Кевин Андерсън
Скритата империя (98)

96.
Базил Венцеслас

Магът-император на Илдирийската империя и председателят на Теранския ханзейски съюз Базил Венцеслас бяха двамата най-могъщи мъже в Спиралния ръкав, ала никога не се бяха срещали лично. Беше крайно време.

Базил се качи на дипломатически кораб и се отправи към Илдира, за да вземе нещата в собствените си ръце. Моментът не бе подходящ за посланици и дипломация. Обстоятелствата изискваха незабавно и откровено обсъждане на кризата с извънземните.

Опустошителните атаки срещу скитнически фабрики драстично бяха намалили ектипроизводството. Много небесни мини бяха затворени и изоставени. И кой можеше да обвинява скитниците? Сега, след унищожаването на илдирийския ектипроизводствен комплекс при Кронха 3, Базил беше сигурен, че магът-император ще се съгласи да обедини силите си със ЗВС срещу общия противник. Надяваше се илдирийският владетел да разбира, че като председател на Ханзата, той може да взима всички необходими решения от страна на човечеството.

В началото на кариерата си бе следвал думите на баща си: „Учи се от грешките, Базил — за предпочитане от чуждите“. Използвайки илдирийския космически двигател, за да разпространява колониите и да увеличава икономическото могъщество на Ханзата, човешката цивилизация най-после се беше развила достатъчно, за да постигне истинския си потенциал.

Докато корабът му се спускаше към Миджистра и хората му пращаха молба за незабавна аудиенция при мага-император, Базил допря върховете на пръстите си и дълбоко си пое дъх, замислен за възможните начини да проведе обсъждането. Те бяха много, както и неизвестните фактори.

Преди да замине за Илдира Базил се бе срещнал с генерал Ланиан, за да получи последна информация за готовността на обновените земни въоръжени сили и да изслуша предложението му за това как най-добре да използват слънчевия флот. Намръщен, генералът отвори разузнавателните образи на дисплеите си.

— Имам известни съмнения относно военната ефикасност на илдирийския слънчев флот, господин председателю. Не съм сигурен в способността им да реагират адекватно в реална бойна обстановка.

Без да спори, Базил погледна снимките на огромните бойни лайнери.

— Според съобщенията от Кронха Три илдирийските лайнери успешно са унищожили поне една, а може би и няколко вражески сфери.

Ланиан прехапа устни.

— Било е случайност. Самоубийствена мисия, която е струвала цял илдирийски боен кораб. Това не е обичайна практика за слънчевия флот.

— Какво имате предвид, генерале?

— Те са само гръм без мълнии, господин председателю. Минало е толкова много време, откакто са се сблъсквали с истински враг — ако някога изобщо се е случвало, — че са затънали в рутина и няма никакъв шанс това положение да се промени.

Базил обмисли думите му.

— Значи препоръчвате да отменя пътуването си до Миджистра, така ли? Изобщо да не си губя времето в опити да сключа съюз с тях?

Ланиан изключи дисплеите.

— О, ще се радвам на илдирийска подкрепа, не ме разбирайте погрешно — ако не за друго, поне можем да използваме чудесните им кораби за пушечно месо. — Той почука с пръсти по масата. — Но не се заблуждавайте. Слънчевият флот се състои от пауни. А в момента ние имаме нужда от ястреби.

Когато се изправеше лице в лице с извънземния владетел обаче, Базил Венцеслас щеше да внимава да запази тази информация за себе си.

Той се приготви в личната си каюта, провери дали официалният му костюм е безупречно чист, идеално вчеса стоманеносивата си коса, грижливо изтърка поддържаните си ръце. Погледна се в огледалото и с радост видя, че сивите му очи не са кръвясали, макар че от много нощи не спеше добре. Външният вид имаше огромно значение дори в срещи между двама ръководители като тази.

Когато видя извънземния метрополис, сърцето му се разтуптя. Въпреки отличната си осведоменост той смяташе илдирийците за пълна загадка. Преди да напусне Земята беше получил подробен доклад от своя социокултурен шпионин на изоставената колония Крена. Дейвлин Лотце бе пратен там, за да пресее останките от поразеното от епидемия селище, ала, макар да беше специалист, бе намерил само отделни фрагменти. Нямаше нито едно откритие от голямо икономическо или военно значение.

Пустият град беше дал мъглява представа за ежедневието на илдирийското общество, за начина, по който живееха някои расови типове, за проектирането и строежа на сградите им, за старомодните методи на обществено земеделие, които прилагаха. За съжаление, антропологът не бе успял да открие слабости или недостатъци, които Ханзата да използва срещу илдирийците.

А сега трябваше да работят заедно.

Когато видя шеметните сфери и кули на Призматичния палат, ослепителни под светлината на седемте слънца, председателят разбра защо някои илдирийци се шегуват, че името на Двореца на шепота е подходящо, тъй като било само шепот в сравнение с цитаделата на техния маг-император.

Щом теранската делегация влезе в Палата, ги посрещна униформен илдирийски офицер. Базил го позна: Кори’нх, адар на слънчевия флот, който беше присъствал на експеримента с кликиския факел при Ансиър.

— Радвам се, че човек с твоето положение е дошъл да ни поздрави, адар Кори’нх — каза председателят. — Имаме да обсъдим важни неща с вашия маг-император и за мен ще е чест, ако присъстваш и ти. Имаме сериозни военни проблеми.

Кори’нх сведе глава.

— Съгласен съм, председателю Венцеслас. За съжаление, неотдавна лично се сблъсках с врага.

Базил се ококори. Не знаеше нищо за това.

— Присъствал си на атаката при Кронха 3, така ли?

— Да, председателю. И… останах жив. За разлика от много други.

— Трябва да обсъдим как земните въоръжени сили и вашият слънчев флот заедно да ни защитят от тези ужасни извънземни.

— Ако атаката продължи — отвърна Кори’нх.

Базил дълбоко си пое дъх.

— Знаеш не по-зле от мен, адаре, че атаките ще продължат.

Илдириецът ги отведе в стая със стени от цветно стъкло, които блестяха като скъпоценни камъни. Дребни прислужници внесоха левитиращия какавиден трон, сякаш беше паланкин. Председателят погледна напомнящия на ларва маг-император — дебел мъж, който според всички сведения не бе ставал от трона си, откакто преди деветдесет години го бяха подложили на ритуална кастрация.

След официалното представяне Базил сключи длани пред себе си и каза:

— Маг-император Сайрок’х, извинявам се, че не познавам общоприетите обичаи на вашата култура. Какво е обръщението към владетел от вашия ранг?

Пълното лице на мага-император приличаше на бебешко, напълно неразгадаемо — привидно мило и в същото време някак заплашително.

— Според нашата традиция молителите прекарват много дни в пречистване и правят ритуално изкачване около хълма на цитаделата, като се мият в благословените канали. Ето как моят народ идва да иска аудиенция при мен.

Очите му се присвиха между мазните гънки.

— Но ние нямаме много време, председателю Венцеслас. Очаквах само да ме поздравиш с нужната почтителност, както и стори. По-добре да не се опитваме да имитираме културите си.

— Благодаря ви за тази отстъпка — каза Базил. Дали илдирийският владетел наистина очакваше председателят на Ханзейския съюз да се отнася с него като с бог? — Искам срещата ни да се проведе при най-благоприятни обстоятелства. — Реши да действа бързо и да говори без заобикалки. При закрити врати в частни срещи като тази могъщите мъже не понасяха цветисти увъртания. — Илдирийската империя и Теранският ханзейски съюз са изправени пред общ враг и е време да обсъдим начините на съдействие и взаимопомощ.

Магът-император го погледна внимателно и каза:

— Слушам те, председателю.

— Цивилизациите ни са големи и могъщи — започна Венцеслас. — Макар че сме стигнали до успеха по различни пътища, ние продължаваме да градим върху съществуващото си величие.

Магът-император скептично изгледа човешкия си колега. Изглеждаше раздразнен.

— Илдирийците вече са достигнали своя културен връх и той ни задоволява. Нямаме желание да се катерим в празно небе.

Извънземният владетел очевидно изпитваше председателя.

— Как иначе ще достигнем звездите, ако не продължим да се изкачваме?

Базил от десетилетия изучаваше Илдирийската империя, беше анализирал потенциалните недостатъци на извънземните и бе сигурен, че човешката раса може да ги надмине. Докато теранците продължаваха да се стремят напред, илдирийците предпочитаха да гледат назад и да лежат върху някогашните си успехи. Докато Ханзата се разширяваше и създаваше все нови колонии, Илдирийската империя беше започнала да се смалява. Непокорните скитници например бяха узурпирали илдирийската ектипроизвеждаща индустрия, при това с пълната благословия на извънземните. Председателят си помисли, че магът-император е глупак да допуска такава слабост. Ала в момента двете раси се нуждаеха една от друга.

Дебелият владетел се размърда на какавидения трон, като че ли се понадигна и уголеми ръста си, което му придаде по-заплашителен вид.

— Преди да обмисля евентуален съюз, трябва да поговоря с теб съвсем ясно, председателю. За свое изумление установих, че илдирийският народ противно на волята си е бил въвлечен в този конфликт. Чуждопланетният противник не прави разлика между човеци и илдирийци. Възмущава ме фактът, че вие неволно ни въвлякохте във война, в която ние не искаме да участваме.

Изненадан, Базил два пъти си пое дъх, за да се успокои и да не реагира прибързано.

— Извинете ме, но никой не знае защо тези извънземни са започнали агресията си. Те нападнаха скитнически небесни мини, наша научноизследователска станция, а сега и вашия летящ град при Кронха Три. Изглежда нелогично. Нашите небесни мини функционират вече доста повече от век. Илдирийските фабрики за екти работят много по-отдавна. Защо врагът е избрал да удари сега, при това без предупреждение?

Магът-император видимо се разгневи. Дългогодишният опит си личеше в погледа му. Базил го наблюдаваше от отсрещната страна на пропаст, по-голяма от век. Илдирийският владетел смаяно се втренчи в него, после явно разбра, че озадачението на председателя не е престорено.

— К’лар бекх! Как може да не знаеш? Вие човеците сте виновни за всичко това. Вие! Вие убихте милиони хидроги! — Дългата му плитка зашиба трона до него. — Кажи ми, председателю Венцеслас, нима това не е достатъчен повод за война?