Кевин Андерсън
Скритата империя (72)

70.
Маргарет Коликос

Развълнуваният от откритието си жрец Аркас беше много настоятелен.

Маргарет не искаше да изгуби нито ден далеч от главния кликиски град, който двамата с Луис вече бяха картографирали и проучили. Като работеха заедно, но се съсредоточаваха върху личните си проекти, те най-после бяха започнали да напредват с анализа на архитектурата и вътрешното устройство на пустия метрополис. Археоложката нямаше намерение да отвлича вниманието си.

Луис обаче подхвърли, че може би си струва да променят режима си за един ден.

— Това не е точно почивка, скъпа — каза той с момчешка усмивка. — Археологът трябва да рискува и Аркас наистина смята, че е открил нещо важно. Изслушай го.

Тя скептично погледна зеления жрец, който едва сдържаше ентусиазма си.

— Отидох да събирам фосили в един каньон, чиито стени се рушат. Видях висок скален навес — изглежда, се разпада. Дълбоко под него различих кликиски сгради. Много сгради. Може да е нов град, останал непокътнат през всички тези векове.

„А може да е просто плод на въображението ти“ — помисли си Маргарет. Ала въздъхна и се пресегна за раницата си.

— Да, археолозите трябва да рискуват. В края на краищата тъкмо затова изобщо се омъжих за теб, старче.

Луис се подсмихна и я прегърна, а тя го потупа по костеливия гръб. После събраха багаж за половиндневна експедиция в пустинния пек.

Когато навлязоха в лъкатушните каньони, издълбани от реки в седиментните скали, Маргарет с изненада видя трите кликиски робота да се надигат от широката каменна плоча, върху която се грееха на слънце.

— Ще ви придружим — каза Сирикс. — Винаги сме се интересували от новите открития.

— Отлично — отвърна Луис. — Някой ден ще открием нещо, с което ще възпламеним спомените ви. — Той вдигна показалец. — И не се срамувайте да правите предположения. Тъкмо в това се състои прогресът.

— Отлично — избръмча Сирикс. — Ще се опитаме да правим… предположения.

Аркас ги поведе по едно сухо дере. Големите черни роботи не се затрудняваха да вървят по неравния терен, ДД също. Сенките на високите, остри като бръсначи зъбери се сливаха около тях. Металическото ехо на стъпките и гласовете им отекваше в отвесните скали. Камъните бяха ръждивокафяви, сякаш тук бяха извършвани кървави първобитни жертвоприношения.

Днес оранжевото небе на Рейндик Ко имаше странно мъгляв вид, като че ли слънцето бе скрито от дим. Маргарет не си беше направила труда да се запознае с капризното време на планетата, но редките облаци й се струваха малко странни.

Тя любопитно наблюдаваше Аркас, който уверено крачеше по виещия се лабиринт. Зеленият жрец зави наляво в малък страничен каньон и се закатери по камънаците, свлекли се от високите скали. Каменните стени се стесняваха още повече.

— Насам — каза той. — Не е далеч.

Луис посочи тънката ивица на небето между отвесните склонове на каньона.

— Онова нещо не ми харесва.

Сивата мъгла над тях се беше сгъстила в плътни облачни юмруци. Примесеният с прах слаб дъжд, който падаше от облаците, се изпаряваше, преди да стигне земята.

— Като че ли е надвиснала силна буря. — Маргарет огледа скалните стени, които ги обграждаха отвсякъде. — Дали Рейндйк Ко не е от онези светове, на които годишните валежи падат за един следобед?

Аркас загрижено подуши въздуха.

— Ще ми се да можех да докосна някоя от фиданките ми и да получа информацията от световната гора. Все още не знам достатъчно за пустините… Но да побързаме. Вече сме съвсем близо.

Закатериха се по скалите и стигнаха до друг каньон. Маргарет се чудеше как зеленият жрец изобщо е открил това място и после е намерил обратния път до лагера. Високо на склона видя почти квадратен вход на пещера. Част от покриващия го скален перваз се бе отчупила. Останките се търкаляха по дъното на каньона.

Дори от това разстояние скалата изглеждаше куха, нещо повече от сводеста вдлъбнатина. Маргарет се вгледа и наистина различи нещо в сенките — ъгловати форми, които не приличаха на естествени скали или пещерни образувания.

— Да се качим горе — каза тя.

Напластените скали не бяха недостъпни за ловки катерачи. ДД носеше алпинистко оборудване за господарите си, но въпреки това изкачването нямаше да е лесно.

— Ти се катери пръв, ДД, и ни показвай пътя — каза Луис. — Внимавай за клатещи се камъни и пукнатини.

Дружелюбното компи не се поколеба.

— Разбира се, господарю Луис. — Андроидът извади снаряжението, набързо влезе във файловете с инструкции, за да знае как да използва инструментите, и се закатери по най-близкия скален перваз.

Археологът известно време го наблюдава, после се обърна към кликиските роботи, които едва ли можеха да последват примера на земния си събрат.

— Съжалявам, Сирикс. Тримата ще трябва да изчакате, докато издигнем рампи.

— Ако решим да издигнем рампи. Първо трябва да видим какво има горе — поправи го Маргарет. — Може да не си струва усилията, старче.

Луис усмихнато даде знак на зеления жрец.

— Искаш ли да си следващият, Аркас? Тъй като откритието е твое, защо да нямаш честта да си първият човек, стъпил там?

Аркас се изненада, после се смути.

— Сигурен ли си, че не е по-добре ти или Маргарет…

— Тези неща не ни вълнуват, Аркас — нетърпеливо го прекъсна тя. — Тръгвай.

Зеленият жрец се заизкачва след ДД.

Когато Маргарет започна да се катери — изчакваше мъжа си на всеки перваз, — по скалата заплющяха едри студени капки сивкав дъжд. Тя знаеше, че вечерта ще ги боли всичко. Щяха да си втрият един на друг мехлем против болки в ставите, но евентуалното голямо откритие щеше да й помогне да преодолее болките и умората.

ДД беше изминал три четвърти от пътя до пещерата. Дъждът продължаваше да се усилва. Роботът заби клин в една цепнатина и се провикна надолу:

— Ще спусна резервно въже. Последният участък изглежда много опасен.

В този момент струи дъжд заплискаха каньона като с противопожарен маркуч и понесоха маси кал и пясък като отмиваща се боя.

— Дръж се! — каза Луис и побутна Маргарет към скалата. Измокриха се до кости само за няколко секунди. Дъждът не отслабваше. През пукнатините в стената на каньона се стичаха ручейчета и разтваряха минералните соли в камъка.

— Чувам нещо — надвика плисъка на дъжда Аркас. — Слушайте. Засилва се.

Маргарет чу трясък и тътен, яростен рев, който се усилваше. Вкопчила се в неравната скала, тя погледна надолу и видя, че по тесния каньон се носи кипящ език от кафява вода, повлякла наноси и огромни камъни. Вълната се блъсна в основата на стената, отскочи и образува въртоп, облизващ напластените скали.

Човеците и ДД бяха в безопасност, ала останалите на дъното на каньона кликиски роботи бяха обречени. Трите черни машини бяха вдигнали разчленените си ръце в напразен опит да се защитят от напора на водата — преди тя да ги повали и да ги отнесе по тесния каньон, набирайки все по-голяма скорост. Премятащите се в мътната вода роботи бяха мудни и безпомощни. След секунди те се скриха от поглед.

Преди Маргарет да успее да извика на Луис да се притисне към нея, ДД активира алармените си системи и поиска помощ. Просмукана от внезапния порой, част от напластената скална стена се свличаше. Край него се плъзгаха цели плочи, но той стискаше забития пикел в железния си юмрук. Скалата продължаваше да трепери и да се разпада с ужасяващ тътен.

Аркас се сви под един скален перваз с надеждата, че стената на каньона няма да се срути отгоре му. Падаха още камъни, понесени от малки водопади. Маргарет и Луис се държаха един друг. Камъните се сипеха като лавина и падаха в бушуващия поток на дъното на каньона.

От кликиските роботи нямаше и следа.

Накрая камъните престанаха да трополят по первазите и небето придоби огненооранжев оттенък. Сивите дъждовни облаци бяха отминали, за да изсипят потопа си върху друга част от пустинята.

Подгизнали и зъзнещи от студ, Маргарет и Луис се размърдаха. Аркас смаяно премигваше. Увиснал на забития в стената пикел, ДД продължаваше да вика за помощ като уплашено дете. Механичната му ръка здраво стискаше желязото.

Задъхани, двамата археолози се заизкачваха по калните первази, после с помощта на въжето изтеглиха компито.

— Надявам се, че ще успеем да открием трите робота — каза ДД. — Мислите ли, че са били унищожени от наводнението?

Маргарет погледна към все още бушуващите води на дъното на каньона.

— Ще трябва да почакаме, за да проверим, ДД.

Аркас дойде при тях, окалян и измъчен. Маргарет избърса мръсотията от лицето си. Луис погледна жена си и се засмя. Тя поклати глава също и се усмихна.

Зеленият жрец посочи към мястото, където стърчеше забитият от ДД пикел. Половината пясъчникова скала се бе откъснала и под нея се бяха разкрили помещения и пещери.

Маргарет с подновен ентусиазъм хвана въжето на ДД. Компито предложи да тръгне първо.

— Моля те, прояви предпазливост, Маргарет — каза андроидът, но тя бързо се прехвърли в отвора под свлеклия се перваз.

— Ела тук, Луис! — извика археоложката и погледна надолу към все още треперещия зелен жрец. — Аркас, напомни ми никога повече да не се съмнявам в теб.

После се вмъкна в непокътнатия кликиски призрачен град.