Винс Флин
В случай на опасност (62)

62.

Рап, Кенеди, О’Браян и Ридли се качиха в „Харт 216“ и се затвориха в една от изолираните съвещателни зали, за да избягнат опасността от подслушване и да могат да използват телефоните си. Сандвичът и пържените картофи на Рап стояха недоядени в пластмасова кутия. Той не можеше да стои на едно място. Бе преметнал сакото си на един стол и скръстил ръце, бавно крачеше от единия край на стаята до другия. О’Браян и Ридли не му обръщаха внимание. Те бяха свикнали колегата им да е постоянно в движение и бързаха да довършат обяда си. Кенеди обаче го гледаше загрижено. Бе затворила кутията със салатата си и я беше отместила. Отпи глътка диетична кока-кола и попита:

— Какво има?

Мич се почеса по дясната ръка.

— Имам лошо предчувствие.

— Каза, че всичко е минало добре — обнадеждено отбеляза тя.

— Така е. Не говоря за комисията… Тревожа се какво става там. — Той махна към стените.

Кенеди се усмихна. Рап никога не беше харесвал тази бюрократска роля. Не че не се справяше добре — отлично се представяше. Просто беше несравнимо по-способен в полевите операции, когато действаше сам, по собствена преценка. Истинският му талант се похабяваше в сенатските зали, но тя имаше нужда от свидетелските му показания. Ако тя бе съобщила онова, което каза той, половината сенатори щяха да й се изсмеят. Рап обаче беше друга работа. Мръсен, кален, окървавен войник, върнал се от фронтовата линия, за да каже на началниците, че положението е доста по-различно, отколкото е изглеждало от безопасните им кресла. Рап бе мъж на действието, който е проливал кръвта си и е вършил велики подвизи за родината. Малцина бяха онези — ако изобщо имаше такива — които знаеха точно какво е направил, но слуховете бяха достатъчни, за да придадат тежест на думите му. Други, такива като Лонсдейл, толкова мразеха онова, което той олицетворяваше, че не желаеха да се вслушат. Мнозинството обаче бяха разумни, защото те бяха политици, а единственото сигурно при тези хора бе, че работеха за личния си интерес.

— Само още няколко часа днес следобед и да се надяваме, че ще можем да действаме с тяхна подкрепа.

— Не се тревожа за това — сериозно каза Рап. — Тревожа се за тази проклета трета терористична група. Според британците денят на нападението е предвиден за другата седмица.

О’Браян и Ридли прекъснаха разговора си и го погледнаха. Знаеха, че ако той се безпокои, това е основателен повод за тревога.

— Мич, дори не сме сигурни дали третата група съществува, а дори да са се подготвяли, има голям шанс терористите да са се уплашили от залавянето на другите два отряда.

Кенеди наблюдаваше Рап и се беше досетила, че още нещо го безпокои.

— Какво има?

— Говорих с Неш преди обяд — отвърна той, като погледна тримата си колеги. — Един от хората му не се е обадил за последните си два рапорта.

— Кой?

— Крис Джонсън.

— Какви рапорти? Нали прекратихме операцията — ядосано измърмори О’Браян — Трябваше да се оттегли.

— Не ми се перчи, Чък — сряза го Рап не по-малко гневно. — Всички сме вършили оперативна дейност. Всички знаем какво е да си скъсаш задника от работа и изведнъж началството да те спре с някоя глупава заповед.

— Това е друго, Мич. Прекалено силно взеха да ни притискат.

— Никой от нас не е бил там — изтъкна той, като посочи седящите около масата. — Нямам представа какво му е казал Джонсън, за да го убеди да не го изтегля от мисията. Не съм склонен да мъмря някого, че е оставил един от нашите да рискува. Аз съм обучавал Неш. Учил съм го да бъде агресивен, точно като теб, когато обикаляше из цяла Европа, Чарли, или като теб, когато вършеше чудеса в Близкия изток, Роб. Затова, ако искате да си го изкарате на някого, изкарайте си го на мен.

Ридли вдигна ръце:

— Нека да приемем, че Неш е имал основателни причини да остави Джонсън на терена.

— Не може така да решава — възрази О’Браян. — Ако е попаднал на нещо, трябвало е да ни каже и ние да вземем решение.

— Глупости! — избухна Мич, като погледна намръщено О’Браян. — Само не ми казвай, че докато си слухтял в Източен Берлин, не си вземал решения на своя глава, без да кажеш на шефа си.

— Господа — намеси се Кенеди, — някой от вас може ли да обвини Майк Неш, че е действал безотговорно някога?

И тримата поклатиха глави.

— Добре. Тогава да се успокоим и да помислим какво би могло да означава това.

Секретният телефон по средата на масата зазвъня. Ридли вдигна.

— Ало. — Замълча за секунда, после се обърна към Рап: — Неш е.

Мич грабна слушалката.

— Какво става?

— Голям проблем. — Гласът на Неш прозвуча разтревожено.

— Казвай.

— Почти съм сигурен, че Джонсън е в моргата. Дадох негово описание на един приятел и той току-що ми се обади. В четири тази сутрин намерили труп, отговарящ на описанието в багажника на горяща кола.

— По дяволите!

— Има и още нещо, Мич. Мисля, че са го измъчвали. Три пръста на десния крак липсват. Според съдебния лекар не са ампутирани от хирург.

Стомахът на Рап се сви. „Само не сега“ — помисли си.

— Имаш ли всичките му доклади?

— Да.

— Джонсън имаше шестима заподозрени, нали?

— Да.

— Върви в НАТЦ колкото можеш по-скоро и нареди шестимата незабавно да бъдат включени в системата. Да ги поставят на челно място в списъка за следене. Ако някой ти създава проблеми, кажи, че заповедта е на Айрини. Ако продължават да мърморят за протокола, кажи им първо да обявят онези типове за следене и тогава да ми се обадят.

— Какъв източник да цитирам? Ще искат да знаят откъде имам информацията.

— Кажи им, че я имаме от мой колега в „Мосад“, и ми се обади с потвърждение веднага щом стане. Трябва да бягам.

Рап затвори и погледна Кенеди:

— Джонсън е в моргата с три отрязани пръста. Трябва да свалим картите. Налага се да кажеш на президента да събере Съвета за национална сигурност.

— И какво да им кажем? — намеси се О’Браян. — Че противно на всичко, което говорим, все пак сме изпратили агент под прикритие в джамия и сега е мъртъв? Всички ще отидем зад решетките.

Мич грабна сакото си и тръгна към вратата.

— Не ме интересува какво ще му кажете. Хвърлете отговорността върху мен, кажете, че израелците са дали информацията. Измислете нещо. Същественото е, че ако Джонсън е мъртъв, онези негодници са в града.

Когато Рап стигна до вратата, Кенеди попита:

— Къде отиваш?

— Сигурен съм, че вече са се омели, но ще отида в джамията и ще се опитам да разбера какво е станало.

— Не, няма да ходиш сам!

— Айрини, имай ми доверие. Те имат повече основания да се страхуват, отколкото аз.

Кенеди го изпрати с поглед, после се обърна към Ридли:

— Върви с него. И се погрижи да не убива никого… освен ако не е абсолютно наложително.

Ридли скочи от стола и хукна след Рап. Кенеди взе телефона и набра номера на Ситуационната стая в Белия дом. Когато от другата страна вдигнаха, тя каза:

— Имаме спешен случай. Трябва да говоря с президента.