Винс Флин
В случай на опасност (49)

49.

Арлингтън, Вирджиния

В осем часа Маги сложи Чарли да спи, след което се зае с Джак. Десетгодишното хлапе използва различни оправдания, за да отложи часа на лягането, и правеше всичко по-бавно от обичайното. Тя най-сетне осъзна, че синът й се мотае, за да види баща си, преди да заспи. Неш беше отишъл да вземе двамата най-големи от следучилищните им занимания. Джак като че ли най-трудно от всички приемаше честите отсъствия на баща си. Маги знаеше, че трябва да го обсъди със съпруга си, но се опасяваше да не го подложи на още по-голям стрес.

Тя каза на Джак да се пъха под завивките и че ще се върне след малко. Отиде в спалнята си, свали роклята си и облече пижама. След като изми зъбите си, влезе при Джак и го накара да се отдръпне в единия край на леглото. Джак и Рори спяха в една стая. Леглата им бяха едно до друго, разделени с нощно шкафче. Маги легна до сина си и го прегърна през слабичките рамене. Целуна го по челото и разроши щръкналата му коса.

— Наред ли е всичко, миличък?

— Да… защо питаш?

— Защото майките правят така. Питаме, тревожим се и остаряваме, а вие, децата, изсмуквате живота ни и ни превръщате в стари мумии.

Джак разтревожено погледна майка си.

— За мене ти си най-красивата, мамо.

Маги го целуна по челото и го прегърна силно. Знаеше, че след една-две години синът й ще се отчужди от нея. Щеше да стане неусетно, както се беше случило с Рори. Шанън още споделяше всичко с нея, но тези проклети момчета твърде много приличаха на баща си. Джак щеше да престане да я държи за ръка и да й казва, че е красива, и тогава щяха да започнат кавгите.

— Ти си добро момче, Джак.

Синът й се канеше да я попита нещо, но звънецът го прекъсна. Маги погледна часовника до леглото. Беше почти девет. Каза на Джак да кротува и слезе да види кой звъни. Когато надникна през шпионката, видя Тод де Граф, чийто син ходеше на училище с Рори.

Тя отвори. Думата „здравей“ заседна на гърлото й, когато видя Дерек де Граф окървавен и насинен. След няколко секунди успя да промълви:

— Божичко… какво е станало?

— Синът ти, това е станало.

Маги премести поглед от момчето към бащата.

— Моля?

— Добре ме чу, Маги. Синът ти го е пребил след училище.

— Ама… нали са приятели? Защо го е направил?

— Добър въпрос. И аз искам това да го попитам.

Де Граф погледна над рамото на Маги да види дали синът й е вътре.

— Още не се е прибрал. Ама защо ще прави такова нещо?

— Според Дерек нещо се закачали. Рори избухнал без причина.

Тя се замисли колко странно се държеше синът й напоследък. Не беше изключено така да е станало. Той бе взел твърде много от баща си.

— Ужасно съжалявам. Уверявам те, че ще се заема с това веднага щом се прибере. — Поклати глава и добави: — Лошо му се пише!

— Не плащам по двайсет и осем бона годишно, за да пребият детето ми.

— Тод, обещавам ти, че Рори ще бъде наказан строго и веднага щом се прибере вкъщи, лично ще го доведа да се извини.

— Идеята не е добра — поклати глава Де Граф. — Кристи е много разстроена. Едва я убедих да не звъни в полицията.

Маги изведнъж си даде сметка за друг проблем. Малкият негодник щеше да се сдобие с полицейско досие и тогава можеше да се сбогува с всички възможности за добро образование. После се замисли за Кристи Хилкрест де Граф, може би най-истеричната и надута майка сред кварталните клюкарки, които ни най-малко не се стесняваха да се държат като ученички. Почувства как ирландската й кръв кипва. Тя се извини на бащата и сина и обеща да се обади, щом хубаво се накара на Рори.

След като затвори вратата, влезе в кухнята и отиде направо при хладилника. Извади бутилка шардоне „Тоустид Хед“ и започна да се бори с тапата. Джак се появи на вратата, изглеждаше загрижен.

Маги го погледна:

— Бързо в леглото, малкия. Няма да е здравословно да си тук, когато брат ти се прибере.

Отвори шкафа и посегна към една малка чаша, но размисли. Случаят беше като за голяма, за бургундско. След като изля близо една трета от бутилката в чашата, тя отпи голяма глътка и се облегна на мраморния плот. Мислеше за три различни неща едновременно. Как щеше да реагира съпругът й на новината, на колко жени се е обадила вече Кристи де Граф и какво наказание да измисли за тринайсетгодишното чудовище?

Почти бе допила виното, когато чу колата да влиза в гаража. Изчака да дойдат в стаята, гневът й бавно растеше. Шанън се появи първа. Разговаряше по мобилния си телефон, тъй че не забеляза заплашителния поглед на майка си. Рори и баща му влязоха след нея.

Неш погледна жена си и си помисли: „Олеле, какво съм направил пък сега?“

— Какво е станало, скъпа?

— Ами… Дерек и баща му дойдоха преди малко. — Тя погледна сина си. — Би ли ми обяснил защо си насинил окото на Дерек?

Рори се размърда неловко и започна да заеква:

— Говореше глупости… и му казах да престане, но той…

— Ти даваш ли си сметка, че могат да те изключат от училище! — изкрещя тя.

— Ама, мамо, той…

— Не ме интересува какво е направил!

— Ама той…

— Чу ли ме? Каквото и да е казал, това не те оправдава. Знаеш ли колко плащаме, за да учиш в „Сидуел“?

Рори затрепери и изкрещя:

— Не ме интересува! Дори не ми харесва там!

— Не смей да повишаваш тон, момченце! Веднага се качвай в стаята си! — Маги посочи към коридора. — С баща ти ще обсъдим как да те накажем, но отсега мога да ти кажа да забравиш за тренировките по лакрос.

Рори се дръпна от баща си и избяга в коридора.

— Мразя те!

— Това няма да ти помогне, момченце! — изкрещя майка му след него.

Обърна се към съпруга си:

— Можеш ли да повярваш? — Взе бутилката от плота и изля виното в чашата. — Не знам какво трябва да направим.

Неш се запита за секунда коя, по дяволите, е тази жена в кухнята му.

— Маги… какво, по дяволите, ти става?

— На мен ли? Може би не си обърнал внимание, Майкъл, но това училище струва двайсет и осем хиляди долара годишно и там не търпят побойници. Ще го изхвърлят.

— Не мислиш ли, че първо трябва да го изслушаме, преди да предприемем каквото и да било?

— Няма какво да го изслушваме. Сбиванията са забранени. Това е тяхната политика. Всичко се проваля. Ще го изхвърлят и тогава сбогом, Харвард!

— О, това ли било?!

— Не ми говори така. Ти си виновен. Изобщо не трябваше да позволявам да го запишеш на уроци по бокс. Достатъчно е, че е наследил склонността към агресия, която имате с братята ти.

— За какво говориш?

— Помниш ли… помниш ли оня бар, дето го изпочупихте с братята ти? Ако оня полицай не беше служил като морски пехотинец и ти не беше в отпуск, сега щеше да го пише в досието ти.

— Доколкото си спомням, ти ме ревнуваше, че заговорих някакво момиче, и реши да си просиш черпене от всички мъже на бара. Пък и ако не беше завряла хубавото си задниче пред лицето на оня тип, той нямаше да те сграбчи и Шон нямаше да го нокаутира.

Маги посочи себе си:

— Случилото се тогава не беше моя грешка и това, което става сега, също не е по моя вина. Проблемите идват от твоето семейство. Брат ти Патрик преби някакъв човек в Атлантик Сити миналия месец, а е на трийсет и пет.

— Онзи си го е търсел.

— О… сигурна съм. Ти и твоите братя… търсите всеки повод да се сбиете, а сега си го предал и на сина ни. — Маги погледна към тавана и изстена: — Не мога да повярвам, че това се случва. Ще го изритат от най-доброто училище във Вашингтон. Имаш ли представа колко връзки използва баща ми, за да го приемат?

Неш не искаше да слуша повече. Той никога не беше харесвал идеята да изпратят Рори в това училище за мамини синчета, но нямаше достатъчно свободно време, за да го осуети.

— Знаеш ли какво, Маги? Няма значение колко пари е направил баща ти и няма значение колко печелиш ти. Те никога няма да те пуснат в спретнатия им клуб. Колкото и да се напъваш, винаги ще си останеш потомка на ирландци католици от Бостън.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Ти ми кажи. Аз се гордея с произхода си. Но не съм сигурен, че ти се чувстваш по същия начин.

— Не смей да ми говориш така! — изкрещя тя и вдигна чашата, сякаш искаше да го замери с нея.

Неш махна пренебрежително и излезе от кухнята.

— Ето кой не умее да си сдържа нервите.

— Не сме свършили този разговор! — извика тя.

— Напротив. Свършихме.

Майк се качи на горния етаж. Почука леко на вратата на момчетата и влезе. Рори лежеше по корем, заровил лице във възглавницата, и хлипаше. Джак седеше на леглото и четеше, изглеждаше уплашен. Неш се приближи и дръпна одеялото му.

— Иди да почетеш в леглото на мама. Ще дойда да те извикам, като свърша.

— Какво става? — прошепна Джак.

— Всичко е наред, приятел.

Той го побутна към вратата и затвори след него. Приближи се до леглото на Рори, седна на ръба и постави ръка върху гърба на големия си син.

— Рори, опитай се да се успокоиш. Искам да ми разкажеш какво се случи.

Момчето изхлипа:

— Какво значение има?… Мама не се интересува.

— Аз се интересувам. Затова престани да плачеш и се обърни. — Потърка сина си по гърба и добави: — И аз доста съм се бил, когато бях на твоите години. Баща ми казваше, че за да има сбиване, трябват двама души. Майка ти не разбира, защото е жена, но аз знам. Ти си добро дете. Съмнявам се, че си се нахвърлил да биеш Дерек безпричинно… Особено като знам какво разглезено мамино детенце е — добави съзаклятнически.

Рори се обърна и се успокои достатъчно, за да започне да разказва:

— Ами, свършихме тренировката по лакрос… и чакахме репетицията на театралния кръжок… който го мразя… но мама ме накара да се запиша.

Като спомена майка си, Рори отново се разхлипа.

— Я се стегни! — смъмри го Неш.

— Дерек чакаше да го вземат и започна да приказва за Шанън. Говореше… разни неща.

— Какви неща?

— Каза, че тя била… и че той искал… такова… искал да прави секс с нея… само че използва други думи. Използва думата, която сте ни забранили да казваме.

Майк почувства как гневът му нараства.

— Коя дума.

— Онази трибуквената.

„Шибано копеленце“? — помисли си Неш.

— Това ли е всичко?

— Казах му да престане, защото ще го ударя… и тогава той започна да говори за мама.

— Така ли? — изненада се Неш. — Какво каза?

Момчето потрепери.

— Предпочитам да не казвам.

— Кажи ми — настоя Неш.

— Каза… че мама е…

— Какво?

— Нарече я МИЧКА.

— МИЧКА? — не повярва Неш. Знаеше, че съкращението означава „майка, която искам да чукам“. — Какво друго каза?

— Каза, че иска да прави с мама същото, което беше казал за Шанън.

— И тогава ти го удари.

Рори кимна.

— Хубаво.

— Значи няма да ме накажете? — обнадеждено попита момчето.

— Ако зависи от мене, не. — Неш се наведе и го целуна по челото. — Нека да поговоря с майка ти, после ще те извикам.

Той се изправи и тръгна към вратата. Там спря и пак се обърна към сина си:

— Рори, харесва ли ти да учиш в „Сидуел“?

Синът му поклати глава и сълзите му отново потекоха. Неш се почувства като абсолютен нещастник, че не се е застъпил за сина си. Че не е ударил по масата и не е наложил волята си. Работата го съсипваше и семейството му страдаше от това. В този момент реши, че ще направи каквото трябва за Рори и ще сложи всичко в ред.