Сандра Браун
Сделка за милиони (16)

Глава шестнадесета

Лора не каза за неочакваната поява на Гриф Бъркет.

Обикновено не криеше нищо от съпруга си. Но нямаше желание да споделя за предупреждението, че е в опасност от мъж с маслиненозелена кола, защото дори намек, че тя е в опасност, щеше да извади Фостър от контрол. Щеше да реагира в типичния свой стил: нямаше да е минал и час, и тя щеше да е снабдена с гардове.

Нещо повече, точно тази вечер тя не искаше нищо да отклонява вниманието на мъжа й.

Преоблече се, преди да слезе за вечеря, сложи си просто черна рокля, една от любимите му. Отне й повече време да се справи с косата и грима си. Пръсна си парфюм.

Докато слизаше по стълбите, осъзна, че се вълнува и това я изненада. Но после си напомни, че се е готвила за тази вечер месеци наред. До известна степен страхът й бе разбираем.

Тя едва докосваше храната, но Фостър не забеляза, защото ентусиазирано й разказваше за едно ново упражнение, което Мануело бе включил в терапевтичния му сеанс.

— Помага за засилването на гърба и ръцете. Вече забелязах голямо подобрение.

— Усвоил е техниката на онзи семинар, за който го записа миналия месец?

— Да. Явно бързо учи.

— Справя се дори по-бързо, отколкото с английския.

— Той е много горд човек.

— По какъв начин ученето на английски вреди на гордостта му?

— Може да гледа на това като на измяна на произхода си. Преди да е успяла да каже нещо, той я попита как е минал денят й в офиса.

— Доволна съм, че го споменаваш — рече тя, изпращайки му закачлива усмивка. — Имам изненада за теб след вечеря.

Когато приключиха с блюдата, тя го помоли да я последва от дневната. Той изтъркаля инвалидната си количка напред и назад три пъти, преди да я подкара направо. Беше придобил този навик преди няколко седмици.

Освен това пластмасовите шишета с препарати за миене на ръце бяха започнали да се появяват навсякъде. Първоначално ги използваше само когато мислеше, че тя не гледа. Сега дузини от тях бяха пръснати из цялата къща, така че поне едно от тях винаги да му е под ръка. Чистотата и микробите открай време му бяха фикс идея, но напоследък подчертаните проявления на тази мания започваха да я безпокоят. Възнамеряваше да посети психиатъра му и да поговори с него за това.

Но тази вечер нямаше да се занимават със здравословните му смущения, нито пък с нещо друго негативно. Освен това, след като Фостър се фокусираше върху проекта, който щеше да му представи, симптомите сигурно щяха да намалеят отново.

Беше подредила всичко в кабинета предварително. Съпроводи го до затворената врата, отвори я и произнесе театрално:

— Представяне на „Сън Саут Селект“ — след което отстъпи настрана, така че той да види забележително разперилият крила художествен макет, флагчето с новото, предложено от нея, лого, диаграмите и таблиците, сложени на стативи за лесна справка и модела.

Изумен от гледката, Фостър плъзна инвалидния си стол три пъти напред-назад по обичая си, после бавно влезе в стаята.

— Какво е това?

— Нововъведение в обслужването на авиолинията, съобразено с чести полети и бизнес пътници — каза тя, сякаш се обръщаше от подиума към пълна зала с хора. — Ще ми позволиш ли?

— Непременно.

Тя застана пред него като на сцена.

— „Сън Саут Селект“ ще предложи великолепно обслужване на ограничен брой полети от Далас до най-честите дестинации. Хюстън, Атланта, Денвър, Лос Анджелис, Вашингтон, Ню Йорк. Един полет рано сутринта. Един късно вечерта.

„Селект“ ще е предназначен единствено за членове. Пътниците ще бъдат предварително проучени и регистрирани. Ще имат разрешителни, които ще им позволят да избягват обичайните летищни проверки за сигурност. Боравенето с багажа ще се осъществява с бели ръкавици. Автомобилното обслужване към и от летището ще бъде опционално, но препоръчително, за да гарантира още по-добро обслужване и по-малко неприятности от присъщите за обикновено бизнес пътуване.

Самолетите, замислени за сто и тридесет пасажери, могат да бъдат реконфигурирани, за да поемат още петдесет души. Дори презокеанските самолети, които се грижат за първокласните си пасажери, ще бледнеят в сравнение с обслужването, предлагано на абонатите на „Сън Саут Селект“.

Дали ще са скъпи? Определено. Но далеч по-малко, отколкото притежаването дори на някаква част от частен джет, а и с много повече пространство за краката и главата — добави тя с усмивка. — Защо един изпълнителен директор ще харчи толкова пари да наема частен джет за тези дестинации, след като би могъл да лети много по-удобно със специално подготвени стюардеси, които го очакват.

Дотук Фостър не беше казал нищо, само слушаше.

Тя продължи:

— И тъй като всичко това ще е под покровителството на „Сън Саут“, пасажерът ще бъде сигурен в надеждността на „Селект“, строги стандарти за сигурност и несравнима ефикасност.

Ефикасността е запазена марка на „Сън Саут“, но това не идва даром. Единствената, често чувана критика, особено от редовните бизнес пътници е, че „Сън Саут“ е еквивалент на пътуване с автобус „Грейхаунд“. Преди десет месеца авиолинията започна предлагането на запазени седалки, заставайки против правилото „пръв дошъл — пръв седнал“. Това е доказано успешна опция.

Единадесет цяло и три процента от нашите пътници желаят да платят допълнителни двадесет долара за билет, за да им бъдат гарантирани запазените места и да имат удобствата и качеството на първата класа. Като екстраполираме, ако дори половин процент от тези 11.3% си купят членство в „Сън Саут Селект“, самолетите ще летят пълни.

В последните години притежаването на собствен джет е станало изключително конкурентно, но този начин на превоз все още е по възможностите само на малък процент пасажери. От една страна са непретенциозните авиолинии като „Сън Саут“ и „Сънуест“. От друга — частните джетове.

„Сън Саут Селект“ ще запълни пропастта между тях. Тази пропаст ще нарасне, когато превозвачите понижат първокласното обслужване за сметка на икономичната класа. Съгласни сме, че това е тясна пазарна ниша, но е съществена, защото се грижи за онези, които трябва и наистина летят десетки хиляди километри всяка година. За щастие това са същите тези пътници, които имат капиталите да плащат за въздушен превоз. Ако „Сън Саут“ не се възползва от тази ниша в пазара, конкурентните авиолинии ще го направят. „Селект“ ще обезпечи запазването на лидерските позиции на „Сън Саут“ във въздухоплавателната индустрия.

Това беше планираната кулминация в представянето й. Когато Фостър се увери, че е приключила, той плъзна инвалидния си стол напред-назад три пъти, след което се приближи до масата, където тя бе поставила модела. Едната страна на фюзелажа беше изработена от прозрачна пластмаса, така че интериорът, който далеч надхвърляше дори най-луксозните и просторни салони първа класа, да се вижда. На Лора й се стори, че той го проучва безкрайно дълго.

Най-накрая Фостър заговори:

— Това е правено преди. Ролс Ройс обслужване на Ролс Ройс цени. Тези авиолинии не издържаха дълго.

Тя имаше аргумент срещу възражението му.

— Не са продавали членство. Разчитали са на единични резервации, така че са се натъкнали на проблеми в кешовия поток. Ние ще продаваме членство, което ще се подновява всяка година. Преди още да е излетял първият самолет, ще имаме оперативен капитал, който да поддържа обслужването поне в течение на година. И да печелим интерес в същото време.

— Членството ще дава ли право на пасажерите да летят определен брой отсечки?

— Всъщност мили, тъй като някои отсечки са по-дълги от други. Имаме предвид разстояние от седемдесет и пет хиляди мили. Ако членовете не пропътуват всичките тези мили, ги губят. Ако изминат повече, за всеки допълнителен полет плащат такса, еквивалентна на цената на билет за първа класа в друга авиолиния.

— И тези цифри работят?

— Така е предвидено — тя му подаде подвързана в кожа папка с логото на „Сън Саут Селект“.

Той разгледа логото, но върна папката на масата, без да я отваря.

— И колко трябва да ги таксуваме за членство?

— Както казах, програмата съдържа няколко финансови прогнози. Ако ги таксуваме по толкова, размерът на печалбата ни ще бъде по-голям, отколкото ако ги таксуваме иначе.

— Знам какво е финансова прогноза, Лора.

Изненадана от тона му, тя промърмори:

— Разбира се, че знаеш. Просто исках да разбереш, че всичко това е предвидено.

— Наистина? Изглежда е добре обмислено.

— Работих върху него дълго и здраво, Фостър. Опитах се да премисля всеки аспект и всеки непредвиден случай.

— Кой друг е бил в течение?

Тя се засмя.

— Говориш сякаш става дума за конспирация.

— До известна степен прилича на конспирация. Преди няколко седмици, когато те попитах дали мишките играят, докато котката я няма, го казах като шега.

— Ядосан ли си?

Напред, назад, напред, назад, напред, назад, след това до бара, където той си наля една глътка скоч. Не й предложи да й сипе.

— А какво казват от Агенцията за сигурност на полетите за тези специални пропуски, които ще се издават на членовете?

— Идеята не е нова. Издаването на пропуски за редовни пътници е обсъждано. На някои летища вече се използват.

— Откъде ще се вземат самолетите?

— При толкова много авиолинии с редуцирани полети по икономически причини, бихме могли да купим спрени от полет машини направо за жълти стотинки.

— И пак ще струва милиони. И още милиони, за да ги преобразуваме до това — каза той и посочи модела.

— „Сън Саут“ има широка кредитна линия. Вземаме парите…

— И ако тази концепция се провали, затъваме с огромен дълг, който няма начин да върнем.

— Бихме могли да включим тези новопридобити самолети в нормална експлоатация. Нашите самолети винаги летят пълни, обикновено с повече продадени места от наличните, а и без това бяхме планирали да разширим въздушния си парк.

Той пресуши скоча си на една глътка, върна се до бара, взе една коктейлна кърпа и избърса ръбовете на празната чаша, минавайки по тях три пъти, преди да я остави на рафта под мивката. Върна запушалката на кристалната гарафа и я остави точно там, откъдето я бе взел. След това използва едно от шишетата за дезинфекция на ръцете.

Най-накрая произнесе:

— Всичко това е много рисковано, Лора.

— И подготвено. Както вече казах. Има нужда от много фини настройки. Но разчитам на теб за това.

Той не се обърна към нея.

— Вероятността да се успее, е нищожна.

— Такава беше и вероятността на „Сън Саут“, когато я пое. Всички ти казваха, че няма място за друга пътническа авиолиния, базирана в Далас. Икономистите говореха, че си луд. Бизнес анализаторите ти се смееха в лицето. Ти не ги послуша. Разби скептицизма им. Не позволи на никого да попречи мечтите ти да се осъществят.

— Тогава не бях инвалид.

Ако я беше зашлевил, нямаше да е по-шокирана. Всъщност, беше я ударил там, където знаеше, че ще я заболи най-много. Тя се взря в него, след това, възстановявайки се от първоначалното удивление, се обърна и тръгна към вратата.

— Лора, Лора, почакай! Съжалявам — тя спря с ръка на бравата. Той се приближи зад нея и се пресегна да хване ръката й. — Господи, съжалявам. Прости ми.

Взе я в скута си, обхвана лицето й с две ръце, така че да гледа очите й.

— Съжалявам — целуна я по бузата, след това по устните. — Съжалявам. Прости ми.

Доловила истинско разкаяние в гласа му, тя се отпусна.

— Защо трябваше да казваш това, Фостър?

— Без да искам. Неволно.

Тя погледна през рамото му макета, въплътил часове неин и чужд труд.

— Мислех си, че ще те развълнува и ще те въодушеви.

Той я погали по косата.

— Съсипах изненадата ти с моя негативизъм. Извинявай. Още повече, че тази седмица вече имаше едно разочарование.

Говореше за цикъла й.

— Не хареса ли идеята за „Селект“?

— Беше прекалено много, за да се приеме за петнайсет минути — нежната му усмивка бе опит да смекчи избухването, както и внимателното подбиране на думите сега. — Месеци наред си подхранвала ентусиазма си. Бях зашеметен. Дай ми известно време да го обмисля.

— Но първоначалната ти реакция беше отрицателна.

— Съвсем не. По-скоро — предпазлива към една идея, която се нуждае от по-нататъшно проучване.

— Което, преведено на нормален език, означава отричане.

Той притисна главата й към рамото си.

— Между другото, поздравления за отлично свършената работа. Това е една от най-добрите презентации, които някога съм чувал.

Той бе отхвърлил идеята, но я оцени с „отличен“ за усилието. Беше вложила цялата си енергия в тази презентация. Сега, когато бе минала, и не бе произвела очаквания резултат, тя се чувстваше празна и изчерпана.

— А сега — каза той, сякаш се бяха занимавали с нещо незначително, — кажи ми какво друго се случи днес.