Включено в книгата
Оригинално заглавие
Play Dirty, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 80 гласа)

Глава тринадесета

Лора му отвори вратата, след което отстъпи встрани и му махна да влезе. Без спортно сако този път, забеляза тя. Беше облякъл бяло памучно поло, носеше кафявите каубойски обувки, с които го беше видяла предишните два пъти. Държеше малка хартиена торбичка.

Тя затвори вратата и се присъедини към него в дневната, когато сваляше тъмните си очила. Едва се сдържа да не зяпне. Лицето му, главно около очите и по дължината на челюстта, беше натъртено.

Съдейки по цвета на ударените места, бяха поне от седмица. Трябва да са били ужасни в началото. Раната над веждата му беше нова. Тази на скулата изглеждаше по-бледа, отколкото е била преди месец.

Или беше склонен към инциденти, или…

Тя не желаеше да размишлява над това „или“. Никоя от възможностите, които й минаха мигновено през ума, не бяха добри.

Той забеляза, че го гледа, но тъй като нито призна, нито обясни съсипания си вид, тя не го попита нищо. Той остави слънчевите си очила и торбичката на масичката за кафе, после остана загледан в затворената врата на шкафчето няколко минути, преди да се обърне отново към нея:

— Не стана ли?

Тъй като тя продължаваше да се пита за обстоятелствата, причинили контузиите по лицето му, минаха две-три секунди, преди въпросът да стигне до съзнанието й. Като гледаше настрани, тя поклати глава:

— Ако беше станало, нямаше да сме тук.

— Така е.

Климатикът се изключи. Без мекото му свистене къщата изглеждаше напълно тиха.

— Ами…

— Аз…

Заговориха едновременно. Лора му направи знак да мине напред.

Той се протегна към малката торбичка, която бе донесъл и й я подаде:

— Донесох това.

Тя го погледна с любопитство, после отвори торбичката и надникна вътре. Когато видя кутийката, сърцето й забави такт.

— Това е… ъъъ… не е от онези, които убиват спермата — каза той. — Два пъти проверих, защото някои от тях го правят. Използвайте го, искам да кажа.

Тъй като не вярваше, че е способна да произнесе и дума, тя кимна.

Каубойските обувки се преместиха леко.

— Просто си помислих, след като…

— Да. Благодаря ви — преди да е успял да каже нещо друго, тя бързо се насочи към спалнята.

Щом се озова вътре, затвори вратата и се облегна на нея. Стискаше торбичката силно. Дланите й бяха влажни. Това беше глупаво, да се вълнува така. Но това, което я развълнува повече от тубичката лубрикант беше, че му бе хрумнало да я донесе. Значи си беше мислил за това какво ще правят днес.

Тя остави дамската си чанта на тоалетната масичка и отиде в банята. Огледалото над мивката отрази образа й, който изглеждаше изненадващо нормален. Тъмна коса. Сиви очи, на границата със зеленото, характерна черна точица в дясното. Лице с триъгълна форма, челото малко по-широко от челюстта. Би изглеждала прекалено морална, ако не бяха устните й, които бяха пълни и — бяха й го казвали — секси.

Цветът й беше малко по-силен. Отдаде го на обедната жега.

Преди месец, както и днес, тя внимателно бе подбирала какво да облече, спирайки се на най-строгите си бизнес костюми. Нищо прекалено женствено, определено нищо предизвикателно. Тя свали сакото, полата и обувките си. Както преди, остави горнището, което днес представляваше обикновена тениска с остро деколте, светлосиня, не прекалено впита. Махна също така трите реда сребърни синджирчета около врата си, които по някакъв начин я караха да се чувства по-облечена, отколкото гола.

Извади кутийката от торбичката, отвори я и измъкна тубичката. За да се убеди, че не е сбъркал, тя прочете дума по дума етикета. Два пъти.

* * *

Страхувайки се, че се е забавила прекалено дълго, тя излезе бързо от банята, вдигна чаршафите и се качи на леглото. Свали бикините си и ги пъхна между матраците, както бе направила предишния път. Вдигна чаршафа до кръста си, после малко по-нагоре.

Какво правеше той отвън?

Всъщност, знаеше какво прави. Само се питаше какво прави. Дали стоеше изправен? Или лежеше на дивана? Дали изпитваше някаква неловкост? Безпокоеше ли се поне малко как ще се представи? Питаше ли се и той какво си мисли тя, докато го чака?

Не беше чула да идва никакъв звук от дневната както миналия път, така и сега, затова си помисли, че е решил да се възползва от списанията, а не от видеото.

А може би нямаше нужда нито от едното, нито от другото, а просто си фантазираше, отдаваше се на собствените си похотливи представи. Сигурно беше спал с безброй жени. Когато беше футболна звезда, жените сигурно са се избивали за него. Без съмнение, и сега сигурно биха го правили. Сигурно имаше стотици еротични преживявания, от които да черпи.

Какви ли жени му харесваха? Високи или дребни, по-слаби и атлетични или закръглени? Брюнетки?

Почукването му беше тихо, но въпреки това я сепна. Тя си пое дълбоко дъх.

— Влез.

Той пристъпи вътре. Въпреки, че бяха само двамата в къщата, той затвори вратата. Дори без обувките си изглеждаше висок в рамките на спалнята. Очите им се срещнаха за един кратък миг, когато тръгна към леглото. Седна на ръба му, с гръб към нея.

Той се поколеба малко, после вдигна бедрата си достатъчно високо, за да се освободи от джинсите си. Остави ги да лежат на пода. Тя си помисли, че събува и чорапите си, но не беше сигурна.

Той понечи да се пъхне между чаршафите, но промърмори нещо, което тя не разбра. Насочи поглед към него, за да го попита какво е казал, точно в момента, когато той пъхна палци под горния ръб на боксерките си и ги събу.

Зърна линията, очертана от загара на кръста му. Имаше рязък контраст между кафявата кожа над нея и бялата кожа — мили боже — отдолу. След това долната част на ризата му закри всичко.

Той вдигна чаршафа и се вмъкна в леглото до нея.

— Използва ли го?

— Да.

Без повече предисловия, той се прехвърли върху нея и раздели коленете й със своите. Първият тласък мушна главичката на члена му в нея. И толкова. Тя затвори очи и извърна главата си, но можеше да усети как гледа към нея обезсърчено и с гняв.

Използвайки едната си опъната ръка, за да се подпре, той провря другата между двете им тела. Това я накара да се напрегне. Но той не я докосна, продължи кратките си, бързи тласъци. Няколко пъти глезените му я докоснаха.

Скоро тя усети стягането на мускулите му. Той започна да диша задъхано и горещо в лицето й. Простена тихо, преди да махне провряната си ръка между тях, направи един силен и дълбок тласък в нея и свърши.

Ръката, с която се беше подпирал, се отпусна. Той се срина обезсилено върху нея с цялата си тежест. Загоряла кожа и бяла кожа. Пое си дълбоко дъх и бавно се отдръпна. Отмести десния си крак. Беше мускулест и твърд срещу вътрешността на бедрото й и я гъделичкаше с косъмчетата си. Ризата му беше леко влажна от пот. Мокротата бе проникнала през тениската й и достигна кожата й. Можеше да усети мириса на неговата пот. Сапунът. Спермата.

Когато той се дръпна, направи го рязко, както когато човек е на границата и мускулът му се свива в силен спазъм. Изправи глава и се надигна, но се стовари върху нея. Лора, без да разбира какво се е случило, се опита да го оттласне.

— Отпусни се — изръмжа той.

Едва тогава видя проблема. Едно от синджирчетата й се беше закачило в копче на ризата му. Той се опита да се справи, ругаейки под нос, докато се освободи.

По-малко от пет минути, след като бе събул боксерките си, той ги надяна отново. Лора беше извърнала очи, но с периферното си зрение проследи движенията му, които бяха резки и отривисти, като на ядосан човек, който едва се сдържа.

Той натъпка ризата в джинсите си, сякаш й се гневеше. Дръпна ципа бързо, но се забави с катарамата. Когато най-сетне успя, коланът му отиде на мястото си с леко шляпване. Тогава се обърна към нея.

— Защо ме излъга?

— Не го използвах, защото се страхувах да не бъде различно.

— Дяволски си права, че щеше да е различно. Точно затова го донесох.

— Искам да кажа, че се страхувах да не попречи на зачеването.

— Казах ти, че няма да попречи.

— Може да оказва влияние върху подвижността на сперматозоидите. По някакъв начин. Не знам — каза тя отбранително. — Просто не исках да поемам риск.

— Не исках да те нараня отново — жарта, с която го изрече, изненада и него толкова, колкото и нея. Това ги накара да замълчат. Най-накрая той произнесе: — Виж, знам, че имаш ниско мнение за мен. Мислиш, че съм човек извън закона. Престъпник. Як, тъп футболист. Е, добре. Мисли каквото си искаш.

Той направи пауза, за да си поеме дъх и когато заговори отново, гласът му беше пресипнал.

— Но аз те нараних. Два пъти. И ме обижда това, че си мислиш, че не ми пука. Защото не е така.

Тя седна в леглото, но остави чаршафа да я покрива до кръста.

— Не би трябвало да има значение за теб.

— Има.

— Но не би трябвало — той бе провокирал емоционален отговор от нея, а тя не искаше да изпитва никаква емоция, дори гняв. — Няма никакво значение нито как ти се чувстваш, нито как аз се чувствам.

— Разбирам го. Но ако искаш да го правиш по този начин, можеш поне да направиш така, че да ти е по-лесно. Защо ти не гледаш мръсните филми? — той вдигна ръце, за да спре коментара й. — Забрави, забрави.

После отново замълча, пое си няколко пъти дълбоко дъх и след това каза:

— Без обидчивост, без каквито и да е чувства. Отлично. Защото и аз не съм много по това. Без целувки или любовна игра, защото това ще… Защото… Схващам защо не бива да има целувки и милувки, окей? Но не бихме ли могли поне да поговорим първо?

— За какво?

— Защото може би тогава ще спреш да се свиваш, а аз няма да се чувствам сякаш те изнасилвам.

— Не мисля за това като за изнасилване.

Той изсумтя.

— Би могла да ме излъжеш. А ти дори не ме поглеждаш.

Тя му хвърли многозначителен поглед, но не изрази гласно мислите си — което изглежда щеше да направи нещата и за двамата по-трудни, а не по-лесни.

Той изглежда също го разбра, защото се обърна и смотолеви няколко ругатни. Вдигна лицето си нагоре към тавана, подпря ръце на хълбоците си и издиша силно. След това прокара пръсти през косата си.

— Исусе — след малко я погледна отново. — Идвам, влизам тук, и дори не се поглеждаме. А ти лежиш тихо, без да мръднеш, покорна на съдбата, по-лошо, отколкото да си мъртва. Как мислиш ме кара да се чувствам това?

— Не ме интересува как те кара да се чувстваш — интересуваше я, но нямаше да си го признае пред него.

Всъщност, грижата му за нея я трогна и това бе проява на опасна сантименталност. Не можеха да бъдат приятели. Или врагове. Не можеха да бъдат нищо един за друг. Между тях не трябваше да има нищо, освен пълно безразличие, иначе тя можеше никога да не се върне в тази къща.

Чертите й бяха безстрастни, тонът й хладен, когато каза:

— Биология, господин Бъркет. Нищо повече.

— Тогава защо не ме накара да онанирам, да се изпразня в бутилка и да приключи? Показа ми ясно колко ти е противно да съм върху теб. Признай си, разстройваш се, когато слагам ръката си тук долу. По дяволите, паникьоса се, когато синджирчето ти се закачи в копчето ми. Ако ти е чак толкова отвратително, защо се подлагаш на всичко това?

— Мислех, че си го разбрал.

— Ти си шофирала в нощта, когато съпругът ти е загубил мъжествеността си. Горката ти. Приела си да носиш този кръст през останалата част от живота си. Това е твоето покаяние, разбирам. Да му го начукаш на отрепка като мен. Това ли е?

Беше докоснал отворена рана и тя се сопна, самозащитавайки се:

— Щом аз мога да го издържа, значи и ти можеш.

Изражението му се промени, срещайки очите й. Кожата на лицето му беше опъната.

— Не съм подписвал, за да ме обиждат.

— Нито пък аз съм обещавала да водя любезни разговори. Спри да се тревожиш за това как се чувствам и просто…

— Играй ролята си на разплодно животно.

— Това е, което се съгласи да правиш.

— Ами, премислих споразумението ни. Не ми трябват тези лайна.

— Не. Само милионите ни.

Той я гледа в продължение на няколко секунди, после се обърна. Стигна до вратата с две дълги крачки и я отвори толкова рязко, че тя се удари в стената.

— Щях да кажа „да ти го начукам, лейди“, но вече го направих.

* * *

Той затръшна входната врата на тръгване с мисълта, че го прави за последен път. Дори ако искаше да се върне обратно, а той не го искаше, поведението му на излизане беше достатъчна причина да го уволнят.

Да го уволнят! Сякаш това беше нормална работа. Сякаш условията на занятието му бяха изобщо договорирани писмено. Представи си как след време го интервюира някой бъдещ работодател.

Каква беше последната ви работа, господин Бъркет?

Платиха ми да чукам жената на онзи богат перко.

Аха. И вие не свършихте работата.

О, не, свърших я отлично.

Тогава каква е причината за уволнението ви?

Търпението ми се изчерпа и я наругах.

Разбирам. И единственото, което трябваше да направите, беше да отидете, да си държите устата затворена и просто да я чукате?

Точно така.

Май не сте много умен, господин Бъркет, а?

Явно не.

Звучеше като долнопробна шега.

Тя сигурно беше паркирала отзад, където той бе спрял първия път, защото червената хонда беше единствената кола на алеята. За времето, докато стигна до нея, вече бе обмислил как да се върне и да се извини. Все още беше бесен, но не можеше да си позволи този гняв. Цената беше половин милион долара сега и още милиони по-нататък. Не си струваше. Не и в дългосрочен план.

Той се завъртя на пети и тръгна обратно към къщата, когато забеляза нещо, което го накара да се приближи още.