Винс Флин
В случай на опасност (64)

64.

Рап излезе на Коститюшън Авеню със скорост около сто и десет километра в час. Караше по самата осева линия, принуждавайки идващите насреща коли рязко да се отклоняват встрани, за да му направят път. Единственото, с което можеше да ги предупреди, бе с примигване на фаровете и силно натискане на клаксона. Ридли уплашено се държеше за вратата. На „Тенеси“ ги хвана червен светофар. Рап намали на около четирийсет и пет, огледа се в двете посоки и даде газ. От скоростта Ридли се залепи за седалката. След няколко минути черният чарджър прелетя през кръстовището на Петнайсета улица със сто и двайсет.

— Защо не намалиш малко — нервно предложи Ридли. — Да не привличаме вниманието на полицията.

— Изобщо не ми дреме — отговори Мич, като настъпи спирачката и рязко завъртя волана надясно.

Гумите изсвириха. Излязоха от завоя и продължиха с пълна газ на юг по Шестнайсета улица.

— Мич, мисля, че трябва да се успокоиш — плахо настоя колегата му, като стискаше с една ръка дръжката на вратата, а с другата се подпираше на таблото.

— Роб, когато пристигнем, ще остана толкова спокоен, колкото позволява ситуацията, но това не е тайна операция. Трябва да действаме решително и аз смятам да раздрусам няколко негодници.

— Можем да се обадим на Айрини?

— Мога веднага да спра и да слезеш, ако искаш.

Ридли поклати глава и изръмжа:

— Не, ще участвам. Само искам да намалиш. Не виждам защо трябва да хвърчим с тази скорост, та всички да ни видят.

— Ще направим това, което трябваше да се направи още преди няколко месеца. — Рап стисна волана и избълва куп ругатни.

— Само не удряй никого — измънка Ридли.

Мич го погледна с изражение, намекващо, че не иска да чува повече такива глупости.

— Освен ако не е абсолютно наложително, разбира се — добави Ридли.

— Провери миникомпютъра. Виж дали Неш е изпратил снимки.

След няколко секунди Ридли обяви:

— Ето. Има шест.

— На същите шестима типове ли?

— Да.

— Хубаво ги разгледай. — Рап погледна часовника на таблото. — В джамията ще е тъпкано. Ще пристигнем точно по средата на обедната молитва.

— Е — обнадеждено отбеляза Ридли, — поне всички ще са там.

На две пресечки от джамията Рап поотпусна газта. Без да отмества поглед от улицата, попита:

— Идвал ли си преди?

— Кварталът не ми е много по вкуса. Освен това няма да е много уместно, ако заварят заместник-директора на НАТЦ да се мотае в джамия. Което ме навежда на мисълта… защо го правиш?

— Не сме тръгнали да нападаме тия негодници, само ще влезем и ще огледаме.

— Двама души от ЦРУ? — измърмори Ридли, като се замисли каква ли статия ще се появи в „Поуст“. — Хубаво ще се наредим.

— Спокойно, бе… не идвам за пръв път.

— Какво? — стресна се Ридли.

— Идвал съм два-три пъти.

Отначало Ридли помисли, че се шегува, но после осъзна, че е сериозен.

— Сериозно ли говориш?

— Да, по дяволите. Преди около шест месеца дойдох в петък. Няма да повярваш каква проповед изнесе имамът. Щеше да си помислиш, че си в Мека при най-побърканите фанатици.

Рап намали, когато стигна входа на джамията. Зави зад ъгъла и спря точно пред един пожарен кран. Отвори багажника и слезе. Двамата отидоха отзад и Рап вдигна капака на един сандък. Вътре в стиропорени отливки имаше карабина M-4, два пистолета и шест резервни пълнителя.

— Имаш ли пистолет?

— Да — отвърна Ридли.

— Колко резервни пълнителя имаш?

— Два.

— Добре.

Рап имаше един 9-милиметров глок 19 в кобур на левия си хълбок и два резервни пълнителя с по седемнайсет патрона. Взе заглушителя за пистолета и го прибра в предния си джоб, после грабна 45-калибровия глок 21, в случай че му трябва допълнителна огнева сила.

— Боже мой, Мич, нали само щяхме да огледаме.

Рап взе още един резервен тринайсетпатронен пълнител за 45-калибровия пистолет.

— Крис Джонсън не е слабак. — Дръпна затвора на глока, за да се увери, че е зареден, и го пъхна с кобура под колана. — Не смятам да свърша в някой багажник, опечен като картоф. — Отвори друго куфарче и взе две радиостанции и две безжични слушалки. Подаде единия комплект на Ридли. — Аз влизам. Ти стой вън и дръж улицата под око.

— Какво… проклятие! — възкликна удивено Ридли.

Рап проследи погледа на колегата си и видя четирима мъже, които излязоха от страничната врата на джамията и се приближиха до една паркирана кола. Единият беше висок около два метра. Багажникът на колата беше отворен.

— Да вървим — каза Рап, като внимателно затвори багажника, и двамата тръгнаха.

— Как се казваше дребосъкът, за когото говори Джонсън?

— Абад бин Бааз.

— Точно така. Мисля, че това е той… оня ниският.

— И аз така мисля.

— А пък оня високият. И той е от снимките… първият.

— Да. Чудя се защо не са вътре да се молят като всички останали?

Рап вървеше с половин крачка пред Ридли. Внимателно оглеждаше четиримата мъже, преценяваше каква заплаха представляват. Двама носеха якета с отворени яки. Другите бяха по ризи. Никой не изглеждаше въоръжен. Високият пръв ги забеляза. Вече беше стигнал до колата и бе оставил някакъв сак в багажника. Погледна Рап в очите и без да каже дума, тръгна към двамата агенти.

Погледът на арабина не се хареса на Рап. Този тип бе склонен към насилие. С надеждата да отвлече вниманието му, Мич погледна последния от четиримата и каза:

— Абад, как си? — Непринуденият му тон обърка мъжагата. Деляха ги десетина метра. — Трябва да поговорим.

Рап знаеше, че навлиза на разстояние, на което огнестрелното оръжие не е ефективно, освен ако вече не си го извадил. Мъжагата застана между него и Абад, затова Рап спря и направи знак на Ридли да остане зад него.

— Не ги познавам — каза Абад.

— Влизай в колата — нареди мъжагата и пак тръгна към Мич.

Вдигна лявата си ръка и я размаха, сякаш пропъждаше куче. Изведнъж в дясната се появи малка дървена бухалка.

— Спокойно, юнак — предупреди го Рап.

— Махайте се. Нямате работа тук.

— Така ли? Да си чувал, че тротоарите са обществена собственост?

— Това е имот на джамията. — Мъжагата посочи триетажната тухлена сграда. — Махайте се.

— Няма да стане.

— Тръгвайте си веднага! — изкрещя мъжагата.

Направи крачка напред и вдигна бухалката в опит да сплаши агентите.

На Рап му хрумна, че мръсникът вероятно е използвал същата бухалка върху Джонсън. Погледна го заплашително и предупреди:

— Прибери това нещо, че ще ти го набутам в задника и ще заприличаш на сладолед на клечка.

Мъжагата не се отказа. Размаха бухалката над главата си.

Без да се обръща, Рап каза на колегата си:

— Ако се наложи да стреляш, не го убивай.

Поколеба се, сякаш се канеше да отстъпи. Знаеше, че така нападателят ще продължи да се приближава и ще стане по-невнимателен. Внезапно Рап пренесе цялата си тежест напред и нападна. Ходът му се оказа сполучлив. Мъжагата бе свикнал хората да отстъпват пред него. Когато видя да го нападат, застина за секунда, но това бе достатъчно за Мич. Направи отвличаща вниманието крачка надясно, но се хвърли право напред. С лявата си ръка хвана ръката му с бухалката, а с дясната сграбчи арабина за гърлото. Натисна с цялата си тежест, пренасяйки инерцията си върху тялото на мъжагата. Арабинът се просна по гръб. Когато залиташе, успя да хване Рап за рамото, но това не спря падането му. Рап не се опита да се задържи. Стовари се върху мъжагата, като блъсна главата му в бетонния тротоар.

Заби коляно в корема на арабина, който потрепери и обели очи. Застина абсолютно неподвижно. Дървената бухалка изпадна от ръката му и се търкулна на тротоара. Рап огледа китките на мъжагата и видя три ясни драскотини. Още няколко имаше по врата му. Изведнъж усети позната миризма. Той се наведе и подуши ризата на арабина. Миришеше на дим. Като от прегоряла храна.

— Мич, какво да правя? — извика Ридли в момента, в който колата запали.

Рап се изправи. С дясната ръка хвана заглушителя; с лявата извади 9-милиметровия глок. Колата тръгна на задна. Рап завинти заглушителя на дулото и вдигна пистолета точно когато автомобилът потегляше. Първите два куршума спукаха гумите от дясната страна. Той мина между две паркирани коли, излезе на улицата и простреля и другите две гуми. Клатушкайки се, колата измина няколко метра, двигателят се мъчеше да преодолее голямото триене. Рап простреля огледалото от страната на шофьора. Двигателят заръмжа по-силно. Рап внимателно се прицели в страничното стъкло на шофьора и стреля в най-предната му част. То се пръсна на парченца.

— Вдигнете ръцете си така, че да ги виждам — изкрещя, — или ще ви пръсна шибаните кратуни! — Приближи се към колата. — Двамата от задната седалка, слизайте с вдигнати ръце. Хайде! Веднага!

Двамата се изсипаха от задната седалка и се проснаха на паважа. Рап се премести наляво така, че да вижда ясно Абад, който седеше зад волана.

— Абад, слизай!

Вратата бавно се отвори и арабинът слезе с вдигнати ръце. Мич махна с пистолета към задницата на колата:

— Ръцете върху багажника! Веднага!

Последва арабина, изрита краката му да се разкрачи и притисна дулото в тила му. Докато пребъркваше джобовете му със свободната ръка, попита:

— Къде бързаше толкова, Абад?

— Никъде.

— Защо не си вътре да се молиш?

— Аз…

— Не можеш да отговориш, а?

Рап подуши костюма на арабина и усети същата миризма на изгорено. Той буквално заби заглушителя в черепа на Абад.

— На барбекю ли си бил наскоро?

— Какво? — с хриплив глас измънка арабинът.

— Барбекю! Свински пържоли на скара!

— Не разбирам за какво говорите.

Рап хвана дясната му китка и изви ръката му зад гърба. Абад изпищя от болка. Мич приближи лицето си на сантиметри от неговото.

— Знам какво си правил, побъркан извратеняк! Измъчвал си моя приятел снощи, нали? Отрязал си му три пръста, напъхал си го в багажника и си го изгорил.

По лицето на арабина се изписа ужас, че са го разкрили. Рап изви ръката му по-силно.

— Искам адвокат! — изпищя Абад. Очите му се насълзиха от болка.

Рап се изсмя:

— Никакъв адвокат. И знаеш ли защо? Защото не съм ченге. — Завря пистолета в лицето на арабина. — Кога си виждал ченге да използва заглушител, кретен такъв? Ще ти дам две възможности за избор, Абад. — Изви ръката му още малко, без да се интересува от писъците му. — Или ще говориш, или ще ти отрежа пръстите, както си направил с приятеля ми. Само се съмнявам, че ще се отървеш с три. Всъщност съм сигурен, че ще пропееш, преди да започна да режа.

— Искам адвокат!

Мич се обърна към Ридли и тъкмо се канеше да му каже да докара колата, когато шумът от уличното движение бе заглушен от тътен, който проехтя над главите им и продължи като вълна към Мериленд. На всеки човек би му прозвучало като гръмотевица, но не на Рап и Ридли. И двамата знаеха точно от какво е и преди да успеят да кажат нещо, още две експлозии раздраха въздуха.