Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (16)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2013)

Издание:

Лий Чайлд. Аферата

ИК „Обсидиан“, София, 2011

Английска. Първо издание

Редактор: Димитрина Кондева

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-278-7

История

  1. — Добавяне

59

За момент в малката стаичка се възцари тишина.

— Майката никога не бърка — промълви Емелийн Макклачи. — Тя изглеждаше по друг начин. Държеше се по друг начин. Дори миришеше по друг начин. Отначало беше щастлива, но после се промени. Не я разпитвах. Очаквах сама да сподели. Когато бъде готова, нали знаете. За съжаление не получи този шанс.

Мънро замълча за миг в знак на уважение, после попита:

— А вие видяхте ли се с капитан Райли след инцидента?

Емелийн Макклачи кимна.

— Да, дойде да поднесе съболезнованията си. Може би седмица след като откриха тялото й.

— Според вас той ли е убил Розмари?

— Вие ще кажете, младежо. Нали сте полицай?

— Мисля, че майката винаги усеща тези неща.

— Розмари казваше, че баща му е важна клечка. Не знаеше точно какъв е. Може би политик. Или нещо друго, при което имиджът има значение. Мисля, че капитан Райли беше доволен да има чернокожа приятелка, но не и бременна приятелка.

 

 

Усетихме, че не бива повече да притискаме Емелийн Макклачи. Затова се сбогувахме с нея и излязохме навън.

— Нещата не изглеждат добре — промърмори Мънро.

— Разговоря ли вече с майката на Шона Линдзи? — попитах го аз.

— Не пожела да каже нито дума. Грабна една тояга и ме изгони.

— Достоверна ли е информацията ти за шериф Деверо?

— На сто процента. Били са гаджета, после той сложил точка. Тя не била никак щастлива. После, доколкото мога да преценя, се е хванал с Розмари Макклачи.

— Неговата кола ли е била размазана на прелеза?

— Според орегонската пътна полиция, да. Благодарение на регистрационния номер, който си открил. Синьо шеви, модел петдесет и седма. Абсолютна бракма.

— Той предложи ли някакво обяснение?

— Не, имаше си адвокат.

— Можеш ли да докажеш, че е бил гадже и на Джанис Чапман?

— Не на сто процента. Тя е била купонджийка, виждали са я с много мъже. Не би могла да е гадже с всичките.

— И в Тулейн се е радвала на подобна слава.

— Там ли е учила?

— Вероятно.

— Не бих се учудил — усмихна се Мънро. — На студентките в Тулейн им се носи славата.

— Знаеш ли, че истинското й име не е Джанис Чапман?

— Какво?

— Казвала се е Одри Шоу. Преди три години си е сменила името.

— Защо?

— Политика — отвърнах. — Две години е била любовница на Карлтън Райли.

 

 

Оставих го да разсъждава върху информацията и поех на юг. Той се качи в хъмвито и подкара на север. Този път не минах напряко през чуждите дворове. Заобиколих квартала като нормален гражданин, прескочих телената ограда и излязох на полето. Сравнително бързо открих черния път, който чезнеше между дърветата. Двайсетина минути по-късно отново се озовах на главната улица. След още пет влязох в полицейския участък, а една по-късно вече бях в кабинета на Деверо. Тя седеше зад бюрото си, отрупано с всевъзможни бумаги.

— Трябва да поговорим — казах аз.