Кевин Андерсън
Скритата империя (73)

71.
Нира

Поканата се получи в стаята на Нира — огледална гравирана плочка, която й предлагаше заедно с престолонаследника Джора’х да присъства на зрелищен илдирийски турнир. Макар очевидно да беше представител на висшите раса, лъскавокожият куриер нямаше внушителността и обаянието на самия Джора’х.

Той изчака Нира да прочете още веднъж гравираните букви. Илдирийската писменост не я затрудни, тъй като беше възприела умението да я чете от база данните на световната гора.

— Наредено ми е да изчакам отговора ти. Престолонаследникът Джора’х има огромно желание да му направиш компания.

Звучеше примамливо и Нира се зарадва, че ще има възможност да прекара известно време с красивия престолонаследник.

— Нека се посъветвам с посланик Отема все пак — каза тя.

Куриерът я последва по коридора до стаята на старицата, която седеше сред саксиите с фиданките си.

Отема разглеждаше документите, получени от паметителя Вао’сх. Четеше стиховете и строфите на глас, рецитираше лирични откъси от илдирийските митове и легенди. Старата жрица вдигна поглед към Нира.

— Този епос е пълен с необичайни поврати и великолепни истории. Всичко е съвсем ново за световните дървета. — Очите й искряха. Отема докосна купчината документи пред себе си. — На сам човек ще му трябват десетилетия, за да прегледа всичко това, камо ли да го прочете на глас.

— Затова съм тук, за да ти помагам, посланик Отема. — За Нира разказите за илдирийския героизъм, храброст и трагедия бяха също толкова увлекателни, колкото епоса на Малори за крал Артур. — Двете обаче не можем да изпълним задачата докрай. Нито през твоя, нито през моя живот.

— Знам, знам. — Старицата се намръщи и татуировките по лицето й се набръчкаха.

Куриерът чакаше до прозрачната врата на Отема. Лицето му изглеждаше спокойно, но се долавяше и видимо нетърпение. Нира видя подобна гравирана покана до посланичката. Огледалната плочка лежеше захвърлена настрани. Сърцето на момичето се вледени.

— Виждам, че и ти си получила покана, Отема. — Нира протегна своята и светлината заигра по огледалната й повърхност. — Ще отидем ли на илдирийския турнир, както ни предлага престолонаследникът Джора’х?

— О, едва ли, Нира. Имам прекалено много работа, прекалено много документи за четене. Заболява ме главата при мисълта за обема на информацията, която остава да споделим със световните дървета. — Забеляза унилото изражение на помощничката си и се усмихна. — Разбира се, отиди. И представлявай Терок от мое име. — Видяла радостта в очите на момичето, Отема навъсено прибави: — Освен това съм сигурна, че престолонаследникът предпочита твоята компания пред моята. Той ме кани само от любезност.

— Не е вярно, Отема! — не особено убедително възрази Нира.

Нира седна до Джора’х в личната му ложа под купола на турнирния павилион. Престолонаследникът се наведе към нея и топазените му очи проблеснаха. Когато й се усмихна, тя се разтопи от блаженство.

— Натъжен съм, че твоята спътничка Отема не можа да дойде — каза той.

Нира не успя да се сдържи и се засмя.

— Не е вярно.

Джора’х се слиса, после се подсмихна.

— Навярно чувствата ми са прекалено очевидни. Имаш право. Щях да забавлявам посланичката като добър домакин, но предпочитам да прекарам следобеда с теб.

— С мен… и с пет хиляди илдирийци ли? — Нира посочи тълпите около ярко осветената арена. Зрителите седяха в определените за различните расови типове сектори.

— О, но аз виждам единствено теб, Нира. — Прозвучаха фанфари и зрителите закрещяха. — Зрелището започва.

— Джорах прокара пръсти по китката й и невинно сключи ръце в скута си.

Илдирийският турнир беше важен ритуален спорт, упражняван в покрити амфитеатри. Огледални плоскости се редуваха с прозрачни прозорци, които осветяваха покритата с пясък арена. Облечени в полирани огледални брони, воините се появиха от тъмни отвори, яхнали сиви шестоноги влечуги, които сякаш бяха само мускули, бодли и люспи.

Състезателите яздеха бавно. Влечугите оставяха широки следи в меката настилка на арената, съскаха и се дърпаха напред с изплезени езици, ала ездачите ги удържаха и не им позволяваха да се нападнат… поне до началото на турнира.

Илдирийските рицари носеха пулсиращи лазерни копия — дълги кристални прътове с рубиненочервени накрайници и енергийни източници, свързани с акумулаторните раници зад седлата на влечугите.

— С тези копия ли ще се бият? — прошепна Нира. — Пронизват ли се един друг или съществата, които яздят?

Златните плитки на Джора’х се развяха около главата му.

— Кристалните пики са страшно оръжие, но никой илдирийски рицар не ги използва по толкова груб начин.

Той се изправи и прожекторите го осветиха — призматично сияние във всички цветове на дъгата, което привлече вниманието на публиката. Джора’х вдигна ръце и тълпата утихна.

— Бойци! Представете се добре на днешния турнир! — Гласът му кънтеше някак си усилен, макар че Нира не виждаше микрофон или високоговорител. — Състезатели — включете копията си.

Кристалните пики заискриха с вътрешна диамантена светлина, сякаш в дръжките им пламнаха мънички звездни ядра.

— Започнете турнира! — извика престолонаследникът.

Ослепителните светлини се насочиха към арената: грамадните влечуги започнаха да се обикалят едно друго. Тримата състезатели вдигнаха щитове за поздрав. Нира забеляза, че макар всички щитове да са приблизително еднакво големи, всеки е с различна форма и е покрит със специфичен мотив от огледални ивици, шарки и прозрачни прозорчета.

Рицарите насочиха напред кристалните си копия и изстреляха ярки лъчи към поставените под ъгъл огледала на тавана на амфитеатъра. Дългите копия всъщност бяха лазерни устройства за излъчване на кохерентни лъчи, които блестяха в красива паяжина на фона на рядката мъгла в купола.

— По правило рицарските щитове трябва да са точно наполовина посребрени, полуогледални, полупрозрачни — поясни Джора’х. — Но няма изискване как да са подредени мотивите. Нашите най-велики състезатели смятат, че голяма част от стратегията се състои в разположението на огледалните повърхности на щитовете.

Нира не го разбра, но се наведе напред.

— Значи ако не държат щитовете както трябва, лазерният лъч може да ги прониже, така ли?

— Точно така — без да откъсва поглед от турнира, потвърди престолонаследникът. — Може да е фатално.

Рицарите пришпориха гущерите си и почнаха да стрелят със смъртоносните си лазери срещу противниците си. Лъчът на един от тримата се отрази от щита на друг, рикошира от огледало на тавана и обгори влечугото на третия. Животното изсъска и стрелна напред бодливия си език, ала състезателят отстъпи под одобрителните ревове на публиката.

— Смята се за проява на най-голямо умение да повалиш един от съперниците си с отразен изстрел на собственото му копие — отбеляза Джора’х.

Единият от тримата рицари очевидно бе любимецът на публиката. Всеки път щом нападнеше, в амфитеатъра отекваха все по-мощни овации.

— Кой е този рицар? — Попита Нира, впечатлена от ловките му движения.

Джора’х се усмихна.

— Сир’гх е един от най-великите ни състезатели. Спечелил е стотици турнири. Чувства и мисли като гущера си. Освен това знае точно как ще се отрази всеки лъч. Съвършен инстинкт.

Сир’гх изстреля лазерен лъч, който рикошира от тавана, улучи единия му противник, отрази се от бронята му и одраска другия.

— И е сляп с едното око. — Престолонаследникът се усмихна на смаяната Нира. — Лазерна искри го улучи по роговицата. Но въпреки че това увреди зрението му, той твърди, че увеличило точността му.

Рицарите яростно стреляха с копия, накланяха и размахваха огледалата си, въртяха щитовете си така, че лазерите да не пробият прозрачните им ивици. В мъгливия въздух се кръстосваха лъчи. Нира се изненада, че рикошетите не улучват зрителите.

— Ще прочетеш за нашите турнири, когато проучиш Сагата за седемте слънца. Аз не съм паметител, но с твое позволение ще ти разкажа един случай от нашето минало. Отнася се за друг престолонаследник, затова ми е известно политическото значение на историята. — Той я погледна. — Знаеш ли, че преди да стане маг-император, престолонаследникът трябва да има много деца? Те стават губернатори на колониални светове, както и благородни ръководители на различни раси. Много отдавна обаче първородният син на един маг-император не бил способен да създаде потомство. Когато престолонаследникът има толкова много партньорки, веднага става ясно, ако е стерилен.

— Това е ужасно — каза Нира.

Трептящата златна коса на Джора’х се раздвижи около лицето му.

— Ако престолонаследникът не е способен да роди наследник, бъдещето на нашата политическа система е изложено на опасност. За да не позволи на братята си да плетат интриги и да се карат за престолонаследието, стерилният престолонаследник обявил турнир. Всички синове на мага-император можели да се състезават, за да видят кой е най-подходящ да стане владетел на Илдирийската империя.

— Използвали сте… игра, за да определите въпрос от династично значение, така ли? — Нира не беше сигурна дали Джора’х не се шегува.

Топазените му очи проблеснаха на светлината.

— Илдирийският турнир не е обикновен спорт, Нира. Той изисква атлетични способности, както и бързо мислене, стратегия, съдействие с един от враговете срещу друг.

На арената Сир’гх изстреля поредния мощен лъч. Той обгори едно от влечугите толкова тежко, че ездачът сведе кристалното си копие и вдигна огледалния си щит в знак, че се предава и напуска състезанието. После се оттегли встрани и остави другите двама да се бият.

— Стерилният престолонаследник искал турнирът да е величествено събитие, зрелище, което да се запомни през вековете — продължи Джора’х. — За съжаление, то завършило с трагедия.

Нира увлечено слушаше и почти не обръщаше внимание на битката.

— Защо? Какво се случило?

— Любимият брат на стерилния престолонаследник бил на арената, когато един от огледалните щитове се строшил и парченцата пратили лъчи към публиката. Загинали и тримата рицари, загинали и трима зрители.

— Ужасно! — ахна Нира.

— Новоизбраният престолонаследник деветдесет години управлявал под сянката на съмнението. Стерилният наследник, който трябвало да стане маг-император, го съветвал в Призматичния палат до края на живота си и не пожелал да го кастрират, което било негово право.

Едноокият Сир’гх на арената най-после победи противника си и тълпата изрева. Джора’х се изправи, за да го аплодира. Ярките прожектори, осветяващи арената, ослепиха Нира.

— Историята ви е странна, но завладяващо красива, Джора’х — каза тя.

По лицето му сякаш се разля топлина.

— Надявам се, че ще продължиш да мислиш така, Нира, когато научиш повече за нас.