Винс Флин
В случай на опасност (40)

40.

Арлингтън, Вирджиния

За Неш вторник започна почти както и понеделник. Събуди се с ужасно главоболие, взе Чарли от креватчето и слезе на долния етаж. За щастие тази сутрин в „Поуст“ нямаше статия за противозаконната му дейност, но се оказа, че има друг проблем. Жена му отново бе решила да наложи контрол и беше изключила и двата му мобилни телефона. Нощите му обикновено си приличаха по това, че винаги бяха неспокойни, но веднъж на около три седмици умората надделяваше и той спеше непробудно по девет-десет часа. Тази нощ беше такава.

Беше сложил десетгодишния си син Джак в леглото малко след девет часа и бе заспал при него, докато му четеше приказка. По някое време около полунощ се добра до своето легло и отново заспа, проснат по корем. В седем без нещо се събуди от боксовата тренировка на Чарли и едва след като го сложи на столчето, установи, че телефоните му са изключени, а домашният е поставен на режим да не звъни. Няколко минути по-късно тя влезе грациозно в кухнята и когато Неш поиска обяснение, отговори, че ако е изтощен, нямало да е полезен нито за семейството, нито за страната си.

Неш включи телефоните си и пред очите му числото за броя на получените съобщения стремглаво започна да расте. Имаше шестнайсет гласови и четирийсет и седем текстови и електронни писма. Първите две не бяха нищо съществено, но от третото болката отново започна да цепи главата му. Следващите още повече влошиха нещата. Половината бяха от Ридли, който го молеше за помощ. Неш се почувства като глупак. Докато всичко това е ставало, той беше спал спокойно в леглото.

Втурна се да се подготви за излизане и се поряза, докато се бръснеше, толкова дълбоко, че се наложи да залепи на раничката на адамовата си ябълка парче тоалетна хартия. В осем вече излизаше на задна с минивана. В края на улицата спря, преди да завие надясно, и изведнъж застина с крак на спирачката. Втренчи се в надписа. На едно дърво с кабарчета бе закачен яркожълт лист с думите „Изгубено куче“, изписани с главни печатни букви. Неш остана няколко секунди неподвижно. Защо тази сутрин? Защо изобщо се случваше? Всичко би трябвало да е потулено.

Той трескаво се замисли за процедурите, които ще започнат. Знаеше, че е спешно, но беше вторник и отначало не си даде сметка как това ще повлияе върху дневния му ред. След малко се сети, „Джава шак“ на „Франклин“. Той изключи мигача и даде газ. За пет минути щеше да стигне. Помисли дали да не се обади на Ридли или О’Браян и да провери какво става с Рап, но реши да не говори с тях, докато не изясни проблема.

Мина веднъж покрай мястото, за да прецени ситуацията, после намери свободно място за паркиране. Слезе от колата и пусна един долар на монети в автомата за таксуване. Намести 45-калибровия глок на десния си хълбок и бързо огледа хората и колите на тротоара срещу магазина за гуми. Небрежно закопча сакото си и тръгна към заведението. Беше облачно и температурата беше около двайсет градуса. Когато стигна кафенето, огледа масите отвън, но не видя когото търсеше.

Влезе и си поръча кафе от бара. Имаше трима други клиенти. Двама със сигурност не бяха неговият човек, затова насочи вниманието си към третия, чието лице оставаше скрито зад притурката с новини от града на „Поуст“. Неш се приближи до масата му и попита:

— Може ли да погледна спортната страница?

Другият смъкна единия ъгъл на вестника, погледна го гневно, но любезно каза:

— Заповядайте.

Неш взе спортната страница и седна с лице към вратата, както седеше и другият клиент. Отпи глътка кафе и вдигна вестника.

Мъжът до него прошепна:

— Кой, по дяволите, ни е издал?

Майк закри лицето си с вестника, като се преструваше, че чете.

— Опитвам се да разбера.

Другият забарабани с дългите си черни пръсти по масата.

— Знаеш ли откога не съм пил бира?

Неш нямаше желание отново да обсъжда темата, но знаеше, че агентът е подложен на силен стрес. Беше се запознал с Крис Джонсън към края на втората си мисия в Ирак, когато служеше в Сто и първа въздушна дивизия. Може би не беше зле да го остави да изпусне напрежението за минута.

— Сто осемдесет и четири шибани дни — отговори си сам негърът.

— Повярвай ми, и моята не е много розова.

— Почти година не съм гледал футболен или бейзболен мач. От седем месеца не съм спал с жена… по дяволите… дори не съм гледал порно.

— Успокой се.

— Искаш да се успокоя? — изсъска чернокожият. — По цял ден кисна в тая шибана смрадлива джамия. При малко късмет могат да те заведат на баня веднъж седмично.

— Никой не твърди, че не си си свършил добре работата.

— Не е това проблемът. Проблемът е, че загубих адски много време. Хвърлих почти цяла година от живота си, която, между другото, никога няма да си върна.

— Знам.

— Ям скапаната им храна, търпя антиеврейските им приказки, фанатизма им, начина, по който се отнасят към жените и дъщерите си… а сега, когато най-сетне спечелих доверието им… ти свиваш знамената.

— Решението не е мое. Спуснаха го отгоре.

— Майната им тогава.

Неш се обърна и го погледна в очите:

— Говори по-тихо. Това е заповед.

Другият мъж се облегна назад и гневно изпухтя. След малко измърмори:

— Ще убия някого.

„Всички се побъркват“ — помисли си Майк.

— Никого няма да убиваш. Ще им обясниш спокойно, че майка ти е болна и трябва да се прибереш в Атланта. После ще се скриеш и ще чакаш, докато дам други нареждания.

— Не мога да повярвам, че това се случва.

— Повярвай. Оттегли се. Веднага.

— Не мога.

Неш погледна настоятелно бившия рейнджър:

— Можеш и ще го направиш.

— Твърде близо съм.

На Неш започна да му кипва. В Службата за тайни разследвания нямаше човек, който да не е склонен поне мъничко към неподчинение, но това беше прекалено.

Той свали вестника и като заряза всички шпионски преструвки, каза на висок глас:

— Това е заповед. Искам да прекратиш всичко. Разбираш ли?

Другият мъж се замисли за момент. Някой влезе в кафенето и той погледна към вратата. Вдигна отново вестника и прошепна:

— Преди няколко дни започна да става нещо.

— Недей.

— Какво да не правя?

— Недей да си измисляш глупости.

— Не си измислям. Получиха се няколко сандъка.

— Чудо голямо — измърмори Неш привидно отегчен. Трябваше да свършва тук и да тръгва към службата. — Центърът получава по три-четири пратки дневно.

— Така е, но тази не дойде в обичайните часове.

— Стига. Търсиш под вола теле.

— Изслушай ме за секунда. Сандъците пристигнаха преди два дни, по време на вечерната молитва. Когато се молят, обикновено не правят нищо друго. Шестима от по-младите фанатици обаче ги нямаше, затова се измъкнах навън да видя какво става.

— И какво?

— Видях да свалят сандъците в подземието.

— Какво има в сандъците?

— Не знам. Прибраха ги в склада и сложиха два нови катинара.

— Това е адски неубедително.

— Дай ми четирийсет и осем часа. Аз ти дадох една година от живота си. Можеш да ми отпуснеш четирийсет и осем часа.

Неш вдигна чашата си, докато обмисляше какво да прави. Истината беше, че само още двама освен него знаеха истинската самоличност на мъжа до него и те никога не биха го издали на ФБР.

Докато той мислеше, чернокожият попита:

— Извадихте ли снимка на оня тип, за когото ти говорих?

— Не. Не можах да изпратя човек достатъчно бързо.

— Е, днес или утре се очаква да пристигне в града.

Неш знаеше, че може да пропилее цялата сутрин в такива спорове, а нямаше време. „Една година от живота ми.“ Думите отекваха в ушите му.

— Никой не знае, че съществувам. Дай ми само два дни и се махам. Ще вляза в първия отворен бар, който видя, и ще си поръчам една голяма шибана бира. Една от ония литровите. Ще се натряскам и ще изчукам някоя мацка.

— Може ли преди това да ми докладваш? — усмихна се Неш.

— Ако носиш бира.

Неш кимна:

— Зарежи стандартните протоколи. Пращай ми съобщения на този номер. — Написа номера в ъгъла на вестника. — В десет и после пак в десет. Разбра ли?

— Да. Два пъти на ден.

— Не пропускай шибаните проверки.

— Слушам — послушно отговори чернокожият, след като получи каквото искаше.

— И имай предвид, че няма да има подкрепления, които да ти спасят кожата. Сам си. Ти дори не съществуваш.

— Не съм стигнал дотук, за да се проваля. Ще разбия тия задници.

— Два дни. Толкова ти давам. После се махаш. — Майк се наведе напред и го погледна в очите. — Ясно ли е?

— Абсолютно.

Неш сгъна страницата със спортните новини и я подаде на Джонсън. Без да каже и дума повече, стана и излезе.