Винс Флин
В случай на опасност (38)

38.

Вашингтон

На Рап му идеше да се изсмее на ситуацията. Ето го сега, с оранжев затворнически гащеризон и окован с верига за метална маса в стая, воняща на урина. Бетонните стени на тясното помещение за разпити бяха покрити с петна от телесни течности, за които не му се искаше дори да мисли. Фактът, че Америка се отнасяше към терористите по-добре, отколкото към собствените си граждани, бе поредното доказателство колко безумно е всичко. Намираше се в Централната институция за принудително задържане, или както бе известно повече, вашингтонският затвор. Сградата бе в един от най-мизерните и престъпни квартали на Америка. През всяка от последните трийсет години Южен Вашингтон осигуряваше на столицата едно от първите пет места по убийства в страната, най-често първото. Затворът беше пълен с бандити, наркомани и всякаква паплач, бродеща по далеч небезопасните улици на града.

Политическите сили, които стояха зад ареста му, явно си въобразяваха, че ще успеят някак да го сплашат, като го затворят на това място, и това доказваше, че са или много глупави, или много тесногръди, а вероятно и двете. След като го снимаха и му взеха отпечатъци, го накараха да свали дрехите си, да сложи оранжев затворнически гащеризон и хартиени чехли и го тикнаха в общото помещение. Без адвокат, без право на обаждане, само Ридли се застъпваше за него, сипейки закани като възпитателка от детска градина, опитваща се да обуздае децата. Ридли ги предупреди, че допускат грешка. Повтаряше им да не го слагат в общото помещение, но надзирателите не искаха да чуят — били длъжни да се отнасят еднакво с всички.

Рап остана по-малко от пет минути в голямата обща килия. Почти със самото му влизане един хилав чернокож, надрусан до козирката, се изпречи пред него. Вместо да се опита да го заговори, Рап го фрасна бързо в слънчевия сплит и го изпрати на пода зинал като риба на сухо. Двама малко по-едри и по-млади негри се засегнаха от това и тръгнаха към него, като крещяха какви неща щели да сторят на новото момче за бой. Рап ги погледна и за пет секунди ги прецени. Оня отляво се приближи с половин крачка по-бързо и замахна с юмрук. Рап отмести главата си само с десетина сантиметра и избегна удара. Леко се завъртя и срита нападателя отстрани на дясното коляно. След неуспешния удар негърът остана за секунда с деветдесет и пет процента от тежестта си пренесена върху предния крак. Ритникът на Рап го накара да приклекне и да заподскача, сякаш ходеше на кокили.

Другият нападна в същия момент и успя да сграбчи Рап за гащеризона за около две секунди, преди агентът от ЦРУ да се освободи с няколко бързи удара в някои от жизненоважните му органи. После хвана негъра за китката, изви я на 180 градуса и така изпъна ръката му в лакътя, че я насочи право към тавана. С бърз ритник в корема го изпрати на пода. За момент цялото помещение притихна. Рап огледа затворниците и се опита да прецени настроението им. Всички погледи бяха обърнати към него. Неколцина като че ли се колебаеха дали да не го нападнат. Той реши, че най-добрият начин да спре насилието е, като даде личен пример. Последният му нападател лежеше все още с изпъната ръка. Рап коленичи, вдигна лявата му ръка над главата и рязко спусна лакътя си. Лакътната става на затворника изпращя като суха клонка.

Когато надзирателите дотичаха, първият нападател тъкмо си поемаше дъх, но другите двама се търкаляха на пода с изкривени под необичаен ъгъл крайници и пищяха от болка. След кратко съвещание пазачите решиха да преместят Рап в една от стаите за разпити. Точно там седеше от около един часа през нощта досега. Китките и глезените му бяха с белезници и оковани с вериги за масата. Бетонните стени бяха голи. След като нямаше какво да гледа и какво да прави, той облегна главата си на масата и се опита да заспи. Бе загубил представа за времето, но имаше чувството, че е стоял около десет часа, което означаваше, че по-вероятно да е около пет. Зачуди се какво е предприела Кенеди. Имаше голяма вероятност да се опитва да го измъкне, но в този град нищо не беше сигурно.

Когато вратата най-после се отвори, видя мъж приблизително на неговата възраст, със син костюм и вратовръзка на яркозелени и сини райета. Беше красив, но не мъжествен. Изглеждаше твърде съвършен, твърде изтупан. Беше положил прекалено много усилия за външния си вид. Носеше чаша кафе, кифла и кожена папка под мишница. Затвори вратата с ритник и седна срещу Рап.

След като оправи вратовръзката си и отпи глътка кафе, каза:

— Много сте загазили.

Мич го погледна с кафявите си очи, които бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни, и нищо не каза.

— Да удариш офицер от американската армия е много тежко престъпление. — Непознатият го погледна с най-сериозното си изражение и отвори папката. — Да не споменаваме, че сте се представили за полковник и сте проникнали във военна база, без да сте упълномощен за това. Бих казал, че най-после късметът ви изневери, господин Рап.

Рап мълчеше. Гледаше другия мъж и се питаше дали наистина си въобразява, че ще успее да го сплаши.

— Очакват ви десет години… може би повече.

Мич се изкиска.

— Смешно ли ви се вижда?

— Да, престорената ви самоувереност е забавна.

Оня отпи глътка кафе и мрачно заяви:

— Съмнявам се, че ще ви е смешно, когато ви тикнат във федерален затвор за любовница на обикновените престъпници.

Рап присви очи, челото му се набърчи. Усети нещо в човека срещу себе си. Нещо, от което трябваше да се пази.

— Кой сте вие.

Другият мъж поглади вратовръзката си и отговори:

— Аз съм Уейд Клайн… Главен отговорник по личната тайна и гражданските свободи в Министерството на правосъдието. Освен това съм най-страшният ви кошмар, господин Рап.

— Нима?

— Да. Аз съм неподкупен и не харесвам хора, които си мислят, че могат да не спазват правилата.

Мич кимна и погледна камерата в ъгъла:

— Като заговорихме за правила, бихте ли ми обяснили защо още не съм видял адвоката си?

Клайн се усмихна и вдигна вежда.

— Понякога е трудно да намериш адвокат посред нощ. Сигурен съм, че ще дойде за официалното предявяване на обвинения срещу вас.

— Хъм… Много мило от ваша страна да дойдете да ме видите преди адвоката ми, но мисля, че ще го преживея.

Клайн отчупи парче от кифлата и го лапна.

— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че мога да накарам всички обвинения да изчезнат?

— Как?

— Ако помогнете за разследването ми. Ако ми разкажете за шефовете си в Ленгли. Ако разкриете за незаконните шпионски операции в страната. Само така можете да се спасите.

— Това шега ли е?

— Господин Рап, приличам ли ви на шегаджия?

Рап се замисли, че това е добър довод. Този човек явно се вземаше твърде насериозно, за да се шегува.

— Знаете ли какво мисля, Клайн? Мисля, че в момента извън тази стая се вихри истински ураган от лайна. Мисля, че много хора в Пентагона и на Капитолия са побеснели.

— Така ли мислите?

— Да… И мисля, че сте дочули за малкото недоразумение между мен и капитан Лиланд и сте решили да го използвате, без да се допитате до шефовете си. Мисля, че президентът е скастрил главния прокурор, а той на свой ред ви го е начукал на вас и понеже сте отчаян и мразите да губите, сте решили, че единственият начин да спасите задника си е с тази скалъпена сделка… да ми обещаете, че ще бъдете снизходителен към мен, ако свидетелствам за всички гадости, които съм виждал в ЦРУ през последните осемнайсет години.

— Уверявам ви, господин Рап, аз не отправям напразни заплахи. Достатъчно отдавна съм в съдебната система, за да мога да осъществя нещо, което съм казал.

— Помогнете ми тогава да ви вляза в положението, защото нямате нищо срещу мен. Онзи малък спор между мен и капитан Лиланд… има две версии за случилото се и дори да вярвате на всичко, което казва, а това е голяма грешка, най-много да ме обвините в нарушаване на дисциплината. И двамата много добре знаем, че никога няма да видя вътрешността на затвора, камо ли да изпитам сексуалното насилие, с което ме заплашвате. Колкото до представянето ми за полковник от армията… — Рап сви рамене — … такава ни е работата в Службата за тайно разузнаване. Затова, ако нямате срещу мен нещо друго, което премълчавате, просто си губите времето.

— Е — отговори Клайн, като се усмихна широко, — има и още нещо.

— Какво?

— Това, че сте били и изтезавали затворник.

Мич се усмихна. Беше очаквал този ход.

— Нямам представа за какво говорите.

— Имате, и още как. Капитан Лиланд и генерал Гарисън вече подадоха официални доклади. — Клайн погледна записките си. — Става дума за затворника Абу Хагани. Имаме снимки на раните и синините по лицето му.

— Няма такова нещо.

— На записите от камерите се вижда всичко. — Клайн го погледна с немигащи очи. — По-добре приемете сделката, която ви предлагам, защото иначе ще попаднете под медиен обстрел, пред който случаят „Абу Гариб“ ще изглежда като детска игра.

Ако не беше говорил с Маркъс Дюмон, който го бе уверил, че всички записи са унищожени, Рап можеше леко да се притесни, но ако ги имаше, Клайн нямаше да ги спомене така. Той погледна записките на юриста.

— Покажете ми го.

— Кое?

— Записа.

— Във ФБР е — спокойно отговори Клайн. — Анализират го за доказателство.

— Как не! — Рап се усмихна и погледна другия мъж, сякаш е разбрал вица. — Нямате нищо, Клайн.

— Имам и вие ще се сгромолясате… и ще повлечете цялото котило плъхове със себе си.

— Много умеете да говорите, Клайн — самоуверено отбеляза Мич. — Виждал съм такива като вас да идват и да си отиват всяка година. Познато ми е това поведение на борец за справедливост. Обещавате, че ще се борите с престъпността и ще защитавате свободата, но и двамата знаем защо го правите.

Клайн го погледна развеселено:

— Нямам търпение да го чуя. Един побойник от ЦРУ да снесе златно яйце от мъдрост.

— Причината е в самолюбието ви. Не в чувството ви за дълг. Искате да се прочуете. Искате да се изкачите по стълбицата на успеха. Може някой ден да се кандидатирате за висш държавен пост или да отворите собствена кантора. Вие сте един обикновен страхливец с костюм. Не бихте издържали и един ден там, където работим ние.

— Никога не бих паднал толкова ниско, че да върша онова, което правите вие.

— Имате предвид да убивате терористи и да спасявате хора. Разбира се, че не, защото сте жалък егоист.

— Знаете ли какво мисля — разпалено заговори Клайн. — Мисля, че сте с болен мозък. Мисля, че се възбуждате, когато биете беззащитни хора. — Заобиколи масата и прошепна в ухото му: — Мисля, че получавате оргазъм от това.

Постави ръката си на врата на Рап и започна да стиска.

— Само веднъж ще ви предупредя — с твърд глас изрече Рап. — Махнете си ръцете от мен веднага.

— Какво? — изсмя се Клайн. — Можеш да го правиш на другите, а не търпиш да го правят с теб.

Мич прошепна едва чуто:

— Нямате представа с кого си имате работа.

— Имам работа с човек, който се възбужда сексуално, когато бие вързани мъже.

Клайн игриво го плесна по тила.

— Само толкова ли ти стиска? — попита Рап, който все по-трудно контролираше гнева си.

Клайн го удари по-силно, после сграбчи кичур от буйната му черна коса и дръпна главата му назад.

— Защо трябва да спазвам правилата, след като ти не ги зачиташ? А, господин отворко?

— Защото съм си свалил белезниците, идиот такъв.

Очите на Клайн застинаха за момент, после се преместиха от лицето на Рап към скута му, където видя свободните белезници и веригата.

Преди другият мъж да успее да реагира, Мич го сграбчи за вратовръзката. Извъртя се, изправи се и го изблъска до стената, където му нанесе бърз ритник с коляно в слабините. Хвана вратовръзката с две ръце и започна да стяга възела.

Когато лицето на Клайн започна да посинява, Рап попита:

— Кой е отворкото сега?