия си юмрук.

— Абу, не се опитвам да те провокирам… поне засега. Аз не съм от приказливите. Нямам такова търпение… като приятеля ми, който беше тук преди малко например. Той е в съседната стая при Мохамад и всички знаем как ще се развият нещата. Мохамад ще те продаде. Теб и останалите ви приятели. Ти също ще проговориш накрая, но ще ни трябва доста повече време, а и ще е много по-болезнено.

— Не можеш да ме пречупиш — гордо заяви Хагани.

Рап въздъхна. Беше виждал такива смелчаци. Стигнеше ли се до физическо насилие, нямаше да издържи дълго.

— Абу, никак не ми е приятно да изтезавам хора и да пречупвам волята им, макар че в твоя случай положението е малко по-различно. Ти си такава отвратителна отрепка, че може би малкият ни сеанс ще ми достави удоволствие.

— Не ме плашиш.

— А би трябвало. — Мич се засмя. — Понякога сам се плаша от себе си. Виж… аз не съм като човека, с когото си говорил тази седмица. Аз приемам много сериозно тази война и не понасям хора, които нямат смелостта да направят необходимото, за да я спечелим. Ако добавим факта, че хич не ми дреме какво си мислят големите клечки във Вашингтон, това ме прави твоя най-лош кошмар.

Затворникът поклати глава и изсумтя:

— Празни приказки.

Рап постави ръката си върху поцинкованата метална кутия от другата страна на масата. Вътре нещо се размърда. Чу се стъргане.

— Използвал съм това, което е в кутията, само веднъж и ще ти кажа, че човекът, на когото го приложих, беше доста по-упорит от теб. Трийсет секунди му бяха предостатъчни.

Той лъжеше. Никога не беше използвал този метод, но Хагани нямаше как да знае.

Терористът нервно погледна кутията и заяви с пресилена самоувереност:

— Аз имам права. Не можеш да се отнасяш с мен така.

Рап видя надежда. Може би Хагани не беше толкова издръжлив, колкото си мислеха. Замисли се за Неш, за начините, по които влизаше в диалог с разпитваните. Как ги притискаше с логика, как с цитати от Корана оборваше неубедителните им аргументи. Стратегията му беше ясна — накарай ги да говорят. Нямаше значение за какво, просто трябваше да започнат. Използвай възможността да наблюдаваш разпитвания, изучи навиците му, научи колкото можеш повече за него. Трудните въпроси идваха по-късно. Рап обаче нямаше търпението на приятеля си. Все пак нещо събуди интереса му към молбата на Хагани за справедливо отношение. Спомни си един от любимите въпроси на Неш. Погледна терориста и попита:

— Абу, мислиш ли, че трябва да проявя милосърдие към теб? Че трябва да зачитам човешките ти права?

— Да — абсолютно искрено отговори той.

— Ти как щеше да постъпиш с мен, ако ме бяхте пленили и ме държахте в някоя от пещерите ви?

Хагани се престори, че не е чул въпроса.

— Сенаторите, които идваха, обещаха, че ще се държите добре с мен. Дадоха ми дума.

— Те са политици. Говорят онова, което им харесва. После забравят.

Затворникът поклати глава в знак на категорично несъгласие:

— Имаме достъп до Интернет. До сателитни канали. Следим споровете във вашата страна за отношението към пленниците. Сенаторите говореха сериозно.

— Склонен съм да ти повярвам, Абу, но аз лично нямам намерение да се държа добре с теб. Ти се мислиш за воин на вярата, но си просто един палач. Масов убиец.

— Нищо не знаеш за мен.

— Така ли? Да поговорим за училищата.

— Какви училища?

— Ония, които си взривил. Пълни с малки деца.

Рап очакваше няколко възможни реакции от Хагани, но не наблюдава нито една от тях. Терористът се усмихна гордо:

— Ние знаем как да се принасяме в жертва. Ние не се боим да станем мъченици в името на Аллах.

Гневът бързо обзе Мич, но той се опита да го потисне.

— Ти не си жертвал себе си, умнико, а и едва ли си дал на децата право да избират.

Терористът вирна брадичката си:

— Не ме е страх.

— Не те е страх да изпращаш малки деца на смърт. Това те прави страхливец и касапин и ако беше чел Корана, щеше да знаеш.

— Какво разбираш ти от Корана? — изрева Хагани.

Рап се ухили:

— Очевидно повече от теб… защото поне съм го чел.

— Знам го наизуст.

— Глупости. Много добре знаеш, че те е учил някой извратен молла, който ти е втълпявал само ония пасажи, които му изнасят. Убивайте евреите. Убивайте неверниците. Дръжте жените и дъщерите си забулени. Бийте ги, ако не слушат. Западът е зло. Ние сме праведни и добри… дрън-дрън. Отвращавам се от омразата, на която учите себе си и децата си.

— Нищо не знаеш.

— Знам, че Аллах ще те изпрати в ада, задето избиваш Неговите деца! — изкрещя Рап.

— Нямате никакво право да идвате в страната ми. Вие сте неверници и Аллах ще накаже вас и народа ви за тази война.

— Не ти ли е хрумвало, че може би е точно обратното? — Агентът приближи лицето си на сантиметри от това на Хагани. — Че Аллах наказва твоя народ за това, че изопачава и злоупотребява с думите на Пророка? Америка не е водила война. Ние пострадахме само от едно нападение. Вашият народ е във война близо четирийсет години. Над един милион души са загинали. Аллах е побеснял да гледа безумията ви. Сега ви наказва и ще продължава да ви наказва.

Хагани се изплю и улучи американеца точно между очите.

Рап не си направи труд да обърше лицето си. Не си направи труд да посегне към електрошоковия пистолет. Просто дръпна глава назад и силно замахна напред, като удари с челото си Хагани в носа. Все едно с чук да размажеш банан. Носът на Хагани се сплеска и от ноздрите рукна кръв.

Рап се изправи и заобиколи затворника отстрани. Огледа обезформения нос. Неш щеше да протестира, но не го интересуваше. Беше му писнало от тези глупости.

— Няма да получиш никакви девици — закрещя. Помисли си за думите на Неш; как използваше собствената им религията, за да ги опровергава. — Джин — изрече думата, при която хората като Хагани пощуряваха. — Ти си джин и дори не подозираш за това. Знаеш, че Коранът забранява самоубийствата, но въпреки това си принудил десетки деца на Аллах да се разделят с живота. Убил си хиляди последователи на Аллах. Седмата сура, Абу, не я ли помниш? — Премина на арабски и зарецитира: — Мнозина от джиновете и човеците създадохме за ада. Сърца имат те, с които не разбират, и очи, с които не виждат, и уши, с които не чуват. Те са като диваци. Да, те стават все по-заблудени, те са невежи. — Рап отново премина на дари. — Това си ти, Абу. Повярвал си на тези извратени молли и сега трябва да отговаряш пред Аллах. Преди слънцето да изгрее днес, ще те убия. — Замълча, хвана Хагани за брадичката и го принуди да го погледне в очите. — Точно така, ще те убия и освен ако не се покаеш, ще се стовариш директно в ада.