Джон Лескроарт
Неизбежно правосъдие (3)

1.

Към осем и десет вечерта в необичайно жежката и душна понеделнишка вечер, две седмици преди Четвърти юли, Майкъл Мюлън, бял, счетоводител, на трийсет и девет години, женен и с три деца (всички на по-малко от осем години), спрял своята нова черна хонда „Прелюд“ на ъгъла на Деветнайсета и „Долорес“, в квартала Нои Вели на Сан Франциско. По „Долорес“ широка затревена ивица, с тук-там стърчащи дървета, разделя северното от южното платно.

Според свидетелите, млад чернокож мъж вървял по тази ивица, когато Мюлън спрял пред червения светофар. Шофьорът в следващата кола — хлапе на име Джош Кейн, забелязал, че заради горещината Мюлън бил отворил прозореца и лакътят му стърчал навън.

Младежът, тръгнал по ивицата в северна посока, накъдето карали Мюлън и Кейн, пресякъл разделящите го от Мюлън метри с два-три скока на атлет, „като да прескачаше локва или нещо такова“ (Реяни Джонъс, на петдесет и шест години, афроамериканка, детегледачка, прибирала се у дома след работния ден в детския център на Арми Стрийт).

„Видях го, че държеше нещо, ама тогава ми заприлича на някаква си тръба, пък после се сетих какво е…“

Предметът се оказал пистолет, който мъжът опрял в слепоочието на Мюлън. И натиснал спусъка. Трясъкът бил достатъчно силен и Кейн в колата си, с вдигнати стъкла на прозорците и усилен докрай климатик, го чул „като гръмотевица“.

Единственият свидетел в близката околност, който изобщо се помръднал, в опит поне нещо да направи, бил петнайсетгодишният юноша Луис Сантильо, от латиноамерикански произход. Прибирал се от закусвалнята на ъгъла на Петнайсета и „Гереро“, където припечелвал малко пари след училище. Той също видял как якият мъж скочил, насочил оръжието и стрелял.

„Ей — креснал, — какво правиш, по дяволите!…“, после се затичал към колата на Мюлън.

А през това време, без да обръща внимание на Луис или нещо друго, нападателят дръпнал вратата на колата, сграбчил Мюлън със свободната си ръка, измъкнал му портфейла и хвърлил трупа на улицата.

Както още тичал към колата и викал, Луис изведнъж се смръзнал — колата изфучала напред, незатворената врата откъм шофьора се люлеела. Хондата леко занесла, пак влязла в платното и за миг прекосила кръстовището. Левият край на бронята ударил Луис и го хвърлил върху капака, над предното стъкло, за да отлети на двайсет и три метра и се приземи в клонките на една хвойна върху разделителната ивица. Растението му спасило живота, но останалите след операцията свързващи пирони в неговите тазобедрени стави едва ли биха му позволили някога да прави могъщи скокове като стрелеца.

С непрекъснато ускорение колата „летеше като някаква ракета, ей така ми се изгуби от очите“ (Райли Уилсън, автомонтьор, бил по време на инцидента в собствената си работилница „Гаражът на Райли“, на североизточния ъгъл между Деветнайсета и „Долорес“).

На 19 юни колата — или каквото останало от нея — била намерена. Каросерията била изрисувана като че от всяко хлапе в околността, докопало спрей с боя. Била изоставена на Москоу Стрийт, съвсем близо до игралните площадки Крокър-Амазон, сборище на всякакви типове, южно от 280-та магистрала, значи почти в края на града.

Освен следите от кокаин, семената от марихуана и угарка от дебела цигара с марихуана, кутиите от бира и другите боклуци, в колата бил намерен такъв великолепен, клеясал в кръв пръстов отпечатък върху волана, че Шаванда Мбото, специалистката по тези въпроси в полицейското управление на Сан Франциско, надала боен вик, както седяла надвесена над микроскопа.

След по-малко от ден било потвърдено, че кръвта е на Майкъл Мюлън. А пръстовият отпечатък бил оставен от престъпник с дълга кариера, афроамериканец на име Джеръм Рийз.

Джеръм Рийз беше на двайсет години. За първи път се озова в Младежкия изправителен център още четиринайсетгодишен. Тогава нямаше постоянен адрес. Съдът за непълнолетни го призна за виновен по обвинение в кражбата на чифт маратонки „Еър Джордън“ от собственика им Ронда Предо, когото бе пребил преди това.

„Съучастникът“ му в това престъпление — момчето, което задържа Ронда с колене върху ръцете му и го налагаше с юмруци по лицето, докато Джеръм смъкваше маратонките — беше Уесли Еймс, по-известен с прякора Зъбчето, защото на горната си челюст имаше само един.

През следващите четири години Джеръм Рийз натрупа сериозно досие като непълнолетен престъпник, най-вече в кражбите. Когато се налагаше, не отбягваше и дребното насилие, по-често с голите си ръце, но веднъж си помогна с метална тръба, друг път си послужи с камък.

Осемнайсетия си рожден ден прекара в съдебната зала. Макар да не бе навършил годинките, когато ограби магазина за алкохол „Портола“ на „Оушън“, този път имаше и пистолет. При ареста заяви, че оръжието било играчка. (Играчката на Джеръм не беше намерена, но пък причини мозъчно сътресение на собственика Майер Голдсмит.)

Джина Роук, обществената защитничка на Рийз, успя да наложи молбата си за снизхождение с довода, че от формална гледна точка това било първото правонарушение на Джеръм (като пълнолетен). Дали убеден от довода или изтощен от поредния дълъг ден в залата, съдията от общинския съд Томас Лангън изпрати Джеръм на по-горните етажи, в окръжния затвор, за срок от една година, от които той излежа пет месеца и три седмици, поради пренаселването в килиите.

В периода между излизането от затвора след присъдата за грабеж и откриването на кървавия му отпечатък в колата на Майкъл Мюлън, Джеръм гледаше да не си вири главата и въпреки че го привикваха няколко пъти за разпит, не му предявиха нови обвинения.

Джеръм живееше и се подвизаваше предимно в района Бей Вю, между Хънтърс Пойнт и Кендълстик Парк — може би най-студеното и неуютно място в целия щат. Но около полунощ на 21 срещу 22 юни бе арестуван от инспектора афроамериканец, сержанта от отдел „Убийства“ Ридли Бенкс, когато излизаше от „Клуба на мацетата“, малко по̀ на север от Лагуна. За присъствието му в заведението съобщи собственикът, Мо-Мо Къщата, явно имащ някакво вземане-даване със сержант Бенкс. Свикнал с подобни процедури, Джеръм не оказа никаква съпротива.

Посочи адреса си и при обиска в апартамента, който делеше с осемнайсетгодишната безработна фризьорка Керил Джойнър и нейния двегодишен син Деймиън, бе открита една от кредитните карти на Майкъл Мюлън.

Джеръм заяви, че няма представа как кредитната карта се е пъхнала между възглавниците на дивана и предположи, че може да е паднала от джобовете на неговото приятелче Зъбчето при последното му идване. За зла сполука, Зъбчето бе починал броени дни по-рано, след като се сдобил с доза изключително чист мексикански кафяв хероин и го смесил с прекомерно количество амфетамин. Джеръм каза, че отпечатъкът от пръста му трябва да е останал на волана точно тогава. Мислел, че това е колата на Зъбчето — оная вечер се наложило да го откара до дома му, защото човекът бил страшно закъсал и мадамата му щяла да го пречука, ако пак забрави да се прибере. Джеръм въобще не забелязал кръвта, трябва седалката да е била изцапана и някак си омазал пръста.

Два дни след задържането на Джеръм, в петък, той участваше в четири поредни разпознавания. От другата страна на едностранно прозрачното стъкло сядаха Джош Кейн, карал колата си зад хондата на Майкъл Мюлън; детегледачката Реяни Джонъс; Луис Сантильо, в гипс, на количка и с превързана глава; и Райли Уилсън от „Гаража на Райли“.

Всички посочиха Джеръм Рийз, който имаше най-голяма прилика със стрелеца. Но никой от свидетелите не беше напълно уверен в показанията си. Мъжът, откраднал колата на Майкъл Мюлън, бил висок, също като Джеръм, и изглеждал много мускулест, пак също като Джеръм. Но освен това бил с брада, а в този ден Джеръм беше гладко обръснат (и твърдеше, че външността му си е все същата от много месеци). Отгоре на всичко мъжът носел широка безръкавка и може би точно тя му давала преувеличено бабаитски вид. И накрая, малко след осем вечерта, в юнското марево, здрачната светлина никак не помагаше на зрението. Никой от свидетелите не беше абсолютно сигурен.

Но и без свидетелски показания, докладът за инцидента и протоколът от задържането под стража слязоха един етаж, до районната прокуратура. Инспектор Бенкс разпитваше и други възможни свидетели — например хората, които биха могли да си спомнят дали наскоро са виждали Джеръм с брада, или пък онези, които биха могли да посочат, че Зъбчето е бил на съвсем друго място по време на престъплението. Все същата обикновена, къртовска полицейска работа.

Следващия вторник, на 28 юни, районният прокурор Кристофър Лок обяви, че неговата служба няма да предяви обвинения срещу Джеръм Рийз за кражбата на колата и за убийството на Майкъл Мюлън. Обясни, че не е възможно тезата на обвинението да бъде доказана без неоспорими свидетелски показания. За кредитната карта и пръстовия отпечатък били възможни и други обяснения, особено поради факта, че жилището на Зъбчето се намираше само на три преки от Крокър-Амазон и неговите отпечатъци също бяха навсякъде по предните седалки, заедно със следи от още десетина души.

Беше издадена заповед за освобождаването на Джеръм и във вторник, след два следобед, той се разписа и напусна затвора. Бе изчакал първо да си изяде обяда.