Кевин Андерсън
Скритата империя (71)

69.
ОХ

Молбата на кликиския робот Джоракс за аудиенция при крал Фредерик предизвика необикновено вълнение. Дворцовите гвардейци излязоха от нишите си, а кралските съветници се зачудиха какво да правят.

Базил Венцеслас обмисли официалната си реакция. Накрая инструктира старото учителско компи ОХ да прекрати уроците на принц Питър и да отиде при черната извънземна машина.

— Пратиха ме да ти правя компания. — Два пъти по-ниско от големия, напомнящ на бръмбар робот, компито беше излъскано и почистено, гласът му — модулиран с нов тембър. ОХ застана мирно и анализира кликиската машина. Той беше създаден да се учи, при всяка възможност да поглъща информация и спомени, макар че ядрото на паметта му вече бе пълно от векове личен опит и нямаше много място за нищо ново.

— Ще чакам тук колкото е необходимо — отвърна Джоракс. — Годините не означават нищо за нас.

След провалилия се опит на Уилям Андекър за „технодисекция“ охраната беше разбила вратата на заключената кибернетична лаборатория и бе открила компютърния специалист мъртъв. Лабораторията бе разрушена и всички записи бяха изтрити. Завариха кликиския робот спокойно и неподвижно да стои в средата на помещението.

Когато Джоракс най-после бе проговорил, думите му бяха кратки:

— Човешкият учен се опита да проникне във веригите ми въпреки моите предупреждения да не го прави. Той неволно задейства моята автоматична самоотбранителна подпрограма и резултатите бяха фатални. Вината за всичко това е изцяло негова.

Поради оскъдните веществени доказателства следователите нямаха друг избор, освен да му повярват. Охраната около Джоракс беше усилена и наблюдението му бе подновено, ала извънземният робот не беше правил нищо в продължение на няколко дни. До момента, в който поиска аудиенция.

— Важно е да разговарям с вашия крал.

ОХ, изглежда, заинтригува кликиския робот. Джоракс разгледа дребното учителско компи с алените си оптични сензори. ОХ търпеливо чакаше. Накрая извънземната машина каза:

— Ти си друг тип робот, създаден от човеци.

— Функционирам вече три века и четвърт — отвърна ОХ. — Служих на борда на първия човешки заселнически кораб. След нашия съюз с илдирийците се върнах на Земята, за да изпълнявам задълженията си на учител и хранилище на информация.

— Ти ръководител на компитата ли си? — попита Джоракс.

— Говоря от името на човеците, моите господари. Свидетел съм на управлението на шестимата велики крале на Земята.

Джоракс замислено замълча, после каза:

— Такива хронологически интервали са нищо в сравнение с живота на кликиските роботи.

— Вярно е, но оспорвам уместността на тази гледна точка, тъй като не сте запазили подробни спомени.

ОХ намираше това за озадачаващо и обезсърчаващо. Спомените от дългия му живот изпълваха веригите му и той с мъка си представяше колко много данни и прозрения са изгубени от изчезналата цивилизация. Щом роботи като Джоракс не си спомняха нищо, кликиската раса наистина беше изгубена завинаги.

— Колко твои другари са открити и активирани през последните пет века? — попита той.

Джоракс помълча малко, сякаш изчисляваше.

— Около петдесет хиляди.

ОХ записа тази информация.

— Това надхвърля моето изчисление. Според мен Ханзата не знае, че броят ви е толкова голям.

— Трябва само да преброят, но малцина човеци си правят труда да ни различават един от друг — каза Джоракс. — А илдирийците не ни обръщат никакво внимание. Твърдят, че не сме част от тяхната история.

Стояха в сводестата галерия, която водеше към тронната зала на крал Фредерик. Гвардейците нито за миг не изпускаха Джоракс от очи.

— Имай предвид, че някога сме били милиарди — рече замисленият кликиски робот. — Преди… катастрофата. Броят на кликиските роботи плаши ли те, или те изненадва?

— Просто го намирам за интересен — отвърна ОХ.

Когато сановниците и бюрократите най-после приключиха обсъжданията си и взеха решение, ОХ вдигна поглед и видя, че от тронната зала излиза главният гвардеец.

— Крал Фредерик милостиво дава аудиенция на кликиския робот Джоракс. — Мъжът неловко замълча. — Не познаваме оръжейните системи в тялото ти. Както доказа неотдавнашната смърт на доктор Андекър, кликиските роботи наистина са опасни. Въпреки потенциалната опасност обаче кралят се съгласи да те изслуша.

Той посочи с жезъла си черния екзоскелет.

— Предупреждавам те, че всеки твой ход ще бъде наблюдаван. Охраната ни ще реагира на всяко заплашително действие с абсолютен и безпощаден ответен удар. Не ни давай повод да го направим. Разбираш ли?

— Кликиските роботи с нищо не са провокирали такава подозрителност. Въпреки това вашите условия са приемливи за мен. Не възнамерявам да навредя на вашия крал. — Насекомовидният робот тръгна към тронната зала.

Старият Фредерик носеше пурпурни одежди и корона със скъпоценни камъни и призматични плоскогеми на посивялата си глава. Наведе се напред със сериозен, но любопитен поглед. ОХ достатъчно отдавна наблюдаваше човеците, за да познае скритото, ала явно изражение на страх, изписало се на лицето на краля. Никой нямаше представа какво да очаква от извънземната машина.

Джоракс се приближи с плавната си гъсенична походка и спря на почтително разстояние пред издигнатия трон. Очевидно никой не знаеше как да представи този извънземен гост, нито какъв протокол да спазва. Накрая кралят заговори с глас, който смущаващо секна по средата на изречението.

— Никога не съм имал възможност… лично да се запозная с кликиски робот.

Джоракс забръмча и изпъна сгъваемите си телескопични крака.

— Трябва да предам важно съобщение на великия крал на Теранския ханзейски съюз от кликиските роботи.

Всички в тронната зала наостриха уши. Работеха камери и ОХ знаеше, че всяка дума ще бъде анализирана и обсъдена. Дори в този момент специалистите се опитваха да извлекат всяка полезна информация за тайнствените бръмбаровидни машини.

Джоракс високо заговори с бръмчащия си глас:

— Докато се завърнат нашите предци и създатели кликисците, ние роботите сме единствени представители на тази древна могъща цивилизация. Ние сме допринесли за проучването на нашите руини и сме участвали в множество трудни строежи, защото вашите методи ни интересуват. Никога не сме причинявали зло на човешко същество, нито сме ви давали повод да се боите от нас. Неотдавнашният опит за нарушаване на моята физическа цялост обаче хвърли светлина върху смущаващото отношение към нас. Кликиските роботи са рядко срещани създания. Ние ценим съществуването си, също както човеците ценят своето. Затова кликиските роботи настояват да бъдат разглеждани като независим вид.

Крал Фредерик го изгледа изненадано.

— Искането не е неоснователно, Джоракс, но какво… какво го провокира след толкова много време? Доколкото знам, ти лично си на Земята от няколко години.

Червените оптични сензори заблестяха.

— Вашият кибернетик доктор Уилям Андекър се опита да ми нанесе тежки телесни повреди. Той искаше без мое разрешение да ме разглоби и да проучи частите ми. Това насилие може да се смята за акт на война срещу кликиската цивилизация. Искам да съм сигурен, че такива брутални атаки няма да се повторят.

В залата се разнесе ахване. Крал Фредерик се изчерви и помирително вдигна ръце.

— Нека не прибързваме! Това е било неблагоразумно и своеволно действие на един човек, съгласни сме. Смъртта на доктор Андекър даде на всички ни достатъчно ясен урок, че трябва да оставим теб и другарите ти на мира.

— Точно така — потвърди Джоракс. — Нашите вътрешни системи предвиждат опасни автоматични реакции, които не можем да контролираме. Кликисците са ни ги инсталирали поради свои съображения. — Той огледа тронната зала. — Но ние сме наблюдавали как се отнасят към своите роботи човеците. Забелязали сме вашето равнодушие към разумните машини, които наричате „компита“.

Застанал в дъното на тронната зала, ОХ внимателно наблюдаваше всяко движение в публиката.

— Нашите компита не са толкова сложни, колкото кликиските роботи, Джоракс — опита се да се оправдае крал Фредерик. — Те определено не могат да се сравняват с вас. Това са машини, подвижни устройства с вградени информационни системи, построени единствено за наше удобство. Те не са… форма на живот.

— Това е въпрос за друго обсъждане — отвърна Джоракс. — Не допускайте грешката да смятате кликиските роботи за механични марионетки като вашите компита. Ние сме индивиди с хилядолетна продължителност на живота. Никой човек няма право да ни заповядва — или да ни подлага на дисекция.

— Уф, съгласен съм, съгласен съм — бързо и настойчиво каза Фредерик. — Позволи ми да ти изкажа своите най-искрени извинения за неудобството, което си изтърпял. Уилям Андекър е действал по своя воля, без разрешение или пълномощия от Ханзейския съюз. Уверявам те, че това никога няма да се повтори. — На лицето на краля се изписа умолително изражение.

— Всички кликиски роботи ще се радват да го чуят.

И без повече коментари или протоколни любезности Джоракс се обърна и напусна Двореца на шепота.