Винс Флин
В случай на опасност (72)

72.

Рап се канеше да се върне на полуетажа, когато на вратата се появи Лонсдейл с двама агенти от Специалната служба. Обикновено спретнатата и елегантна сенаторка беше разрошена и раздърпана. Когато се приближи, Мич видя, че тя плаче. Може би тя по-добре от него знаеше кой е затрупан под останките на ресторанта, любимо място на много сенатори. Сред тях сигурно имаше и нейни приятели.

В началото на кариерата си Рап не беше изпитвал нито грам съчувствие към тази жена, но с възрастта бе започнал да разбира, че повечето участници в този театър не се стремят умишлено да пречат на работата му. Те просто омаловажаваха или не осъзнаваха опасността. Някои бяха наивни и си мислеха, че терористите просто ще си отидат, ако се постараем да ги разберем. Други, като Лонсдейл, смятаха, че законът е най-важен. Че американците като нация не бива да се принизяват до враговете си. За Рап, който отблизо виждаше вредата от действията на тези хора, първото становище изглеждаше наивно, а второто — достойно за уважение, но страшно непрактично.

Той погледна зачервените й очи и се запита дали убийството на колегите й я е накарало да види нещата в друга светлина.

— Сенатор Лонсдейл, благодаря, че дойдохте — поздрави я учтиво той.

Тя се огледа нервно.

— Къде са те?

— Моля? — не разбра отначало Рап.

— Мъжете, които сте заловили — поясни сенаторката, като едва сега го погледна в очите. — Говорих с президента. Каза ми, че сте арестували четирима мъже.

Мич се запита дали политиците ще се научат някога да си държат устите затворени.

— Госпожо сенатор, може би след като уредим видеосрещата с Ал-Хак, ще мога…

— Искам да ги видя сега!

Резкият й тон го стъписа.

— Уверявам ви, че има кой да се погрижи за тях, госпожо.

Лонсдейл стисна юмруци и пристъпи към него. Погледна го с кървясали очи.

— Не ме интересува как се отнасяте към тях, господин Рап. Искам да ги видя веднага.

На Мич изведнъж му стана много любопитно как ще се развият събитията.

— Добре… елате с мен.

След няколко крачки се обърна и каза на агентите от Специалната служба да изчакат. Присъствието на Лонсдейл бе достатъчно усложнение. Нямаше нужда от повече свидетели. Лонсдейл се заизкачва мълчаливо след него. Когато стигнаха пред заседателната зала, Рап почука и каза на сенаторката:

— Изчакайте секунда.

Открехна вратата и видя Абад, седнал от другата страна на масивната дървена маса, притиснал ръката си до гърдите. Неш седеше надвесен над него на ръба на масата. Когато видя колегата си, стана и се приближи. Рап влезе и затвори вратата.

— Заявих му, че е за негово добро да ми каже нещо съществено, преди да се върнеш, или ще извадиш и другото му рамо. Сега постоянно повтаря за някакви униформи на спецполицаи. Призна, че в групата има девет души.

— Девет?

Числото изненада Рап.

— Да. Казва, че ще използват униформи на полицаи от специалния отряд, за да нападнат правителствена сграда.

На вратата се почука.

— Това е Лонсдейл. Иска да го види. Ще я пуснем за малко, после ще се опитаме да измъкнем още информация.

Рап отвори вратата. Лонсдейл влезе и погледна дребосъка с разкривено от болка лице от другата страна на масата.

— Кой е този? — попита хладно.

— Абад бин Бааз. Саудитски гражданин — отговори Рап, като затвори вратата. Реши да премълчи за двойното гражданство.

— Искам да видя адвоката си — проплака арабинът.

— Отговорен ли е за атентатите? — попита Лонсдейл.

— Участва в групата.

Тя се приближи до арестанта и попита:

— Знаеш ли коя съм?

— Не — отговори Абад и я погледна обнадеждено.

— Казвам се сенатор Барбара Лонсдейл.

— Аз съм американски гражданин!

Лонсдейл се престори, че не е чула.

— Знаеш ли къде трябваше да обядвам днес?

— Не — объркано отговори Абад.

— В „Монокъл“. Изпратих ръководителя на политическия ми екип вместо мен.

Арабинът нервно премести поглед от Лонсдейл към Неш и Рап.

— Знам си правата. Искам адвокат!

Лонсдейл внезапно замахна и го зашлеви.

— Той беше най-добрият ми приятел!

Абад я погледна уплашено и повтори с още по-плачлив глас:

— Аз съм американски гражданин. Имам право на адвокат.

— Ако си американски гражданин, значи си изменник — изсъска тя — и ще използвам цялата си власт, за да ти издействам смъртна присъда.

Рап, който все още стоеше при вратата, чу някакъв шум. С Неш се спогледаха. Шумът отново се чу. Далечен. Приглушен.

— Това да не са изстрели?

Рап понечи да отвори вратата, но чу по-силен гърмеж. Стените леко потрепериха. Ако си участвал в битка дори само веднъж, до края на живота си помниш шумовете, усещанията, миризмите. Рап имаше богат опит. Погледна Неш и на лицето му се изписа силна загриженост.

— Според мен това беше ръчна граната.

— И аз така мисля.

Мич посегна към дръжката на вратата и попита:

— Имаш ли пластмасови белезници у теб?

— Не.

Рап отвори вратата. Инстинктите му подсказваха, че се случва нещо ужасно. Погледна големия екран и се почуди за момент дали шумът и гърмежите не са оттам. Внезапно главната врата на оперативния център се разби и в помещението нахълта мъж с пълно снаряжение на полицай от специалния отряд. Насочи оръжието си нагоре към мястото, където точно в този момент стояха двамата агенти, придружаващи Лонсдейл. Те плахо вдигнаха ръце. Нападателят ги застреля в главите.

Рап потрепери, умът му трескаво се опитваше да осмисли немислимото. Още двама мъже с черни униформи нахълтаха през вратата и започнаха да стрелят по специалистите в залата, които отчаяно се опитваха да се скрият. Мич машинално бе стиснал пистолета си с лявата ръка. Обърна се към Неш и изкрещя:

— Зашемети го!

Неш вече бе посегнал към пистолета си. Беше участвал в сражения заедно с Рап и му имаше пълно доверие. Той извади тежкото си оръжие от кобура и удари Абад по слепоочието. Арабинът се стовари на земята.

— Сенаторе — изкрещя Рап, — тичайте в ъгъла и залегнете там!

Неш дотича при него до вратата. Двамата се загледаха в случващото се долу. Водачът на нападателите спря и погледна над рамото си. Вдигна десния си юмрук. Нападателите се наредиха в колона, бяха общо шестима. Водачът посочи напред и шестимата тръгнаха през помещението, като стреляха във всички посоки. Действаха като по учебник. Рап и Неш бяха наблюдавали такива тренировки стотици пъти. Вървящият най-отпред покрива централния сектор. Вторият отговаря за сектора вляво, третият — вдясно. Така се редуват до шестия човек, който стреля навсякъде.

Нападателите стреляха, но това не беше хаотичен огън на необучени войници. Тези хора се целеха точно, само с единични куршуми.

— Това са те! — изкрещя Рап.

— Да ги убием! — отвърна Неш и пристъпи напред.

Мич го спря:

— Имат бронежилетки!

Опита се да прецени ситуацията. Нападателите се движеха отляво надясно спрямо мястото, на което се намираха двамата агенти. Ако започнеха да стрелят сега, при най-голям късмет можеха да свалят двама-трима, преди другите да отвърнат на огъня. Тук нямаха възможност да се скрият и куршумите щяха да ги улучат.

— Искам да пропълзиш до ръба на балкона и да се прицелиш във водача им. Това е слабото им място. Ако го свалиш, аз ще се разправя с останалите.

— Ще ги атакуваш ли? — поклати глава Неш. — Това е лудост.

Рап сякаш не го чу. Представяше си много ясно всичко. Вдигна левия си лакът и се потупа по хълбока.

— Стреляй първо в шлема му. После се цели в слабото място на бронежилетката. Точно тук, отстрани.

Той избута Неш напред, после приклекна и се запромъква покрай стената.

Неш пропълзя до ръба на платформата, като си мърмореше. В сложна ситуация като тази човек няма време да мисли и да обсъжда планове. Просто изпълняваш и се надяваш да има ефект. Той се подпря на една от пречките на парапета и се прицели във водача на нападателите. От лявата му страна Рап изкрещя:

— Сега!

Майк центрира мерника върху шлема на нападателя и дръпна спусъка. Пистолетът подскочи два сантиметра и отново се върна на предишното си положение. Неш леко свали мерника и стреля още веднъж. Куршумът щеше да порази терориста точно над левия хълбок. След четвъртия изстрел нападателят се гърчеше на земята. Той премести мерника към втория терорист и видя дулото на карабина M-4, насочено право към него.

Рап тичаше по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Имаше само един начин да се справи и не беше много сложен. Скочи в оперативната зала и спринтира към нападателите. Държеше пистолета насочен по редицата. Знаеше, че Неш си върши работата, защото водачът на отряда бе обърнат наляво вместо надясно. Рап се приближаваше с бясна скорост. Когато беше на пет метра, изстреля първия куршум и улучи водача в очилата.

Вторият се беше обърнал на една страна и гледаше нагоре. От три метра Рап стреля в оголеното му гърло. Третият долови движение и започна да се обръща, но макар че бързо извъртя главата си към опасността, не успя да реагира с оръжието си. Мич го застреля от два метра точно между очите. Когато прескачаше водача, стреля два пъти във врата на четвъртия и веднъж в лицето на петия.

Шестият нападател стоеше с гръб към него. Посегна с дясната си ръка към жилетката за нов пълнител, без да подозира, че другарите му са свалени. Като прескочи следващите два трупа, Рап хвана бронежилетката му отзад, пъхна дулото на 9-милиметровия глок отдолу и стреля два пъти в гърба му.