Лий Чайлд
Аферата (68)

68

Вслушах се в съвета на Нили и наистина направих опит да си почина. Пътуването отне много по-малко от три часа, защото бюикът е доста по-бърз от всеки автобус. А и Нили го настъпваше яко, далеч повече от всеки нормален шофьор на автобус. Появих се в службата в три и половина. Отсъствието ми беше продължило точно двайсет и четири часа.

Първо отидох в квартирата си, където свалих парадната униформа, измих си зъбите и взех душ. После облякох всекидневните си дрехи в комбинация с тениска и се насочих към кабинета на Гарбър.

Причината за повикването ми се оказа желанието на Гарбър да ме запознае със съдържанието на една засекретена папка, собственост на Корпуса на морската пехота. Но преди това се състоя кратък разпит, който протече тегаво. Което ще рече крайно незадоволително. Въпросите задавах аз, а той отказваше да ми отговаря.

Освен това не желаеше да ме гледа в очите.

— Кой е бил арестуван в Мисисипи? — попитах.

— Първо прегледай папката — отвърна Гарбър.

— Искам отговор — настоях аз.

— Първо прегледай папката.

— Има ли нещо сериозно в нея, или е пълна с глупости?

— Прегледай я.

— Един и същ ли е убиецът на трите жени?

— Прочети я и ще разбереш.

— Цивилен е, нали?

— Прегледай шибаната папка, Ричър!

Не ми даде да я взема със себе си. Беше категоричен, че трябва да е непрекъснато пред очите му. Е, не че спази това изискване в буквалния смисъл на думата. Защото излезе, затвори след себе си и ме остави насаме с нея.

Папката беше дебела почти сантиметър, с различна корица от онези, които се използват в армията. И с по-добро качество. По-гладка и съвсем малко издраскана след дългогодишна употреба. С червени орнаменти по краищата, които може би означаваха повишена степен на секретност. В средата й беше залепен бял етикет с входящ номер на Министерството на отбраната отпреди пет години. Под него имаше още един, на който с едри букви беше изписано Е. ДЕВЕРО.

Под името бяха чинът й — младши офицер първи ранг, служебният й номер и датата на раждане, която беше много близка до моята. В долния край на корицата имаше трети етикет, леко наклонен, вероятно откъснат от самозалепващата се лента. На него би трябвало да стои предупреждението Не отваряй без разрешение, но лентата беше срязана така, че текстът гласеше отваряй без разрешение. Бюрокрацията често си прави подобни шеги.

Но съдържанието на папката никак не беше смешно.

В началото беше снимката й. Цветна, направена може би преди малко повече от пет години. Косата й беше късо подстригана, както беше споменала. С машинка номер две, пораснала от съвсем скоро, може би от седмица, обгръщаща главата й като мек тъмен ореол. Като мъх. Беше невероятно красива. Много дребна, много изящна. На фона на късата коса очите й изглеждаха огромни. Изглеждаше жизнена и енергична, изпълнена с огромна самоувереност. Демонстрираща умствено и физическо съвършенство на високо ниво. Краят на двайсетте, началото на трийсетте. Добре помнех тези години.

Преместих снимката вляво от себе си и я обърнах с лицето надолу. Наведох поглед към първата страница, изписана на машина. Една от онези електрически IBM с въртяща се глава, които бяха на мода през 1992-а. Много от тях бяха в употреба и през 1997-а. По това време на пазара вече излизаха първите компютри, но в армията нещата се случват бавно и предпазливо, с голяма доза подозрителност.

Започнах да чета. Още след първото изречение ми стана ясно, че папката съдържа заключенията от разследване, проведено по заповед на главнокомандващия Корпуса на морската пехота към Министерството на отбраната. Изпълнител — Отделът за вътрешно разследване към Военната полиция. Името на разследващия офицер беше Джеймс Дайър, бригаден генерал. Офицер на много отговорна позиция. На практика ставаше въпрос за личен спор между двама офицери с еднакъв чин. Или, технически погледнато — между един представител на ВП и двама други. Едната страна се представляваше от жена на име Алис Баутън и мъж на име Пол Евърс, а другата — от Елизабет Деверо.

Подобно на всички обобщения, които бях чел, и това започваше с лошо описание на събитията, изложени търпеливо и безпристрастно, без внушения и интерпретации, с внимателно подбрани изрази. Историята беше съвсем проста, като някой от следобедните сапунени сериали по телевизията. Елизабет Деверо и Пол Евърс били близки. После отношенията им охладнели и Пол Евърс започнал да излиза с Алис Баутън. В един момент колата на Пол катастрофирала, а Алис била уволнена дисциплинарно за финансови нарушения.

С това описанието на събитията приключваше.

Следваше кратък анализ на ситуацията с Алис Баутън. Генерал Дайър изразява категорично мнение, че тази жена е виновна. Подкрепят го факти и доказателства. Разследването се води честно и безпристрастно, а заключенията му са изцяло подкрепени от обвинението. Защитата няма как да ги обори. Присъдата е издадена с пълно единодушие. Сумата възлиза на по-малко от четиристотин долара, откраднати от шкаф за съхранение на веществени доказателства. Те са били иззети в момента на незаконна продажба на оръжие, надлежно запечатани в торбичка за доказателства и вписани в съответния регистър в очакване на първото заседание на военния съд по образуваното дело. Алис Баутън ги харчи за рокля, чанта и чифт обувки, които купува от магазин съвсем близо до работното си място. Продавачите я запомнят, защото по онова време, в далечната 1992-ра, малцина военнослужещи са можели да си позволят да похарчат четиристотин долара за дрехи. Когато Военната полиция отива на проверка, част от по-едрите банкноти все още са в касата. Серийните им номера съвпадат с онези, които са описани в регистъра.

Случаят е приключен.

Следващата страница съдържаше интерпретациите на генерал Дайър по случая. Болезнено педантични до най-незначителния детайл. С въведение, в което категорично заявява, че изнесеното в доклада е подкрепено от железни доказателства. Проведени са разговори, събира се информация, разпитват се свидетели, правят се консултации. После всичко това се подлага на анализ и допълнителни проверки. В резултат отпадат всички заключения, които не са потвърдени от минимум два независими източника. Казано иначе, един образцов съдебен процес, който може да бъде даден за пример. Докладът приключваше с безкрайно дълъг параграф, който настойчиво крещеше за вниманието на читателя. Представих си как старата пишеща машина подскача по бюрото от тежките удари на въртящата се глава, дебело подчертаваща редовете. Параграфът потвърждаваше дълбокото убеждение на Дайър, че всички факти и документи са готови за съда, в случай че подобна санкция бъде намерена за наложителна.

Обърнах страницата и се задълбочих в самия анализ. Стилът на Дайър беше сух и точен, без следа от словоохотливост. Имайки предвид предходната страница, читателят може би щеше да открие, че съдържанието на анализа не е 100-процентово доказано от криминалистична гледна точка, но в замяна на това е лишено от всякакви догадки и предположения. Беше информация от най-чист вид, която обръщаше внимание на абсолютно всичко, имащо връзка със случая. Дайър никъде не използваше изрази от сорта на според мен, мисля, че или може би.

Той просто излагаше фактите.

Които звучаха така: Елизабет Деверо е била дълбоко разстроена от факта, че Пол Евърс я зарязва заради Алис Баутън. Чувствала се е унизена, пренебрегната и обидена. Тя е типичната изоставена жена, а последващото й поведение доказва правилността на това клише. Започва да злослови по адрес на новата двойка, прави всичко възможно да пренасочва неотложните задачи в службата така, че да не им остава много време за срещи и забавления.

А след това взема колата на Евърс и я хвърля от някакъв мост.

Колата на Евърс не е нищо особено, но той е вложил значителни средства в нея. Тя му е крайно необходима за социални контакти, защото все пак никой не работи денонощно. Деверо е имала ключ от нея, който забравя да върне. Една нощ просто я подкарва към някакъв отдалечен мост, насочва я към укрепения бряг до него и я оставя да падне в бетонния ръкав срещу наводнения, дълбок десет метра. Колата претърпява тежки повреди и не става за нищо. Поройният дъжд, който се изсипва на разсъмване, я довършва окончателно.

След това Деверо насочва вниманието си към Алис Баутън.

За начало й чупи ръката.

Правилото на генерал Дайър за двама независими свидетели означава, че обстоятелствата не са описани максимално точно, тъй като липсват очевидци на инцидента. Баутън твърди, че той е дело на Деверо, а тя не отрича. Медицинските факти са неоспорими. Лявата лакътна става на Баутън е извадена, а двете кости на предмишницата са счупени. Носи гипс в продължение на шест дълги седмици.

Време, използвано от Деверо за събиране на доказателства за предполагаемата кражба, което тя прави с демонична последователност. Всъщност събиране не е точната дума, поне в началото. Просто защото няма нищо за събиране. Никой не знае, че нещо е било откраднато. Деверо е тази, която прави проверка на шкафа за веществени доказателства и открива липсата на парите едва след като сравнява наличностите с отметките в регистъра. След което започва да мисли за обвинението. И чак тогава прибягва до събиране на доказателства. Прави го с фанатично старание. Крайният резултат е описан подробно от генерал Дайър. Така се стига до военния съд и обвинителната присъда.

Скандалът е огромен. Служителите във Военната полиция към Корпуса са дълбоко възмутени. Но обвинителната присъда срещу Баутън предпазва Деверо от всякаква официална критика. При друга присъда нещата биха изглеждали като вендета. Но сега очевидно става въпрос за отлична полицейска работа, която напълно отговаря на високите морални стандарти на споменатия Корпус.

Всичко това обаче е само загатнато. Генерал Дайър продължава да е убеден, че работата намирисва на лично отмъщение.

И се опитва да го обясни, въпреки че в подобни рапорти това е крайно необичайно.

Отново потвърждава, че са били проведени разговори, консултации и разпити на свидетели. Участници в тази нова дискусия са приятели и врагове, познати и колеги, доктори и психолози.

Обединяващият фактор в нея е изключителната физическа привлекателност на Алис Баутън.

Всички са единодушни, че тя е невероятно красива жена. Цитирани са описания като „разкошна“, „зашеметяваща“, „блестяща“, „изключителна“, „абсолютна сърцеразбивачка“.

Разбира се, всички тези прилагателни важат и за Деверо. По този въпрос също цари пълно единодушие. Никакви съмнения. Психолозите стигат до заключението, че именно в това се крие обяснението, а генерал Дайър си прави труда да преведе професионалните им термини на нормален език. Според него Деверо не е била в състояние да се примири с конкуренцията. Не искала да признае, че друга може да оспорва първенството й в класацията на красавиците в системата. И по тази причина взела мерки за защита на позицията си.

Изчетох рапорта още веднъж, отначало докрай. После подредих страниците и щракнах металната закопчалка.

Минута по-късно Гарбър се върна в кабинета си.