Винс Флин
В случай на опасност (74)

74.

Рап застана зад последния терорист и огледа пораженията. Държеше пистолета насочен към взривената врата, защото се опасяваше да не дойдат още. Наоколо се чуваха стонове и викове. Отдясно Арт Харис, с окървавена риза, излезе от кабинета си. Стъпваше несигурно върху счупените стъкла на пода, но иначе изглеждаше добре. Рап имаше един патрон в цевта и още осем в ръкохватката. Освободи наполовина празния пълнител, прибра го в джоба и го смени с пълен.

Започнаха да се появяват още хора. Твърде малко от тях бяха въоръжени.

— Арт! — изкрещя Мич. — Вземи хора и обезопасете вратата!

Харис закрещя заповеди на неколцина агенти.

Рап долови движение под себе си. Погледна надолу и видя, че терористът посяга към джоба си. Той веднага си представи граната. Смъкна пистолета и простреля терориста в рамото. Ръката му подскочи няколко сантиметра, после пак падна под леко неестествен ъгъл. Пръстите му потрепнаха.

След като стъпи върху другата му ръка, Мич се наведе и опипа джоба, към който беше посегнал. Вътре имаше нещо квадратно. Рап бръкна в джоба и извади електронен детонатор с размер на тесте карти. Разгледа го за секунда, после сведе очи към проснатия на пода терорист.

— Колко жалко, че няма да можеш да го използваш.

— Няма значение — отговори раненият на перфектен английски. Усмихна се и добави: — То само щеше да ускори неизбежното.

Рап насочи пистолета си към лицето на терориста и смъкна предпазните му очила.

— Какво означава това?

— Не ме е страх от смъртта. Аз вече станах мъченик. Убих много американци. Аллах ще бъде много доволен от мен.

Мич мразеше тази дума — мъченик. Преди доста време бе научил, че хората, които обичат да я употребяват, са луди фанатици. Фактът, че този човек, на когото току-що бе прекъснал гръбначния стълб, бе ранил в рамото, го гледаше спокойно, като изпаднал във висше религиозно блаженство, беше изключително обезпокоителен. Той го заоглежда от глава до пети. Бронежилетката му бе натъпкана с резервни пълнители за карабината, но нямаше почти нищо друго. На врата му обаче се показваше парче плат, сякаш носеше друга дреха отдолу. Рап напъха детонатора в джоба си и дръпна велкрото и ципа на бойната жилетка. Тя се разтвори и онова, което видя, го накара да се вцепени за секунда. Отдолу имаше друга жилетка и джобовете й, предназначени за пълнители, бяха натъпкани със сивкави плочки пластичен експлозив. Както бомбите, които бяха избухнали по-рано през деня, в мекото вещество бяха напъхани сачми от лагери.

В джобче малко под деколтето на жилетката намери детонатора. Внимателно го извади и погледна цифровия дисплей, който в този момент се смени от четирийсет и четири на четирийсет и три секунди. Той устоя на подтика да изтръгне жиците от устройството, защото това можеше да взриви експлозива. Рап огледа помещението, което сега беше пълно с ранени, викащи за помощ. Абсурдно бе да се опитва да евакуира всички тези хора за малко повече от половин минута. Погледът му се спря върху прозорците от североизточната страна на сградата. Шест етажа под тях беше рампата на подземния паркинг.

Рап не беше сигурен, че стъклото е бронирано, но вероятността да е така беше голяма. Стъклото обаче би трябвало да е предвидено така, че да предпазва от външно нападение, не от вътрешен взрив. Той бързо огледа другите пет трупа. Сигурно всичките имаха такива жилетки.

Точно когато Неш се приближи, Мич се завъртя, насочи пистолета си към прозореца и стреля четири пъти. Куршумите го пробиха, но не го счупиха. Отново изстреля няколко куршума бързо един след друг. За по-малко от четири секунди изпразни пълнителя и в един участък с размери около петдесет на петдесет сантиметра стъклото започна да поддава.

Всички в помещението се втренчиха в този човек, стрелящ като обезумял по прозореца.

Рап посегна към последния си зареден пълнител и изкрещя:

— Носят жилетки с експлозив! Арт, помогнете ми с труповете! Има трийсет секунди, докато започнат да…

Думите му бяха заглушени от изстрелите на Неш, който също започна да стреля по прозореца.

В стъклото се отвори назъбена дупка, голяма, колкото през нея да премине кофа за боклук. Рап прибра пистолета и изкрещя на Неш:

— Хващай го от другата страна!

Наведоха се, хванаха парализирания терорист за краката и за жилетката, вдигнаха го и хукнаха към прозореца. Рап закрещя на останалите, които стояха наблизо и гледаха:

— Хванете някой труп! Бързо!

Когато приближиха прозореца, той извика:

— Не спирай!

Двамата с Неш продължиха и запратиха терориста с главата напред към отвора. Стъклото поддаде и тялото полетя надолу към бетонната рампа.

Двамата не загубиха време да гледат какво е станало долу. Обърнаха се и хукнаха обратно. Още хора се притекоха на помощ, някои бяха ранени. Рап и Неш хванаха последния от шестимата терористи и хукнаха към прозореца. Отпред техни колеги изхвърляха друг труп, както те бяха направили.

Още три тела бързо изхвърчаха през прозореца. Рап започваше да си мисли, че ще успеят, когато хората, носещи друг труп пред тях, го изпуснаха. Неш забави крачка, но Мич изкрещя:

— От моята страна!

Заобиколиха тичешком двамата агенти, един от които бе паднал и от ръката му течеше кръв. Дупката вече бе много по-голяма, тъй че Рап и Неш успяха да прехвърлят трупа от няколко крачки разстояние, после се втурнаха да помагат за последния. Надойдоха и други. Накрая четирима хванаха тялото за крайниците и го изпратиха през прозореца навън.

Рап понечи да погледне, за да се убеди, че мъртвите терористи са паднали върху бетонната рампа, но осъзна каква глупост щеше да направи. Неш го хвана за рамото и го повлече надалеч от прозореца. По пътя накараха всички да се отдръпнат. Внезапно отдолу отекна взрив, ударната вълна разтърси счупения прозорец.

Рап се обърна към Неш, въодушевен от успеха. Видя, че приятелят му с ужасени очи гледа нещо на пода, и проследи погледа му. На земята с дупка в челото лежеше секретарката им Джесика.