Сандра Браун
Сделка за милиони (17)

Глава седемнадесета

Боли Рич се отпусна и седна до Гриф. Цяла минута двамата седяха в една и съща поза — подпрели лакти върху бедрата, с ръце между коленете — и гледаха играчите на игрището.

Боли пръв наруши тишината:

— Какво, по дяволите, правиш, Гриф?

— Гледам тренировка.

— Вече трети ден си тук.

— Броиш ли ги?

— Да, броя ги. Какво става?

— Ами според мен Джейсън е толкова добър, колкото и останалите в този отбор. Защитата им не струва. Джейсън се справя, но е…

— Стига глупости, Гриф — каза Боли, дори по-ядосан от преди. — Какво правиш, гледаш футболна тренировка на един прогимназиален отбор?

Гриф се изви и го погледна.

— Убивам време, Боли. Понеже нямам какво друго да правя. Последния път, когато проверих, се оказа, че това е обществена собственост, което ми дава правото да бъда тук толкова, колкото и ти. Щом не ти харесва, не говори с мен. Не съм те канил да идваш. Така че защо не се върнеш там долу при онези благочестиви хора, преди да съм те дискредитирал и да са те изгонили от рекламния клуб?

Долу на футболното игрище треньорите бяха оставили момчетата да пият вода, докато им говореха. Самите играчи изглеждаха твърде малки за широките подплънки върху раменете им. От това разстояние приличаха на кукли с поставени не на място глави, лишени от всякаква пропорция. Гриф беше започнал да играе футбол на годините на Джейсън. Тогава сигурно също е изглеждал малък.

Боли остана на мястото си. Каза:

— Синът ми те боготвори.

— Аз съм паднал герой.

— Казах му го.

Гледаха как треньорите разделят нападателите от защитниците и подкарват двете групи в срещуположните краища на игрището за провеждане на тренировъчните упражнения. Минаха пет минути. Десет.

Боли прочисти гърлото си.

— Онази вечер в „Бъфало“…

Гриф не показа, че го е чул, макар да разбра мигновено за коя точно вечер говореше Боли.

— Никога през живота ми не ми е било толкова студено.

— Минус десет градуса по време на играта — каза Гриф. — Или поне така ми казаха по-късно. Не им даде сърце да ни кажат в съблекалнята, преди мача. Шейсет минути игра в навяващия сняг, и на финалното изсвирване всичко, с което можехме да се похвалим беше един скапан гол. Кикерът, увит в шушляково яке, си пийваше горещи напитки на пейката през цялата игра, показа мършавия си задник и направи единствените три точки в мача. Пръстите ми кървяха, беше ги настъпил един от играчите с бутонките си. Бяха толкова измръзнали, че не можех да ги сгъна. А онова джудже получи цялата слава.

Боли изсумтя и се засмя.

— Да започнем с това, че беше дяволски самоуверен.

— Кажи ми откъде беше родом този човек? Нямаше една гласна във фамилното му име.

— От една от източноевропейските страни. Преминал от европейски на американски футбол, така че да може да дойде в Щатите и да направи повече пари. „Каубоите“ едва се отърваха от него.

Това беше една безславна победа в късния сезон, резултатът, от която нямаше отношение с плейофите. Летището беше затворено заради виелица, така че отборът не можеше да се прибере у дома. Никой не беше в настроение за парти, докато се връщаха към хотела. Повечето се прибраха направо в стаите си.

— Ти и аз се оказахме последните в бара — каза Боли, сякаш следваше мислите на Гриф. — Бях изтощен.

— Боли…

— Не, не, това трябва да се каже, Гриф. Бях се наквасил до козирката и циврех като бебе за онова, което ставаше с брака ми.

Доколкото Гриф си спомняше, съпругата на Боли се беше изнесла от дома им, казвайки, че й е писнало да стои сама вкъщи с малкия им син, докато той е някъде и се забавлява с момчетата, отразявайки едно или друго спортно събитие.

— Нещата явно са се уредили — каза Гриф.

— За мой късмет.

Като се имаше предвид колко пиян беше Боли онази нощ, Гриф се изненада, че изобщо си спомня как се е размекнал тогава. Може би е имал нужда от това пречистване, за да оправи нещата вкъщи. Той и жена му все още бяха заедно. Той имаше хубава къща, хлапе с прилична подстрижка и никакъв видим пиърсинг. Защо му беше сега да си спомня минали работи?

— Никога не съм ти благодарил, че запази тайната ми — произнесе Боли тихо.

Гриф го погледна.

Вдигайки смутено рамене, Боли свали цветните си очила и ги завъртя.

— Много от колегите ми изневеряват на съпругите си, когато са на път. Сигурни са, че никой няма да ги издаде. Аз ти казах много неща в онази съблекалня. Но ти никога не обели и дума пред никого.

— Нямах никакви приятели, не помниш ли? Нямаше на кого да кажа.

Боли го погледна накриво.

— Но никога не го спомена и пред мен. Запази ме. Всъщност, ти се преструваше, че нищо не се е случило — той наведе глава и заби очи в маратонките си. — И никога не ми поиска услуга, дори когато дойде да ме молиш за работа. Това ме яде оттогава.

Боли върна очилата върху носа си. Изминаха няколко минути, докато гледаха как треньорът дава напътствия на Джейсън. Най-накрая Боли рече:

— Този тип е добър като за треньор в прогимназия, но Джейсън може да има нужда от малко допълнителна помощ. Съзнавам, че това не прилича много на работа. Всъщност, Гриф, това не…

— Разбрах.

— Задръж. Всяко предложение за плащане ще е обидно.

— Не е нужно да ми плащаш. Нуждая се от нещо конструктивно, което да върша. Купи дузина футболисти, за мен, за да ме използваш, и ще го смятаме за уредено.

Боли помисли за момент, след това явно стигна до решение.

— Какво ще кажеш за един час преди тренировка всеки ден?

— Става — те си стиснаха ръцете. — Кажи на Джейсън да се приготви за яка работа.

— Ще се развълнува. От утре?

— Ще съм тук.

Боли се изправи и се спусна надолу, после спря и се обърна:

— Това не означава, че оправдавам онова, което направи, Гриф. Все още си в пробация с мен, както и със съда. Най-слабият намек на неприятност, и си вън оттук.

— Няма да има неприятности, кълна се.

Боли кимна, после продължи надолу и се присъедини към останалите бащи, които седяха отстрани и гледаха тренировката.

Гриф не бе поканен да се присъедини към тях и не би го направил, но така беше правилно. Той се чувстваше по-добре от дълго време насам. Сега имаше проект, нещо, което да го кара да гледа напред, причина да става сутрин от леглото. А за тренирането на един куотърбек нямаше по-квалифициран човек от него. Което го караше да се чувства добре.

Той се усмихваше, когато клетъчният му телефон иззвъня.

* * *

Отиде право при нея и паркира отзад. Няколко минути по-късно тя спря колата си зад неговата.

— Срещата продължи дълго — каза тя, когато излезе.

— Аз пристигнах току-що.

Тръгнаха заедно към къщата. Докато тя отключваше вратата, той огледа улицата в двете посоки. Никакъв маслиново зелен седан. Беше дошъл право от тренировката на прогимназиалния отбор и знаеше, че никой не го беше следил дотук. Всъщност не беше виждал Родарт, както и никой друг подозрителен, от последния сблъсък — преди месец, осъзна той.

Но и за миг не беше помислял, че Родарт се е уплашил. В действителност осезаемото му отсъствие беше изнервящо. С тези мисли наум, докато прекрачваха прага, той попита Лора дали е виждала мъжа, за когото я беше предупредил.

— В грозната зелена кола? — една от веждите й се повдигна леко.

— Защо ме гледаш така? Да не мислиш, че си го измислям?

— Това, което мисля, е, че поемаш ненужен риск да те видят с мен.

— Знам правилата, но ти трябваше да знаеш за Родарт.

— Съмнявам се.

— Виж…

— Не искам да споря за това — сопна се тя. След това разтърка челото си и въздъхна слабо. — Не съм виждала мъж в грозна зелена кола.

— Добре. Благодаря ти. Това е всичко, което исках да знам. Защо просто не ми го каза веднага, за да си спестим спора?

Тя изглеждаше готова да възрази, но после явно промени мнението си и се насочи към спалнята.

— Какъв беше моделът?

— Какво?

— Моделът. В кутията, която занесох в колата ти.

— Модел на самолет.

— Досетих се. Искаше да го занесеш вкъщи и да го покажеш на съпруга си. Защо?

— За презентация.

— И? Как мина?

Избягвайки да среща очите му, тя прокара ръце през косата си.

— Сега няма значение — преди да му даде възможност да каже нещо повече, тръгна по коридора и изчезна в спалнята.

Гриф стоеше и гледаше след нея, питайки се какво я бе накарало да се дръпне така бързо. Разправия вкъщи? Лош ден в офиса? Или просто необходимостта отново да го понася.

По дяволите. Щом иска, да го презира. Както и да е. Не го беше грижа. Само се надяваше с помощта на бог този път да стане. Беше готов да си вземе парите и да се чупи.

Измъкна ризата си и събу обувките. Провери термостата на стената и намали с няколко градуса. Влезе в кухнята и надникна във фризера. Няколко бутилки вода, същия стек от шест бутилки диетична кока-кола. Не му се пиеше нищо, но разкопча ризата си и изправен пред отворената врата на хладилника, се наслаждаваше на студения въздух, който извираше отвътре.

След малко се върна в дневната, отвори шкафчето и огледа заглавията на видео касетите. Може би трябваше да избере някоя, за разнообразие. Да видим. Мъже и жени. Жени с жени. Измъкна една, на обложката една мацка, облечена единствено в парчета черна кожа, бе яхнала мотоциклет. Наглата й усмивка и яркочервени нокти, вместо да го привлекат, го отблъснаха.

Той затвори вратата на шкафчето, за пореден път се отказа от видеото и списанията и предпочете собственото си въображение.

* * *

— Влез.

Той влезе в спалнята и затвори вратата. В средата на стаята спря. Тя лежеше както преди, гледаше в тавана, покрита до кръста с чаршафа. Нагоре бе напълно облечена.

Но този път се виждаха следи от сълзи по бузите й.

Понеже той не тръгна веднага към леглото, тя го погледна, после отново се взря в тавана.

— Какъв е проблемът?

— Няма нищо.

— Плакала си.

— Просто съм изморена.

— И плачеш винаги, когато си изморена?

Тя отново го погледна и рече сприхаво:

— Понякога. Сега можем ли просто да се захващаме?

Раздразнен от тона й и високомерието, прозиращо зад него, той промърмори:

— На вашите услуги, мадам — и събу джинсите си, в действителност надявайки се видът на издутите му боксерки да я засегне. Както и стана. Тя извърна главата си настрани.

Гриф изрита джинсите, събу боксерките и се качи в леглото, лягайки върху нея. Краката му се заплетоха в чаршафа и той изруга. Краката й се разтвориха. Той се намести, опита се да вкара члена си, не успя и опита отново.

Беше по-лесно от предишните два пъти. Както и по-бързо. Много по-бързо. Раз-прас-благодаря-ви-мадам. Как ли е описано в речника?

Дори не се затрудни да сдържа дъха си. Погледна извърнатото й лице. И замръзна. По бузите й се търкаляха сълзи като тихо предупреждение. Беше прехапала долната си устна, сякаш да й попречи да трепери.

Мамка му. Колко ли зле трябва да е било.

Явно достатъчно зле, защото усети сдържаното й хълцане.

— По дяволите, нараних ли те?

Тя поклати глава.

— Каза, че искаш да започваме.

Тя се опита да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото й. Преглътна мъчително.

Гриф, объркан, не каза нищо. Сложи длан върху мократа й буза и усети как се напрегна от допира; когато тя вдигна ръката си, той очакваше да отмести неговата, но вместо това я покри със своята, после обърна лице и го опря в дланта му.

Дишането й издаваше бурята от емоции. Дланта му се пълнеше със сълзи. Гледаше гърлото й, докато тя се бореше да потисне риданието си. И накрая, неспособна да се сдържа повече, тя стисна зъби. Но този път между тях бяха не устните й, а неговия палец. Тя впи зъби в него.

Ефектът върху Гриф бе мигновен. Той дръпна ръката си от лицето й. Очите им се срещнаха удивени. Нейните, плувнали в сълзи, широко отворени, когато разбра, че той не може да се контролира. Не иска да се контролира. Усети го как се издува в нея с притока на кръв, горещ и твърд, усети, че тя нямаше ни времето, ни волята, нито пък желанието да се дръпне.

Изпълни я изцяло. Или тя се сви около него? Трудно беше да се каже. Пък и нямаше значение. Защото, Господи, това беше напор, най-еротичното нещо, което някога му се беше случвало.

Той притисна бедрата си към нея нерешително, опитвайки реакцията й. Очите й се затвориха бързо, после се отвориха. Миглите й блестяха влажни, красиви. Имаше черна точица в ириса на дясното й око, което не беше забелязал досега, но и никога не му се бе случвало да е толкова близо до нея. Никога не беше поглеждал в тези очи. Никога не беше си позволявал да го направи.

Все още колеблив, притисна бедрата си напред и нагоре. Тя издаде лек съскащ звук, сякаш издиша през зъби. Очите й се затвориха. Окуражен, провря ръка под нея, обхвана дупето й с ръка, повдигна я, като в същото време натисна дълбоко. В гърлото й завибрира изпълнен с копнеж звук, защото бе прехапала устни и здраво ги стискаше. Дишаше късо и рязко.

Той се дръпна назад, почти излезе, след което потъна в нея отново. Тя простена. Той го направи пак. Ударите му бяха дълги, бавни и дълбоки и тя отговори със съответните движения, които скоро спряха дъха му от божествено удоволствие.

Ръцете й, които преди стояха, без да помръднат отстрани, сега се движеха безспир. Беше хванала в юмрук чаршафа, усука го, пусна го и се пресегна за още, за нещо… докато най-сетне намери неразкопчаната му все още риза. Хвана здраво плата и започна да го дърпа и той усети как се опъва върху гърба му. Главата й потъна дълбоко във възглавницата и тя се изви в дъга. Бедрата й се вдигнаха да посрещнат неговите тласъци, сега по-плитки и по-бързи.

След това, хванал я здраво, триейки се в нея, той стана още по-твърд. Дори когато се изпразни и лежеше върху нея като мъртъв, нейните малки оргазми го караха да потръпва. Чувстваше се така, сякаш го целуваше по върха на пениса. И толкова изтощен, че не можеше да се усмихне, макар да го направи наум.

Постепенно утихнаха.

Той обхвана тила й с ръка и се изтърколи настрани, обръщайки я към себе си. Държеше я с притисната към гърдите му глава, а другата му ръка още стискаше дупето й.

Продължаваше да е вътре в нея. Усещането бе неописуемо. Разкъсваше се от желанието да остане така както е, докато се вкаменят, и да я гледа.

Искаше му се да има начин да се измъкнат от дрехите си, без да мърдат. Отчаяно му се искаше да останат кожа до кожа. Искаше да гледа гърдите й. Да я гледа цялата. Да я докосва, да я изучава, да я души и да гали всички онези тайни места, за които дори не си бе позволявал да мисли.

По-късно. Точно сега летаргията й бе абсолютна, тя сякаш заспиваше. Той се обърна така, че да вижда лицето й. Устните й бяха леко разтворени, влажни и меки на вид, подпухнали и червени от това, че ги бе хапала. Беше се образувала малка трапчинка там, където долната устна докосваше горната. Исусе, това беше секси местенце, което се молеше да бъде погалено от върха на езика му.

Беше навел глава над нея да го стори, когато тялото й се стегна. Очите й се отвориха и смутена от вплетените им в едно крайници, тя се дръпна и седна.

— О, боже — лицето й пламтеше. — О, боже, о, боже, о, боже.

— Лора…

— Не казвай нищо. Моля те, просто недей… недей… О, боже — тя започна да търси нещо опипом откъм своята страна на леглото и той видя, че това е бельото й. Пребори се с бикините си и изчезна в банята, затръшвайки шумно вратата след себе си.

Той стана и тромаво навлече боксерките си, приближи се до вратата на банята и почука.

— Лора — без да чака отговор, отвори.

Тя обличаше полата си, като в същото време пъхаше краката в обувките си. След като дръпна ципа на полата, свали сакото от закачалката на гърба на вратата. Без да се спира, го блъсна настрани и мина покрай него, пресягайки се в движение за дамската си чантичка върху бюрото.

— Лора, чакай! — той я догони в коридора. Хвана лакътя й и я принуди да се обърне. — Ще почакаш ли поне една проклета минута? Кажи ми!

Тя издърпа ръката си, без да го поглежда.

— Няма нищо за казване.

— Само едно нещо.

— Това не се е случвало — тя разсече въздуха с две ръце, натъртвайки всяка дума. — Това не се е случвало.

— Случи се.

— Не, не е! Аз… — тя покри устата си с ръка да спре риданието. — О, мили боже! — Завъртя се и изтича бързо към вратата.

Гриф се втурна след нея, но тя излетя навън като светкавица.

— Лора!

Тя не се обърна назад.