Винс Флин
В случай на опасност (57)

57.

Капитолия

Рап стоеше с вдигната дясна ръка пред свидетелската маса. Започна да повтаря думите на клетвата след един служител от помощния персонал на комисията. Това бе може би първият път, когато полагаше клетва пред сенатска комисия, и беше решил да говори истината. Знаеше, че това е една от многото причини, поради които мнозина от сенаторите го мразеха. Липсата на уважение, което демонстрираше, ги вбесяваше. Професионални мошеници и лъжци, те не можеха да живеят, без да изкривят истината по някой извратен начин, но не дай Боже някой да се яви пред свещената им комисия и да направи същото.

Когато свърши с клетвата, той седна и погледна деветнайсетте сенатори наредени пред него. Седяха, готови да го осъдят, зад масивна дървена маса с формата на подкова. В Комисията по правосъдие без съмнение се водеха едни от най-ожесточените междупартийни борби в Сената, главно заради споровете около абортите, а също защото едно от задълженията й бе да утвърждава федералните съдии. За съжаление това се отразяваше на всички проблеми, които тя разглеждаше. Около две трети от деветнайсетте членове бяха сред най-радикалните в Сената.

Рап стоеше сам пред дългата свидетелска маса. Беше решил да каже, че проблемът започва и свършва с него. Очакваше разпита със смесени чувства. От една страна, се беше надявал да бъдат достатъчно безотговорни и да открият заседанието за медиите. Така нещата най-после щяха да излязат наяве. Сами щяха да покажат какви разпасани некадърници са. На Ана би й харесало. След като физиономията му се покажеше по телевизията из целия свят, дните му на оперативен служител със сигурност щяха да приключат. Когато се замислеше за това обаче, той винаги осъзнаваше, че ще се уплашат. Откритите заседания бяха за показност, а тези суетни глупаци не обичаха да се излагат публично.

Председателката бързаше. Искаше да го постави на мерника си, докато не е размислил и не се е отказал. Някои от колегите й обаче не харесваха идеята за заседание с толкова много неизвестни. Бяха свикнали да получават писмени свидетелства предварително — нещо като да получиш примерни отговори на тест и едва тогава да измислиш своите. Цялата система бе създадена за тяхно преимущество и Рап изгаряше от нетърпение да им сервира няколко изненади. Закритото заседание имаше един голям плюс. Така можеха да му дадат по-голяма свобода. Ако имаше камери и членовете на комисията усетеха, че ще бъдат разкрити неудобни факти, щяха да се обединят като глутница хиени и да вият и лаят, докато вдигнат такъв шум, че да заглуши думите на свидетеля. При затворени врати Рап имаше по-голям шанс да изложи всички факти и да принуди сенаторите за момент да забравят политическите интриги.

Лонсдейл свали очилата си и ги остави на масата пред себе си. Той забеляза, че поведението й коренно се е променило след петнайсетминутната пауза. Първите деветдесет минути бяха посветени на изслушването на капитан Лиланд, който бе долетял от Афганистан. Лонсдейл и колегите й се отнасяха към него с вниманието, с което прокурор разпитва жертва на изнасилване. Сега се канеха да се нахвърлят безжалостно върху изнасилвача.

Сенаторката се намръщи неодобрително:

— Господин Рап, надявам се, че следихте внимателно показанията на капитан Лиланд.

Бяха му наредили да седне в залата, докато изслушват Лиланд.

— Да, госпожо председател.

— Сториха ми се много правдоподобни — отбеляза тя, като вдигна няколко листа от масата, — но са в пълно противоречие с писмените показания, които ни представихте.

— Твърдите, че показанията ми са лъжливи, така ли?

— Точно така. Вие изглеждате в отлично здраве, господин Рап, докато капитан Лиланд очевидно е получил физически травми.

Лонсдейл посочи Лиланд, седнал в полупразната зала между двамата си наскоро наети адвокати.

Рап погледна за момент капитана, който носеше парадната си тъмносиня униформа и държеше главата си леко настрани, за да показва насиненото си око. Мич отново се обърна към Лонсдейл:

— Значи, още преди да чуете устните ми показания, вие вече сте си съставили мнение.

— Ще получите възможност да се защитите, господин Рап, но на този етап това очевидно няма да е много лесно.

— Радвам се, че имаме такъв справедлив и безпристрастен председател — саркастично отбеляза той. — Да се чуди човек защо толкова много хора използват правото си да мълчат, гарантирано от Петата поправка, когато се явяват пред тази комисия.

Тя присви очи и се канеше да отговори, но в дъното на залата настъпи лека суматоха. Рап устоя на изкушението да погледне назад, защото така щеше да издаде първата голяма изненада. Лонсдейл и другите сенатори насочиха погледи към централната пътека между банките в залата. Рап чу мелодичен баритон и се помъчи да скрие усмивката си. Знаеше какво ще се случи и повече от всеки друг си даваше сметка, че това ще е исторически момент. За първи път представител на изпълнителната власт щеше да се изправи срещу представители на законодателната на тяхна собствена територия.

— Госпожо председател — изгърмя гласът. — Извинявам се за прекъсването, но тук имам нещо, което е в пряка връзка с проблема, който разисквате.

Рап реши, че вече е безопасно да погледне Ингланд. Министърът на отбраната бе около петдесетте, с гъста прошарена коса. Славеше се като един от най-емоционалните министри в кабинета. Той мина покрай Рап, без да го удостои с поглед, и спря пред масивната маса на комисията. Сенаторите започнаха да си шушукат, изразявайки цяла палитра от реакции — от забавление до загриженост.

— Министър Ингланд — заговори с треперлив глас Лонсдейл, — това е закрито заседание и тъй като не сте в списъка на свидетелите, ще ви…

Той тресна една десетсантиметрова купчина документи върху масата и заяви гръмогласно:

— Ще ви отнема само минутка и след като вие, госпожо председател, сте сметнали за уместно да се бъркате във вътрешните работи на Министерството на отбраната, смятам за свой дълг да ви върна жеста.

— Моля ви…

— За мен е удоволствие — избумтя невъзмутимо Ингланд. — Уважаеми сенатори — продължи, като плъзна поглед по лицата на седящите зад масата, — това са подписаните показания на генерал Гарисън, командир на военновъздушна база „Баграм“ в Афганистан. Той е прекият началник на капитан Лиланд и е присъствал на инцидента, за който говорите.

— Министър Ингланд — заяви Лонсдейл със заплашителен тон, — това е против всякакви правила. Ако не…

— Не по-малко против правилата от това председателката да се обади на свой приятел в Министерството на правосъдието посред нощ и да го накара да започне разследване в една от поверените ми бази.

— Господин министре…

Веднъж заговорил, той не можеше да бъде спрян:

— Армията на Съединените американски щати има механизми за самоконтрол с дълга традиция. В редките случаи, когато те не са се оказвали ефикасни, на помощ е идвало Министерството на правосъдието. Но никога — повиши тон — в дългата история на тази велика страна Министерството на правосъдието не е започвало разследване на инцидент, толкова очевидно попадащ под юрисдикцията на военното министерство, и то само четирийсет и осем часа, след като се е случил.

— Господине…

— А това — изрева Ингланд — ме навежда на мисълта, че цялата кампания е политически мотивирана.

— Как смеете да се явявате пред комисията ми и да правите такива безпочвени обвинения?

— Безпочвени ли? Моля ви да ми обясните, сенатор Лонсдейл, защо вашият човек от Министерството на правосъдието е взел показания само от един човек, свързан с инцидента?

— Защото — изкрещя тя — той е засегнатата страна.

— На вашия човек не му ли хрумна да вземе показания от генерал Гарисън? Той в крайна сметка е единствената неутрална страна в инцидента.

Ингланд бързо огледа останалите сенатори и видя, че всички погледи са насочени към Лонсдейл в очакване на отговора. След неловко мълчание министърът размаха документа във въздуха и продължи:

— Не се безпокойте, военните го направиха вместо вас. Всъщност те са доста опитни в тези неща. — Направи знак на един служител, който седеше отстрани на масата. — Моля ви, раздайте тези документи на комисията.

— Господин министре — обади се Лонсдейл, едва сдържайки гнева си, — не е необходимо да ви напомням, че всички документи трябва да се подават предварително пред комисията…

— Правя искане за изключение.

Тя нямаше нужда да се обръща. Веднага се досети, че Гейл Кендрик вече е внесла искането. Посегна към чукчето, но преди да го хване, искането бе подкрепено от още десетина сенатори и от двете партии.

— Накратко, дами и господа — обясни Ингланд, — генерал Гарисън потвърждава показанията на господин Рап и казва, че капитан Лиланд или не си спомня добре какво е станало, или си измисля.

Лонсдейл се почувства, сякаш се дави и някой е хвърлил тухла върху главата й. Мислите й се разконцентрираха и потекоха едновременно в десетина различни посоки. Някой я потупа по рамото и тя по навик се наведе назад. Уосън бе зад нея, както винаги. Той й хвърли спасителния пояс, с който да се задържи на повърхността.

Все още изчервена от срам заради разкритията на Ингланд, Лонсдейл сграбчи микрофона.

— Бих искала да напомня на комисията, че схватката между господин Рап и капитан Лиланд е само една от точките на дневния ред. Министър Ингланд, след като вече сте тук, бих искала да разбера защо като че ли изобщо не се притеснявате от факта, че агент на ЦРУ е облякъл униформа на офицер от ВВС и се е промъкнал в една от базите ви с очевидно намерение да извърши действия, противоречащи на Международния кодекс за военно правосъдие и Женевската конвенция.

Залата утихна и всички погледи се насочиха към Ингланд. Той тъжно поклати глава:

— Това му е работата, приятели. Това се очаква да прави. — Погледна няколко сенатори, които бяха кимнали в съгласие. — В цивилизованите кръгове избягваме да говорим за това, не дай Боже да се разчуе публично, но неговата работа е да убива тези копелета, преди те да са убили нас. — Простичките думи на министъра отрезвиха членовете на комисията. С по-мек тон той добави: — Ние затъваме в помията на този скапан град и забравяме едно важно нещо. — Ингланд посочи Рап: — Той е на наша страна.