Кевин Андерсън
Скритата империя (28)

26.
Ческа Перони

КОЛКОТО И удари да им нанасяха външни хора и събития, скитниците винаги отвръщаха и запазваха силата си. Вдъхновявана от тежките условия, скитническата култура процъфтяваше, богата на идеи, някои непрактични или ексцентрични до крайност, други достатъчно изобретателни, за да позволят на независимите кланове да живеят на недостъпни за други хора места.

Скитниците бяха разширили оставената от „Канака“ малка колония в астероидния пояс край червеното джудже. Рандеву беше прекрасна смесица от различни космически естествени среди и жилища от изкорубени астероиди, скален архипелаг около кървавочервена звезда.

Астероидите бяха останки от колабиралата протозвезда, недостатъчно материал, за да се сгъсти в планета. Рандеву бе проектиран с многобройни докове за големи и малки кораби, както и тайни депа за складиране на екти.

Скитниците бяха свикнали със слабата гравитация и облечени в скафандри, прескачаха от скала на скала с помощта на реактивни раници. Някои вътрешни астероиди в купа бяха свързани един с друг с кабели, които се свиваха и отпускаха като лифтове. Слабата слънчева светлина огряваше реактивните мембрани и колектори за слънчев вятър, които осигуряваха достатъчно енергия за селището.

Ческа Перони беше живяла тук през по-голямата част от живота си. Рандеву изобщо не й се струваше странен.

Двете с Ихи Окая седяха в кабинета на говорителката, който се намираше в най-голямата скала на Рандеву. Макар че работата й се изразяваше главно в заглаждане на кланови вражди, отчитане на печалби и проучване на разпространението на ресурси сред пръснатите надалеч едно от друго селища, говорителката също така изслушваше предложения и преценяваше ползите от предлагани нови начинания.

Тези срещи с инженери и кланови плановици бяха най-приятното задължение на Ческа. Всички скитници бяха насърчавани да разработват нови концепции и да обмислят нови методи за експлоатиране на суровини, колкото и странни да изглеждат. Изобретателите усъвършенстваха стандартното оборудване и корабите, придаваха им невероятна ефикасност, далеч надхвърляща постиженията на Ханзата. Пък и в Голямата гъска никога нямаше да научат за тях.

Къдрокосият инженер Елдън Кларин седеше на кресло за слаба гравитация и се опитваше да овладее ентусиазма си, докато Ихи Окая и Ческа разглеждаха красиво начертаните му планове за два нови модела космически кораби. Кларин и неговият екип от специалисти бяха свършили работата си възхитително и той чакаше старата говорителка или да му даде допълнителни препоръки, или да му разреши да осъществи новите си идеи.

Ихи Окая погледна Ческа в очакване да види преценката на протежето си. Младата жена прехапа устни и се съсредоточи.

— Доколкото разбирам, вашата модификация увеличава тласкателната ефективност, намалява разхода на екти…

— Да, да, и в същото време запазваме навигационната точност — прекъсна я Елдън Кларин. — Това беше основният проблем доскоро. — Той погледна двете жени с надеждата, че ще одобрят рационализацията му, после се почеса по къдравата коса, която обгръщаше главата му като ореол.

Тъй като скитническото общество бе изградено от свързани помежду си семейства, в политиката му често доминираха силни жени. Политиката през цялата човешка история обикновено се беше основавала на войни, сила и войнстващ тестостерон. Скитниците обаче смятаха, че жените политици са много по-ефикасни при мирно уреждане на споровете. Те обсъждаха проблемите, стигаха до корените на конфликта и откриваха истинската му причина, която често беше емоционална обида. Жените ръководители по-фино си разменяха услуги, които поддържаха гладкото функциониране на обществото.

Много отдавна бяха избрали Ихи Окая, защото беше потомка на няколко рода, компромис между десетки различни кланове, които по този начин щяха да са в състояние равноправно да участват във взимането на решения. Ческа, от друга страна, бе избрана за наследничка на говорителката, защото произхождаше от конкретно силно семейство. Тя беше единствена дъщеря на търговец и разпространител, Ден Перони, постигнал велики неща за скитниците.

Ческа забеляза едва доловимата усмивка на Ихи Окая и разбра, че старицата вече е преценила предложението на Кларин. Просто удължаваше напрежението. Говорителката винаги съветваше да не се взимат бързи решения, защото заинтересованите страни може да не повярват, че въпросът е обмислен достатъчно внимателно, дори отговорът да е очевиден.

Затова младата жена зачака, докато Ихи Окая се преструваше, че отново разглежда плановете. Накрая поиска мнението на Ческа, която скри собствената си усмивка. Знаеше какво заключение се очаква да даде.

— Мисля, че предложението на инженер Кларин ще допълни възможностите ни. Всъщност препоръчвам рационализацията му да се въведе на всички нови кораби, които в момента се строят в корабостроителницата край Оскивъл.

— Съгласна съм. Когато намерим по-ефикасен начин за нещо, няма смисъл да продължаваме да прилагаме стария метод. — После Ихи Окая предупреди ликуващия Кларин и развълнуваните усмихнати инженери, които чакаха зад него: — Не забравяйте, че никой представител на Ханзата не бива да заподозре за съществуването на тези рационализации. Трябва да пазим преимуществата си.

Инженерът кимна толкова рязко, че брадичката му за малко да остави вдлъбнатина на гърдите му. Преди обаче да успее да събере плановете си и да изтича от кабинета, говорителката вдигна костеливия си показалец.

— Почакайте малко. Можете ли да приспособите рационализациите си за намаляване разхода на гориво и колекторите за преобразуване на енергия за небесни мини?

— Небесни мини ли? — Инженерът се почеса по главата, като че ли тази възможност никога не му беше хрумвала.

Тя посочи чертежите.

— Небесните мини не пътуват нито толкова надалеч, нито толкова бързо, колкото космическите ни кораби. Принципите обаче би трябвало да са сходни.

Елдън Кларин погледна към сътрудниците си, които бързо закимаха, макар че според Ческа бяха готови да се съгласят с всичко от радост, че са получили одобрението на говорителката.

— Добре, тогава искам тези рационализации да се въведат в новата небесна мина, която скоро ще бъде задействана при Ерфано. В момента строежът й почти приключва, затова побързайте.

Инженерите на Кларин за миг се обезпокоиха, после дълбоко си поеха дъх и приеха предизвикателството.

Говорителката се обърна към Ческа.

— Внук ми Бернд ще управлява тази небесна мина. Защо да не му помогна да започне с модерна машина?

— Не бива да се губи време — усмихна се младата жена, която още отначало се беше досетила за плана на наставницата си. — За да сме сигурни, че рационализациите ще са успешни, инженер Кларин може би трябва да поработи месец-два на небесната мина.

— Постоянно доказваш колко разумно съм постъпила, като те избрах за моя наследница, Ческа.

— Ще постъпим както искате, говорител Окая. Благодаря ви за одобрението! — Кларин въодушевено напусна кабинета. Поради слабата гравитация движенията му изглеждаха пресилени.

Следващият бе Кото Окая, най-малкият син на говорителката от нейния четвърти и последен съпруг. Тя се изправи от хамака си и го целуна по двете небръснати бузи. После без изненада погледна разбърканите планове и бележки, които носеше.

Някои скитници предпочитаха да използват компютърни системи за проектиране и екрани, на които да показват чертежите си, но Кото Окая обичаше да чертае на ръка, да изчислява със собствения си ум и да драска върху ценни листове хартия — винаги ги рециклираше, ако идеите му се окажеха безплодни. Много негови разработки стигаха до задънена улица, ала невероятното му въображение бе довело и до също толкова успехи.

Кото се поклони на Ческа, но както винаги, насочи цялото си внимание към възрастната си майка. Ихи Окая твърдеше, че никога не се отнася по-особено към семейството си, ала всички скитници все пак имаха кланови връзки и задължения.

Младият откривател бе достатъчно усърден, за да кара други инженери да проверяват проектите му, но дори когато се случваха инциденти, Кото никога не се засрамваше. „Изобретенията невинаги са идеални — казваше той. — Трябва да очакваме някои да се провалят.“ „Гледай да са колкото може по-малко, моля те“ — отвръщаше майка му.

Кото разгъна плановете си. Този път носеше звездни карти, снимки и набързо скицирани проекти за странно селище на някакъв пуст горещ свят.

— Не знам дали идеята ще ти хареса, мамо. Много е опасна, но може да се окаже и изключително доходна.

— Слушам те. Както винаги, ще трябва да ме убедиш.

Ческа се наведе напред, за да се включи в обсъждането. Кото енергично започна да обяснява.

— Проучвах горещата планета Исперос, която много прилича на Меркурий в системата на Земята. Предизвикателството е огромно, но суровините са неизчерпаеми. Помислете за всички тези метали и редки изотопи, които лежат на самата повърхност! Мисля, че ще си струва усилията.

Той посочи няколко различни проекта, които беше скицирал, и разказа за полета с Джес Тамблин.

— Определено е в стила на Джес — усмихна се Ческа. — Той… още ли е тук?

Кото се смути — явно не бе обмислил отговора на този въпрос.

— Не… замина преди три дни. Трябвало да се върне на Плумас. — После отново насочи вниманието си към плановете на селището и продължи:

— Тези нови методи могат да ни позволят да заселим много светове, които досега бяха необитаеми. Тежките елементи и чистите руди ще са изключително полезни за промишлеността. С нужните грижи и усърдие Исперос може да се превърне в златна мина за нас.

— И най-хубавото е, че никой друг няма претенции към тези светове — с грейнали очи отбеляза Ихи Окая. Говорителката забеляза съмнението, което се изписа на смуглото лице на Ческа. — Може би не съм обективна, когато става въпрос за най-малкия ми син. Какво е твоето мнение за проекта, Ческа?

Младата жена погледна Кото.

— Трябва да признаем рисковете, но и възможностите. Възможно ли е Исперос да се окаже по-голямо предизвикателство от местата, които сме колонизирали досега? — Тя сви рамене. — Стига останалата част от скитническото общество да е готова да поеме тежестта на тази нова колония, докато инженерите и неколцината смели заселници правят първите си неуверени крачки, би трябвало да опитаме.

Ихи Окая вдигна поглед към каменния таван на астероидния си кабинет, сякаш си представяше заобикалящия ги комплекс на Рандеву.

— В името на Пътеводната звезда, ако скитниците никога не бяха опитвали да постигнат невъзможното, нямаше да сме постигнали нищо.