Винс Флин
В случай на опасност (4)

4.

Тройната граница, Парагвай

Карим се беше сражавал срещу американците в Афганистан и лично бе наблюдавал уменията им. Съмишлениците му най-често твърдяха, че впечатляващият брой жертви от тяхна страна се дължи единствено на факта, че американците владеят небето, но Карим знаеше, че не е съвсем така. Той се беше срещал с отрядите за терминиране — самостоятелни единици, които проникваха в тила на врага и всяваха хаос. Само месец след като го изпратиха в района, получиха информация, че американски хеликоптер е стоварил седем души на един близък връх.

Малко след полунощ командирът на Карим нареди масирано нападение на позицията. Изпратиха близо двеста души. Два взвода от по около трийсет войници тръгнаха към върха, докато останалите чакаха в резерва. Първата група нападна от изток, втората — от запад. Предните войници от двата отряда стигнаха на десетина метра от върха и тогава всичко се обърка. Американците бяха недосегаеми на високата, укрепена позиция. Само петима бойци на исляма се върнаха от планината без наранявания. Ранените бяха оставени да викат за помощ в студа.

Некадърният командир веднага заповяда второ нападение и откриване на огън с минохвъргачките. Бързо научиха, че при американците има и снайперист. Всичките шестима артилеристи, обслужващи минохвъргачките, бяха убити секунди след като изстреляха първите снаряди. Още една вълна от шейсет души тръгна към върха, този път стреляйки в движение. Два часа по-късно шепа бойци докуцукаха обратно, като се кълняха, че рейнджърите са се окопали на върха. Командирът не искаше да слуша. Обърна се към Карим и му заповяда да вземе своите трийсет и осем саудитци и да нападне вражеската позиция.

Карим смяташе онази нощ за преломен момент в живота си. Той разбираше ситуацията както от тактическа, така и от психологическа гледна точка. Командирът беше талибан и владееше района преди стоварването на американците. Ако се разчуеше, че не може да разкара седем вражески войници от задния си двор, унижението щеше да е огромно. Този човек предпочиташе да загуби двеста добри бойци, отколкото да се изложи.

Тази нощ в планината Карим изпита невероятно спокойствие. Не си даде труд да спори с командира. Знаеше, че ако откаже, ще бъде заклеймен като страхливец и ще го изпратят обратно в Саудитска Арабия да изживее в унижение остатъка от живота си. Ако поведе хората си към върха, вероятно щеше да загине заедно с мнозина от тях. При този ограничен избор предпочете най-простото и ясно решение. Извади пистолета си, застреля командира в главата и пое командването. Изпрати хора да повикат подкрепления и още артилерия и накара да евакуират ранените. В сумрака преди разсъмване, точно когато войниците му се занимаваха с единственото им оръдие, Карим чу монотонното бучене на хеликоптер, опитващ се да остане на едно място в разредения високопланински въздух. Той грабна мощния си бинокъл и го насочи към върха. Сърцето му се сви, когато видя как седемте американци се качват в летящото чудовище и изчезват зад хребета.

След тази неравна борба Карим се захвана да изучава американските спецчасти. Бързо разбра, че това, което ги прави толкова добри бойци, не са само по-съвършените оръжия и тактика, а и подборът и подготовката им. От седмината, които седяха сега около масата, петима бяха служили под негово командване в Афганистан и той ги бе избрал лично за мисията. Другите двама му бяха натресени от Зауахири. Арогантният мръсник твърдеше, че са от най-способните му хора. Когато се разбра, че Захария е племенник на Зауахири, всичко стана ясно. Некадърникът бе изпратен да следи какво става и да докладва на чичо си.

Египтянинът само спъваше работата на отряда. Винаги последен завършваше упражненията и заради него сега мисията беше застрашена. Карим се замисли за американците и тяхната подготовка. Подборът на войниците в специалните части беше жесток. При някои от тях, като „тюлените“, процентът на отпадналите достигаше осемдесет. Той се опита да си спомни с каква дума го наричаха. След малко се сети. Отмиване. Думата му харесваше — имаше леко религиозно звучене. Като отмиване на нечистотиите.

Погледна Захария. Ако го изпратеше обратно на чичо му, рискуваше твърде много по две причини. Първо, Зауахири вероятно щеше да отреже финансирането им и да отзове целия отряд. Второ, имаше опасност кретенът да бъде заловен на някоя граница и да провали мисията. Карим получи ново прозрение. Самодоволната физиономия на египтянина и полузавършената бомба направиха решението му много по-лесно. Мисията беше по-важна от един човек. Карим извади 9-милиметровия пистолет от кобура на хълбока си, насочи го към главата на Захария и го застреля.