Винс Флин
В случай на опасност (33)

33.

Лонсдейл и Уосън влязоха в кабинета й в „Дирксън“ през страничната врата, за да избегнат фоайето и всички, които може би я чакаха там. Когато минаваха покрай административния секретар на сенаторката, Уосън му нареди да задържа всички разговори. Влязоха в кабинета; Лонсдейл събу обувките си и седна на бюрото. Уосън свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Сгъна дрехата и я преметна на страничната облегалка на дългия диван. Върна се при бюрото на началничката си и разпери ръце, но преди да каже нещо, Лонсдейл го погледна строго и той замълча. Сенаторката отвори едно чекмедже и извади цигара, запалка и няколко празни листа. Запали цигарата, остави запалката и взе химикалка. По средата на страницата написа името на Мич Рап с главни букви.

— Повтори пак, но по-бавно. Този майор… как му беше името?

— Капитан… Капитан Лиланд. Миналата седмица го видяхме в Афганистан.

— Има ли причина да съм го запомнила?

— Не. Не е достатъчно хубав.

— Ти обаче си го запомнил.

— Да.

— Защо? — подозрително попита тя.

— Не е това, което си мислиш.

— Дано. Защото ако застана зад този човек и ЦРУ разбере, че е обратен и е отишъл при началника на екипа ми, който също е гей, ще има проблеми.

— Бабс, нямам представа дали е гей, или е хетеро. Запомнил съм го, защото изказа някои тревоги за ЦРУ и методите им на разпит.

— По-добре да не е гей.

— Какво значение има?

— Може и да няма, но искам да разбереш. Знаеш, че не обичам изненадите. — Лонсдейл дръпна от цигарата и издиша дима. — Тия гадове няма да се дадат без бой.

— Не… със сигурност няма.

— Само не ми казвай, че е по-добре да се откажа.

— Не, само мисля, че трябва да внимаваш.

— Ралф, според това, което току-що ми каза, Рап е нападнал офицер.

— Насинил му окото и му навехнал китката. Има опасения за разкъсани сухожилия. Лекарят му казал, че щяло да е по-добре, ако я бил счупил.

— Има ли снимки?

— Не знам, но съм сигурен, че са го гледали на рентген.

— Имам предвид снимки на окото… подутата китка… такива снимки.

— Не знам.

— Казал ти е, че електронната поща е най-добрият начин за контакт с него, така ли?

— Да.

— Пиши му да направи снимки и да ни ги изпрати.

Уосън се отдръпна назад, сякаш се готвеше да посрещне гнева на началничката си.

— Не съм сигурен, че ще иска.

— Защо? — настръхна тя.

— Не желае да се разбере, че той пръв ни е потърсил. Иска да започнем разследване, сякаш сме дочули слухове.

Лонсдейл се намръщи:

— Това е глупаво.

— Не чак толкова. Особено ако се стреми да израсне в кариерата.

— Мога да му издействам всякакви услуги и председателят на Комисията по въоръжените сили да му осигури какъвто пост поиска.

— Разбира се, Бабс. Той се домогва до по-висок чин.

Лонсдейл се престори, че не го чува.

— Трябва да го накараме да направи официално изявление. Кой доверен човек имаме там?

— Бабс — почти изкрещя Уосън, — ти не ме слушаш и ако познаваше поне малко военните, щеше да разбереш защо няма да се покаже открито… защо няма да направи официално изявление.

— Ралф, сигурно ще се изненадаш, но изобщо не ми дреме. Този човек ми поднася топките на Мич Рап на тепсия и аз не смятам да се откажа. Кажи на капитана, че ако не подаде официална жалба, ще го смятаме за съучастник.

Уосън уморено завъртя очи. Като началник на екипа на сенаторката той имаше много функции и една от тях беше да я пази от самата нея. Тя бе ненадмината в предизборните кампании, защото като прославения генерал Джаксън не беше способна да отстъпва. Винаги нападаше и не позволяваше на врага да завземе нито сантиметър. Това бе една от причините Уосън винаги да й представя информацията на малки порции. Така поне имаше шанс да я накара да се замисли.

— Има още нещо, което не съм ти казал.

— Спал си с него, нали?

Лонсдейл се ококори, сякаш кафявите й очи щяха да изпаднат.

— Стига сме обсъждали сексуалния ми живот, ясно ли е? Не съм спал с него, никога няма да спя с него и ако още веднъж засегнеш темата, ще те фрасна с телбода.

— Добре де — измърмори тя, сякаш Уосън беше този, който се държи неразумно.

— Направи ли си труда да спреш да говориш и да се замислиш защо Рап му е причинил такова нещо?

— Имаш предвид да удари друг човек? Няма какво да се замислям. Той е маниак с наклонности на убиец.

— Предупреждавал съм те безброй пъти — натърти Уосън и я погледна изключително сериозно. — Ако искаш да победиш Рап и Кенеди, трябва да престанеш да ги подценяваш.

— Да спорим ли искаш?

— Не… Рап определено има наклонности на убиец, но не мисля, че е побъркан.

— Добре… да приемем за момент този компромис. Какво още има да ми казваш?

— Не се ли запита защо Лиланд е искал да арестува Рап?

— И така… защо Лиланд е искал да арестува Рап?

Той плесна с ръце, сякаш предстоеше да съобщи най-интересната новина.

— Спомняш ли си двамата високопоставени затворници, които видяхме, докато бяхме там? Абу Хагани и Мохамад ал-Хак?

— Да. — Сенаторката изгаси фаса си. — И си спомням, че дадох изрични заповеди да бъдат третирани според всички изисквания на Женевската конвенция.

— Да, точно така, но господин Рап явно не е знаел за тези заповеди, защото в малките часове миналата събота през нощта той и няколко други неизвестни лица пристигнали в базата дегизирани като офицери от Службата за специално разследване на ВВС.

— Сигурен ли си?

— Така твърди капитан Лиланд. Рап отишъл в специалния арест за разпити, където бяха затворени Ал-Хак и Хагани.

Уосън замълча, за да засили ефекта.

— И? — нетърпеливо попита Лонсдейл.

— Набил единия от затворниците и заплашвал другия.

— Набил? Конкретизирай. Ударил плесница, фраснал с юмрук, ритнал го?

— Пребил го с юмруци и се опитал да го души. Имало много кръв.

— Моля те, кажи ми, че капитанът го има на запис.

Тя посегна за още една цигара и си позволи за момент да помечтае за триумфа, когато пусне записа на Рап, пребиващ беззащитен затворник.

— Не могат да го намерят. Явно Рап е изключил охранителната камера или някой е унищожил записа.

Лонсдейл се намръщи, облегна се назад и си пое дълбоко въздух, преди да заговори:

— Кой друг освен Лиланд е видял какво се случва?

— Командирът на базата и няколко войници.

Лонсдейл бързо си записа нещо.

— Командирът на базата не е ли подал доклад?

— Не. Според Лиланд командирът и Стивън Ромър, който е специален помощник на министъра на отбраната, му казали да не подава официално оплакване и да изчака, докато фактите се изяснят. Обещали му всеки пост, който си пожелае.

— Охо… става още по-интересно! — Сенаторката остави химикалката. — Имаме престъпление и опит за прикриване. Сега единственият въпрос е как да запазим тайната от комисиите по въоръжените сили и разузнаването.

— Няма да е лесно.

Лонсдейл погледна съветника си.

— Ще го представя като нарушаване на гражданските свободи.

— На Лиланд ли?

— Да.

— Ама той не иска да свидетелства.

— Не ме интересува. Ще го принудя да свидетелства.

— Той ни трябва, за да задвижим нещата.

— Ще изпратя двама агенти да го принудят да подаде жалба. Къде е Рап?

— Трябва да се върне от Афганистан. Не знам кога се очаква да кацне.

— Със самолет на ЦРУ ли?

— Така мисля. Лиланд каза, че Ридли го взел и днес следобед заминали от базата.

— И Ридли ли е замесен? — развълнувано попита Лонсдейл. — О, това е фантастично. — Тя записа още няколко имена и огради това на Рап. — Ами Неш? Не е ли бил и той там?

— Не знам. Лиланд не го спомена.

Сенаторката почука с химикалката и дръпна от цигарата. След няколко секунди каза:

— Ето какво ще направим. Искам да разбереш къде ще кацне самолетът на Рап. Ще изпратиш Уейд, който ще го хване още там. Като главен отговорник за защитата на гражданските права към Министерството на правосъдието той ще открие представителя на ФБР в базата и ще му нареди да издири Лиланд и да му вземе показания. Ще ни ги изпрати и ние ще ги предадем на някой съдия… — Щракна с пръсти. — Кой съдия е подходящ?

— Брудър. Изключително либерален. Ще приеме с удоволствие възможността да се занимае с нещо такова.

— Добре. Ще го използваме, но не трябва да вдигаме шум.

— Ти си председател на Комисията по правосъдие. Вярвай ми, Брудър ще ни подкрепи.

— Няма да разгласяваме пред никого. Аз, ти, Клайн, Брудър и само още един член на екипа. Веднага ми изпрати Клайн.

— Слушам.

Уосън вече се беше приближил до един телефон и вдигна слушалката, за да нареди на другите от екипа да извикат Уейд Клайн.

Лонсдейл се завъртя със стола си и погледна навън. Ухили се доволно. Вече си представяше развръзката. Тази нощ щеше да действа тихо, а утре сутринта с Клайн щяха да направят пресконференция и да пуснат истинска бомба над нищо неподозиращия Вашингтон. Колегите й в комисиите по разузнаването и въоръжените сили щяха да побеснеят, но какво биха могли да сторят, освен да застанат зад нея и да я подкрепят? Това обещаваше да стане един от най-големите скандали, избухвали в града. Щеше да влезе в учебниците по история. Тя от години предупреждаваше президента и колегите си за ЦРУ и никой не я слушаше. Сега нямаше да имат друг избор.