Кевин Андерсън
Скритата империя (32)

30.
Сарейн

Докато влажната гора се готвеше за сън, Сарейн сложи сестричката си Сели да си легне. Идрис и Алекса не бяха строги родители, ала Сарейн държеше на режима. Въпреки че десетгодишното момиченце винаги се опитваше да изкрънка още време за игра, голямата сестра настояваше Сели да спазва правилата.

— Завържи си кондоровата муха — каза Сарейн. — И се измий.

— Тя иска да я наглеждам — нацупено отвърна Сели. Пъстрото създание размаха смарагдовозелените си криле, после изтрака с тънкия си дълъг клюн, сякаш в търсене на цветчета за ядене.

— Тя сама може да се грижи за себе си. Нали е диво същество. — Сарейн категорично се изправи до ниската врата. Знаеше, че само след секунди сестричката й ще въздъхне и ще отстъпи.

— Тя си е моя. — Сели я бе взела веднага след излюпването й, още влажна и слаба. Държеше я на тънка верижка, закопчана на един от осемте й разчленени крака, за да може да лети над рамото й като живо хвърчило. Сарейн винаги бе смятала, че кондоровите мухи имат също толкова мозъчни клетки, колкото хвърчилата.

— Да, и иска да си легнеш, също като мен. Не прави сцени като снощи.

Детето неохотно се подчини.

Нощем окованата кондорова муха изпълзяваше през прозореца и излиташе докъдето й позволяваше верижката. На сутринта Сели я прибираше вътре. За щастие, кондоровите мухи имаха сравнително къс живот, така че зависимостта на сестра й от този безмозъчен домашен любимец щеше да продължи най-много месец-два.

Момиченцето по цял ден тичаше и скачаше, бъбреше с приятелчетата си, играеше на различни игри. Имаше повече глупава смелост, отколкото здрав разум. На десет години Сели вече си беше чупила ръцете и единия крак и по тялото й вечно имаше струпеи и ожулвания, драскотини и синини.

Сарейн често губеше търпение с нея, ала после си казваше, че Сели ще порасне. Все някога. Две години по-голямата Естара, изглежда, вече можеше да взима правилни решения. Сарейн искрено се надяваше, че заедно с братята и сестрите си ще промени Терок и ще поведе тези изостанали хора от праисторическата им наивност към процъфтяващото общество на Спиралния ръкав.

Накрая, след небрежна прегръдка и целувка, Сарейн затвори вратата и закрачи по осветените коридори. Рейналд скоро трябваше да се върне от пътешествието си и тя се надяваше, че си е създал връзки с влиятелни личности. Нямаше търпение да чуе разказа на брат си за илдирийския императорски двор и се чудеше какво може да е постигнал на Земята след срещата си с Базил.

Майка Алекса и отец Идрис се бяха изкачили на по-високите етажи на града, където щяха да гледат празнично изпълнение на талантливи дървотанцьори. Сарейн също беше поканена да види умелото им премятане сред жилавите преплетени клони, ала не проявяваше интерес. Родителите им бяха накарали Естара да отиде на празника, но тя сигурно щеше да се измъкне, за да се катери по неравните пластове на гъбения риф. Сарейн с въздишка си помисли за отчуждеността на семейството си. Имаха толкова много средства и възможности — и все пак това като че ли изобщо не ги вълнуваше. Просто живееха ден за ден, откъснати от човешката цивилизация, доволни от онова, което имат.

Влезе в жилището си, усили осветлението и седна на полимерното си бюро, внесено от Земята. Трябваше да се запознае с цял куп официални документи и договори. Идрис и Алекса пренебрегваха търговските възможности на Ханзата и това я ядосваше. Щеше да потърси вратички в старите договори, както я бе подучил Базил.

Прокара длан по късата си тъмна коса, подстригана и вчесана в модерна земна прическа. В гардероба си имаше много традиционни терокски рокли и шалове, украсени с парченца от криле на кондорови мухи и полирани черупки от насекоми, ала предпочиташе удобните дрехи, които беше донесла от едногодишния си учебен престой на Земята. Терокските носии бяха прекалено провинциални за нейния вкус.

Първият документ съдържаше коригираното предложение на Рлинда Кет за търговия с терокски стоки. Принцесата се намръщи, когато си спомни за упорития отказ на родителите си да схванат очевидната възможност. Аргументите на търговката бяха безспорни и Сарейн бе продължила разговора с Идрис и Алекса в личните им покои. Но не беше успяла да ги убеди, че Терок трябва да влезе в Ханзата независимо колко врати ще отвори това пред тях.

Брадатият Идрис бе погледнал дъщеря си така, като че ли тя още е дете.

— Човек не бива с лека ръка да се отказва от независимостта си. Какво ще получим в замяна на всичко, което ще изгубим?

Сарейн се чувстваше така, сякаш разговаря с извънземен. Даже илдирийците щяха да проявят повече здравомислие по този въпрос.

Младата жена почука с перото по електронния документ, замислена за бъдещето на своя свят и смаяна от това колко трудна се бе оказала тази привидно проста задача. Може би щеше да има нужда от помощ.

Тъжно си помисли за енергичния Базил Венцеслас и за всичко, което беше научила под внимателното напътствие на председателя. Базил бе много по-възрастен от нея, но невероятно възпитан и красив, здрав и с животински магнетизъм, който го правеше пленителен, още повече поради властта му в Теранския ханзейски съюз.

На чудната Земя я бяха хранили с най-вкусните ястия и й бяха наливали най-фините вина. Базил я беше ухажвал, понеже знаеше, че тя може да е ключът за отварянето на Терок — и макар да бе разбирала какво прави той, Сарейн доброволно се беше оставила да я съблазни. Тя можеше да спечели също толкова много, колкото и председателят.

Бе позволила на Базил да я прелъсти и двамата бяха станали любовници за няколко месеца, докато не беше дошло време да се прибере у дома. Той беше мил партньор, търпелив и същевременно енергичен, и след първоначалното увлечение по знанията и властта му Сарейн се беше влюбила в него. Обичаше неговия размах и съзнаваше колко много председателят копнее за всичко онова, което представлява тя. За него Сарейн бе потенциална възможност да получи повече зелени жреци.

Уморена от работа, принцесата намали осветлението, съблече се и легна гола под гладките завивки. Чувстваше се замаяна и неспокойна, в ума й се въртяха безброй възможности, официални документи, цифри. Докато се унасяше, тя се усмихна и насочи мислите си към истински спомени, примесени с фантазии за Базил.

Започваше да се пита кой кого е прелъстил.