Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2013)

Издание:

Лий Чайлд. Аферата

ИК „Обсидиан“, София, 2011

Английска. Първо издание

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-278-7

История

  1. — Добавяне

4

Гарбър обясни, че проблемът в Мисисипи е свързан с двайсет и седем годишна жена на име Джанис Мей Чапман. Поради простата причина, че загубила живота си по насилствен начин, убита на една пряка от главната улица на градче, носещо наименованието Картър Кросинг.

— От нашите ли е? — попитах аз.

— Не, обикновена цивилна.

— Защо тогава е проблем?

— Ще стигнем и до това — отвърна Гарбър. — Но първо искам да те запозная с историята. Мястото е адски затънтено. Намира се в североизточния край на щата, близо до границата с Алабама и Тенеси. Има една железопътна линия в посока север-юг и черен горски път, минаващ покрай място с изворна вода. Локомотивите спирали там да допълнят водните си запаси, а пътниците слизали да похапнат. Така се родил градът. Но след Втората световна война през него започнали да минават само по два влака дневно, при това товарни, без пътници. И градчето бързо западнало.

— Докато?

— Докато дошло времето на държавните инвестиции. Знаеш как е ставало. Вашингтон решава, че не бива да позволи Югът да заприлича на Третия свят, и изсипва пари в района. Много пари. Правило ли ти е впечатление, че хората, които най-много пискат за автономно управление, живеят в щатите с най-големи субсидии? Автономията би ги ликвидирала.

— Какво е получил Картър Кросинг? — попитах.

— Военна база, наречена Форт Келам.

— Чувал съм я — кимнах аз. — Но никога не съм знаел къде точно се намира.

— Била е много голяма — продължи Гарбър. — Мисля, че строителството е започнало някъде през петдесетте. Имала всички шансове да съперничи на Форт Худ, но се оказва, че е много далеч на изток от И-55 и твърде далеч на запад от И-65. До нея се стигало след дълго пътуване по черни пътища. Или пък политиците на Тексас са се оказали по-гръмогласни от тези на Мисисипи. Но както и да е. Худ печели надпреварата и Келам започва да запада. До края на Виетнамската война базата успява да се крепи горе-долу, а след това я правят школа за рейнджъри, каквато е и до днес.

— Мислех, че школата за рейнджъри е в Бенинг — вметнах аз.

— За известно време в Келам са изпратени най-добрите инструктори на Седемдесет и пети полк. Заради терена или нещо подобно.

— Седемдесет и пети е полк за специални операции.

— Така чух и аз.

— Достатъчно рейнджъри ли се обучават там, за да поддържат един цял град?

— Почти — отвърна Гарбър. — Градът е малък.

— За какво всъщност говорим? Че Джанис Мей Чапман е била убита от армейски рейнджър?

— Съмнявам се — поклати глава Гарбър. — По-вероятно става въпрос за някой от местните бандити, които се скитат из планините.

— Мисисипи има ли изобщо планини?

— Е, тогава горяни. Там гори колкото щеш.

— Хубаво. Но защо засягаме тази тема?

Гарбър стана, заобиколи бюрото си и отиде да затвори вратата. Беше по-възрастен от мен и доста по-нисък. Но раменете му бяха широки почти колкото моите. Беше разтревожен. Много рядко си правеше труда да затваря вратата, а още по-рядко пропускаше назидателните поговорки и афоризми, с които тъпчеше главите на подчинените си — убеден, че това е единственият начин да запомнят какво им казва. Върна се обратно на мястото си. Възглавничката изсъска под тежестта на тялото му.

— Чувал ли си за едно място, което се казва Косово?

— На Балканите е — кимнах аз. — Като Сърбия и Хърватия.

— Там ще има война, която ние най-вероятно ще се опитаме да прекратим. Още по-вероятно е да се провалим, засипвайки го с бомби.

— Е, винаги е добре да имаш и план Б — рекох.

— Враждата между сърби и хървати доведе до страхотии. Като в Руанда. Ще се изтрепят, нищо че живеем в края на двайсети век!

— Мисля, че ще го направят именно защото живеем в края на двайсети век.

— Би трябвало да е различно.

— Чакай да видиш какво ще стане в двайсет и първи.

— Нищо няма да чакаме, а ще се опитаме да оправим нещата в Косово.

— Желая ви успех. Само не търсете помощта ми. Аз съм едно обикновено ченге.

— Вече имаме наши хора на място. Временни съветници, нали знаеш. Влизаме, после излизаме.

— За кого говориш? — изгледах го аз.

— За умиротворителните сили.

— На ООН ли?

— Не съвсем. По-скоро само наши момчета.

— Не знаех това.

— Никой не трябва да го знае.

— Откога?

— От дванайсет месеца.

— Искаш да кажеш, че вече цяла година разполагаме наши бойни части на Балканите?

— Не е чак толкова страшно. Става въпрос главно за разузнавателни операции. За всеки случай, ако нещо се случи по-късно. Но главната задача е да успокоим положението. Там действат безброй фракции. Ако някой ни попита какво търсим там, винаги можем да кажем, че ни е поканила другата страна. Така всеки си мисли, че врагът му се радва на нашата подкрепа, и това има възпиращо действие.

— Кого сме изпратили там? — попитах.

— Армейски рейнджъри — отвърна Гарбър.

 

 

Според Гарбър Форт Келам продължавала да действа като редовна школа за обучение, но освен това се използвала и като база на две роти редовни армейски рейнджъри, подбрани от 75-и полк. Получили наименованията „Алфа“ и „Браво“, бойците от тези роти се изпращали тайно в Косово на ротационен принцип, трийсет дни за една смяна. Отдалечеността на Форт Келам го правела отлична база за тайни операции. Не че имаме какво да крием, добави Гарбър. Мисията ни в Косово имала хуманитарен характер и в нея участвали съвсем ограничен брой наши войници. Но Вашингтон си е Вашингтон и по тази причина много неща оставали неизречени.

— Има ли полицейски участък в Картър Кросинг? — попитах.

— Да — кимна Гарбър.

— Нека отгатна. Не стигат доникъде в разследването на убийството и решават да хвърлят въдиците, включвайки в списъка на заподозрените някои хора от базата.

— Така е — кимна Гарбър.

— Включително членове на отрядите „Алфа“ и „Браво“.

— Да.

— И възнамеряват да им задават всякакви въпроси.

— Да.

— Но ние не можем да им позволим никакви въпроси, защото постоянното пътуване до Европа трябва да бъде пазено в тайна.

— Точно така.

— А имат ли някакви основания?

Надявах се Гарбър да каже „не“, но отговорът му беше различен:

— Само косвени.

— „Само“?

— Моментът е бил неблагоприятен. Джанис Мей Чапман е убита три дни след завръщането на отряд „Браво“ от Косово. Келам разполага със самолетна писта, на която рейнджърите се приземяват директно. Вече ти споменах, че територията на базата е огромна. Самолетите кацат нощем заради сигурността. През следващите два дни пристигналите рейнджъри остават в базата и дават отчет за мисията си.

— А след това?

— На третия ден бойците получават едноседмичен отпуск.

— Който прекарват в града?

— Общо взето, да.

— Включително на главната улица и пресечките около нея?

— Там са баровете.

— И в баровете се срещат с местни жени.

— Както винаги.

— А Джанис Мей Чапман е била местна.

— При това доста дружелюбна към войниците.

— Страхотно — промърморих аз.

— Била е изнасилена и обезобразена — добави Гарбър.

— По какъв начин обезобразена?

— Не попитах. Не исках да знам. Била е на двайсет и седем, също като Джоди…

Единствената му дъщеря. Най-скъпото му нещо на света.

— Как е Джоди? — попитах.

— Добре е.

— Къде е сега?

— Тя е адвокат.

Каза го така, сякаш ставаше въпрос за място, а не за работа. После на свой ред попита:

— Как е брат ти?

— Доколкото знам, добре — отвърнах аз.

— Още ли е във финансовото министерство?

— Да.

— Той беше добър човек — промърмори Гарбър. Сякаш уволнението от армията беше равнозначно на смърт.

Замълчах.

— И тъй, какво мислиш да правиш там, в Мисисипи? — попита Гарбър.

Да не забравяме, че говорим за 1997-а.

— При тези обстоятелства не можем да закрием местния полицейски участък — рекох. — Но и не можем да разчитаме на някаква експертиза и ресурси от тяхна страна. Остава да им предложим помощта си. Което означава да изпратим наш човек при тях. Бихме могли да покрием цялата работа в базата. Ако извършителят се окаже някой от Келам, ние ще им го поднесем на тепсия. По този начин ще бъде раздадено правосъдие, но ще скрием това, което трябва да бъде скрито.

— Не е толкова просто — въздъхна Гарбър. — Нещата стават все по-сложни.

— По какъв начин?

— Командирът на „Браво“ се казва Рийд Райли. Чувал ли си за него?

— Името ми е смътно познато.

— Така и трябва да бъде. Баща му е Карлтън Райли.

— Мамка му — изругах аз.

— Точно така, сенаторът — кимна Гарбър. — Председател на Комисията по въоръжените сили. Ще се окаже или най-добрият ни приятел, или смъртният ни враг — според това накъде ще задуха вятърът. Знаеш как стоят нещата при тези хора. Фактът, че синът му е капитан в пехотата, му носи поне един милион гласа на изборите. И два пъти по толкова, ако стане герой. Не искам дори да си помисля какво ще се случи, ако някой от хората на младия Рийд се окаже убиец.

— Трябва ни човек в Келам, още сега — казах аз.

— Нали за това говорим?

— Кога ме искаш там?

— Изобщо не те искам там — отвърна Гарбър.