Винс Флин
В случай на опасност (44)

44.

Сенатор Лонсдейл крачеше по коридора с максималната скорост, която й позволяваха черните кожени обувки на високи токчета. Хилавият като върлина началник на екипа й подтичваше до нея, макар че дългите му тънки крака му позволяваха да прави два пъти по-дълги крачки от нейните. Минаха от сенатската града „Харт“ в „Дирксън“. На практика изглеждаха като две сгради, но между всеки от етажите им имаше връзка. Лонсдейл и Уосън влязоха през служебния вход за сенатори. Уосън спря да размени няколко думи с двамата други служители, но сенаторката продължи напред.

Влезе в големия си кабинет и затвори вратата. Този силно се различаваше от служебните й помещения на Капитолия. Размерът беше почти същият, но докато другият кабинет бе луксозен, тук обзавеждането беше просто практично. Нямаше мраморни или гипсови орнаменти, само голи стени и килими. Мебелите бяха в същия стил — с прави очертания и леко модернистични.

Лонсдейл изрита обувките си настрани и грабна цигарите и запалката от горното чекмедже. Включи специалната вентилационна уредба, която бе поръчала да инсталират, и запали първата цигара за деня. Ароматният топъл дим изпълни дробовете й и тя започна да се успокоява. Беше се наложило да мобилизира цялото си самообладание, за да седи цели два часа и да мълчи, докато колегите й си чешат езиците. Джо Валдес, когото никога не беше смятала за особено интелигентен, ръсеше глупост след глупост. Виждаше се, че като председател на Комисията по международни отношения и той се опитва да грабне част от славата, но той беше пети в списъка и тя не смяташе да му отстъпи и трошичка.

След още две дръпвания погледна списъка с хората, които са я търсили. Повечето не бяха достатъчно важни, за да им се обади днес, но имаше неколцина, с които трябваше да говори довечера, след като свърши тук. Засега искаше да се подготви психически, преди да разбие това свърталище на лъжци. Почти всичките й колеги бяха надхвърлили полагащите им се петнайсет минути и Лонсдейл смяташе да направи същото. Тя знаеше, че като председател на Комисията по правосъдието всички ще очакват от нея да притисне негодниците, а четвърт час не беше достатъчен, за да разпита и петимата.

На бюрото й имаше голям хартиен плик. Тя го отвори и прочете предложенията на екипа й за въпроси, основаващи се на вече зададените. Когато приключи с четенето, допуши и изгаси фаса в кристалния пепелник. Замисли се и реши да изпуши още една цигара. Тъкмо я запали, когато Уосън влезе. Както винаги той затвори вратата след себе си.

— Пет минути.

Тя кимна и издиша облак дим над рамото си към вентилационната уредба.

— Втора ли ти е? — попита Уосън, като я погледна любопитно.

— Откога ми броиш цигарите?

— Напоследък си ги увеличила — неодобрително отбеляза той.

Лонсдейл сбърчи изящния си малък нос и за момент изглеждаше, сякаш ще му се изплези. Понякога Уосън я нервираше, може би защото никой друг не я познаваше толкова добре. След смъртта на съпруга й преди тринайсет години той й беше постоянен спътник. Беше й едновременно като баща, съпруг и приятел.

— Чудо голямо — измърмори тя и отново дръпна. — Пак пуша само по един пакет седмично.

Уосън знаеше, че пуши почти два пакета, но сега нямаше време да спорят за това.

— Прегледа ли въпросите?

— Да.

— И какво?

— Добри са.

— Решила ли си с кого ще започнеш?

— С Кенеди. — Тя се обърна и се погледна в голямото огледало на стената. — Ще загрея с нея, после ще разбия Рап, а ако имам време, ще разнищя и Неш.

— Разумна стратегия.

Лонсдейл приглади черното си дизайнерско сако и панталона със същия цвят. Забеляза няколко бръчки на лицето си и се намръщи.

Уосън прочете мислите й и каза:

— Бъди спокойна, няма да има камери.

Беше прав. Тя остави недопушената цигара в пепелника и взе чантичката си с гримове от шкафчето зад бюрото. Извади пудрата.

— Можеш ли да повярваш, че Джо Валдес е сенатор на Съединените американски щати?

— Не се отличава с феноменален интелект.

— Пък и тази кучка Пати Лам. Ще се опита да ми отнеме случая и да го прати в Комисията по вътрешна сигурност.

— Нека само да опита — измърмори Уосън и погледна часовника си. — Никога няма да стане.

Лонсдейл остави пудрата и подръпна яката на бялата си риза. Започна да очертава устните си.

— Накрая само с Тед Дарби ще се доредим.

— Да, така ще стане. И двамата ще получите разглеждане в комисиите си. Няма как да му вземем случая, но и той няма как да ни попречи.

Тя се замисли за председателя на Комисията по въоръжените сили.

— Сигурно си прав.

— Време е да се връщаме. Нали не искаш да започнат без теб и някой друг да ги погне, както ти имаш намерение?

Лонсдейл изгаси цигарата.

— Прав си, Ралфи.

Напарфюмира се набързо, сложи си обувките и двамата излязоха. Личните й асистенти чакаха в малкото фоайе. И двамата й пожелаха късмет и да разбие на пух и прах ония негодници. Лонсдейл ги погледна решително, но добронамерено и размаха юмрук, преди да излезе в коридора. По пътя към заседателната зала на комисията още хора й пожелаха успех. Днес беше голям ден за Капитолия и всички знаеха, че тя ще нанесе съкрушителния удар.

Лонсдейл бе сред последните, които влязоха в залата. Седна на мястото си и погледна служителите на ЦРУ. На лицето й бавно се изписа неодобрение и тя тъжно поклати глава. Сенатор Сафърд призова за тишина и преди да даде думата на Лонсдейл, напомни на свидетелите, че все още са под клетва.

— Сенатор Лонсдейл — завърши той, като вдигна очилата върху лъскавото си чело, — имате думата.

Тя благодари на председателя и погледна бележките си, макар че онова, което щеше да каже, не беше написано. Бавно свали стилните си черни очила и каза:

— Госпожо Кенеди, мисля, че представянето ви като директор на Централното разузнавателно управление е позор за тази страна от самото ви назначаване. Провалите ви следват един след друг и не разбирам защо просто не си подадете оставката.

От другата страна на масата заваляха възражения, дори съпартийците на Лонсдейл клатеха глави. Сафърд заудря с чукчето си, докато настъпи тишина, и предупреди:

— Целта на днешното заседание е да получим информация, а не да отправяме обвинения без доказателства.

Лонсдейл продължи настъплението:

— Дори не говоря за противозаконни действия. До тях ще стигна след малко. Говоря за крещяща некомпетентност. Не за пръв път се занимаваме с господин Рап. Комисията отдавна предупреждава директор Кенеди да упражнява по-строг контрол над този свой служител. Очевидно тя умишлено не се съобразява със съветите ни или е неспособна да се справи с хората си. Каквато и да е истината — добави, като гледаше Кенеди право в очите, — тя трябва да си отиде.

Отново се чуха възражения; сенатор Гейл Кендрик се намеси:

— Искам да напомня на нашата колежка от Мисури, че директор Кенеди е посветила близо двайсет и пет години от живота си в служба на тази страна и заслужава малко уважение независимо от нечии политически убеждения.

— Искате да уважавам някого само защото е бил бюрократ в продължение на двайсет и пет години, без да отчитате нарушенията и беззаконията, които е допускал или вършил?

— Ето — заяви Кендрик, като се обърна към председателя и заместника му, — така ще се държи, ако случаят бъде прехвърлен към нейната комисия. Ще превърне изслушването в съдебен процес и ще се вживее в ролята на съдия, въпреки че е предубедена.

— Не е вярно — възрази не особено убедително Лонсдейл.

— Познавам ви. Единствената ви цел е да я опозорите пред телевизионните камери.

— Комисията ми ще доведе нещата дотам, накъдето сочат фактите — заяви Лонсдейл, като изгледа хладно другата сенаторка.

— Ще нанесете тежък удар на организация, която прави всичко, за да ни защитава от враговете ни.

— Бих искала да напомня на сенатора от Вирджиния, че ние сме законова държава. Нашата работа е да следим за спазването на законите.

— Бих искала да напомня на сенатора от Мисури, че никъде в конституцията не се казва, че сме длъжни да се откажем от защитата срещу враговете ни.

Членовете на комисията отново се разкрещяха. Сафърд отново заудря с чукчето и след като залата поутихна, Лонсдейл продължи, без да чака покана:

— Мисля, че всички ще се съгласите, че да удариш офицер от ВВС на САЩ е престъпление. Кажете, господин Рап, съгласен ли сте с това?

Той се усмихна леко.

— Смешно ли ви е, господин Рап?

— Не, госпожо. Намирам вашата прямота за доста ободряваща.

— Ще ви бъда благодарна, ако и вие сте толкова прям, когато отговаряте на въпросите ми.

— Ще се постарая, госпожо.

— Говорехме за престъпления — повтори Лонсдейл. — Господин Рап, признавате ли, че сте нарушили няколко закона?

— Тук не сме на едно мнение, госпожо сенатор, но доколкото разбирам, вие смятате, че съм извършил престъпление или дори няколко престъпления.

Тя леко се изненада от привидната му готовност да отговаря на въпросите й.

— Ами да започнем с първото. Да удариш офицер от американската армия… това престъпление ли е?

Рап вече беше отрекъл да е удрял капитан Лиланд, но въпреки това отговори:

— Съгласен съм, че е престъпление, но аз не съм удрял въпросния човек.

— Ако ви призова пред Комисията по правосъдие, ще отговорите ли на същия въпрос, или ще се позовете на Петата поправка?

— Съвсем честно ще ви отговоря на въпроса, госпожо сенатор — без колебание отвърна Мич.

Колегите на Лонсдейл зашушукаха изненадано.

— Значи няма да се позовете на Петата поправка, така ли? — настоя тя.

— Нямам никакво желание да го правя, госпожо.

— Нека да не говорим за желание в този случай. — Лонсдейл бе свикнала да работи с адвокати и остана с чувството, че този начин на изразяване дава вратичка на Рап. — Заявявате ли официално, че ще свидетелствате пред моята комисия и няма да използвате Петата поправка?

— Да, официално го заявявам.

Шокът, предизвикан от откритостта на Рап, бе голям. Всеки сенатор отдели няколко секунди да се спогледа със съседите си и да сподели изненадата си. Но никой не беше по-смаян от Лонсдейл. От известно време живееше с мисълта, че ще се наложи насила да завлече Рап пред комисията си и да го разпъва на кръст, докато той упорито отказва да признае за престъпленията си. Нямаше нищо против това. Агентите от ЦРУ сами издаваха вината си, когато се позоваваха на Петата поправка. Тази неочаквана промяна обаче беше още по-добра.

Лонсдейл погледна Кенеди и презрително я попита:

— Ами вие, директор Кенеди? Ще свидетелствате ли пред комисията, или ще се позовете на Петата поправка?

— Като всеки американски гражданин аз си запазвам правото да използвам Петата поправка.

Лонсдейл поклати глава с огромно разочарование. Отново се обърна към Рап:

— Така, господин Рап. Значи, ако ви попитам за разпита на Абу Хагани — афганистански затворник, намиращ се под охрана на военновъздушните сили — няма да се позовете на правото си да не отговаряте, което ви дава Петата поправка?

— Ще отговоря на всичките ви въпроси, госпожо.

Отговорите му бяха толкова неочаквани, че тя не знаеше какво да прави. Като усети това, началникът на екипа й се наведе напред и докосна рамото й. Лонсдейл се обърна и Уосън прошепна на ухото й:

— Няма смисъл да ги разпитваш тук, където всичко остава засекретено. Запази си патроните за твоята комисия.

„Разумен съвет, както винаги“ — помисли си Лонсдейл. Кимна, погледна Боб Сафърд и каза:

— Нямам повече въпроси, господин председателю.