Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hidden Empire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Скритата империя

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954–585–419–7

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Скритата империя от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Скритата империя
Hidden empire
АвторКевин Дж. Андерсън
Първо издание2001 г.
 САЩ
ИздателствоAspect/Orbit Books (US)
Жанрнаучна фантастика, космическа опера
Видроман
Страници464
Поредица„Сага за седемте слънца“
Следваща„Гневът на хидрогите“

Издателство в БългарияИК „Бард“ (2003)
ПреводачКрум Бъчваров
ISBNISBN 954-585-419-7

„Скритата империя“ (на английски: Hidden empire) е роман на американския писател фантаст Кевин Дж. Андерсън от 2001 година.

Тази книга е първата от поредицата „Сага за седемте слънца“. На български е издадено и продължението – „Гневът на хидрогите“.

Сюжет

2427 година. Хората са се разселили на над сто свята и са основали три основни „клона“ на човечеството:

  • Ханзата – населява 69 свята, своеобразна монархия, главна планета – Земя.
  • Терок – планета, родоначалник на Световната гора и роден дом на Зелените жреци.
  • Скитническите кланове – своеобразни „отшелници“ от останалите, разделени на кланове и занимаващи се основно с производство на „екти“ – алотроп на водорода, основното гориво при междузвездни пътувания, произвеждащо се в газовите гиганти.

Освен човечеството спиралния ръкав на Млечния път населява още расата на Илдийците. Управлявани от „маг-император“, който поддържа телепатична връзка с всичките си поданици, разделени на касти (работници, учители и т.н.). Имат един огромен епос – „Сага за седемте слънца“, в който е записана историята им, и който продължава да се дописва с новите събития. Името идва от Миджистра – тяхната родна планета, която се върти около 7 слънца и там никога не настъпва нощ. В тази книга извънземната раса записва всичко, което се е случило и продължава да се случва. Съществуват и останки от изчезналата вече раса на Кликисците – насекомоподобни извънземни, от които са останали само руини, и стотици насекомоподобни робота с изтрита памет.

На една от бившите кликиски планети ксеноархеолози откриват пиктограма на метод за превръщане на газови гиганти в звезди. Ханзата веднага решава да изпита технологията, газовият гигант Ансиър е превърнат в звезда, а прилежащите му луни започват да се превръщат в земни колонии и нови светове.

Оказва се обаче, че в газовите гиганти живее могъща извънземна раса, наречена Хидроги. Скоро след опита с „кликиския факел“ огромни космически кораби започват да нападат всичко, което се доближава газовите гиганти. Започващата война поставя на карта съществуването не само на човечеството, а и на всичко живо.

Край на разкриващата сюжета част.

33.
Генерал Кърт Ланиан

ТЪЙ като беше командващ земните въоръжени сили, генерал Кърт Ланиан можеше да използва всички възможности на симулационната зала, когато пожелае. Пълно с компютри, холопрожектори, интерактивни системи и подробни навигационни карти, секретното помещение бе най-модерното и скъпо съоръжение от този род на целия Марс.

С всички ресурси и разузнавателни данни, събрани през близо двата века от срещата с Илдирийската империя, тук Ланиан можеше да получи отговори на въпросите си… или поне обосновани предположения. Оставаха много въпроси за културата, обичаите, реакциите и тайните на извънземната цивилизация и генералът искаше да е подготвен за всяка възможност.

В началото на земната експанзия в Слънчевата система, преди хората да получат достъп до илдирийския космически двигател, ЗВС бяха установили пълния си контрол върху Марс. Безжизнената червена планета се беше превърнала в учебна база и военен щаб и играеше ролята на аванпост и оперативен център. Пресеченият марсиански терен осигуряваше препятствия за всевъзможни учения. Рядката атмосфера позволяваше на реморите да симулират въздушни маневри с леко прехвърляне към космически бой във вакуума. На Ланиан му харесваше тук.

След като даде заповед да не го безпокоят, генералът се затвори в бойната симулационна зала. Отвори сложните виртуални системи, които бе разработил, играейки си с възможности, променяйки резултати с всяко ново сведение за извънземните. Искаше му се Базил Венцеслас да праща повече шпиони, ала щеше да се задоволи с наличните разузнавателни средства. Бяха достатъчни, за да разиграе множество сценарии.

Стоеше в средата на стаята и говореше на гласово активиращите се контролни пултове. Заоблените матирани стени и под потъмняха, станаха черни и се осеяха със звезди. Почувства се така, сякаш се носи в центъра на сферичен триизмерен планетарий. Това му напомни за времето, когато бе обикновен космически войник, обучаваха го за бой при нулева гравитация и се носеше съвсем сам във вакуума, готов да стреля по огледалните автоматични мишени.

— Покажи типичен илдирийски слънчев флот. — Ланиан постави ръце на хълбоците си и се обърна. — Цяла манипула. Да речем в бойна обстановка.

Появиха се образи, мъгляви форми, които се изясниха в точни изображения на четиридесет и девет илдирийски бойни кораби и катери. Генералът крачеше около тях като акула, плуваща в рибно ято. Пищно украсените съдове представляваха големи дискове, наклонени настрани, с отделящи топлинна радиация опашки, които им придаваха вид на дълбокоморски хищници. Ланиан знаеше достатъчно за извънземните, за да подозира, че странните удължения и форми са церемониални или декоративни. Паунови пера без никакво военно предназначение.

Илдирийците бяха в застой. От векове не бяха усъвършенствали техниката си — а и не се налагаше, защото империята им живееше в някакъв коматозен покой и всички илдирийци бяха свързани от неясния, доминиращ тизм, който потискаше индивидуалността им. Никой нямаше да въстане срещу уважавания от всички маг-император, между отломъчните колонии никога нямаше да възникнат дрязги. Той не разбираше как извънземните оправдават използването на толкова много финанси и ресурси за поддържането на огромния слънчев флот, щом нямаха врагове. От военна гледна точка това изглеждаше безсмислено… освен ако техният маг-император нямаше други планове. Генерал Ланиан не му вярваше.

Беше мислил дори за необикновената възможност да привлече няколко от исполинските и тайнствени кликиски роботи като бойци. Древните машини работеха на опасни строителни обекти и изглежда, с готовност участваха в дейностите на Ханзата, ала само ако това служеше на неизвестните им цели. За момента обаче Ланиан бе отложил изпълнението на тази идея. Не му се щеше да разчита на фундаментално непонятно „оръжие“. Предпочиташе да използва собственото си военно оборудване.

Докато се готвеше за виртуалното бойно учение в прожекционната зала и обикаляше сред холоизображенията, Ланиан докосна корпуса на един илдирийски катер.

— Увеличи.

Образът се уголеми пред очите на генерала, за да може да проучи детайлите. ЗВС не бяха успели да установят конкретния вътрешен план на илдирийските бойни кораби, но тези симулации се базираха на реални разузнавателни снимки, направени по време на зрелищните паради на слънчевия флот. Доколкото можеше да определи той, илдирийските церемониални маневри нямаха друга цел, освен да покажат военното им майсторство. Безсмислено перчене.

Ланиан се отдръпна и погледна организираните в седемчленни манипули извънземни кораби, движещи се в идеален синхрон, което ги правеше едновременно страховити и уязвими поради предвидимостта на действията им.

— Сега покажи съответния брой съдове на ЗВС — каза той. — Бойни кораби клас „дреднаут“, крайцери „манта“, оръжейни платформи тип „буреносен облак“ и изтребители за бърза атака „ремора“.

Въздухът в симулационната зала заискри и внезапно се изпълни с нови, познати изображения на терански кораби. По време на изкачването си в служебната йерархия Ланиан беше служил на всички видове военни съдове. Познаваше точните им бойни възможности, снаряжението им и броя на личния им състав. Компютърът бе съставил великолепна теранска бойна група, достоен противник на илдирийския слънчев флот.

А сега малко забавление.

Почувства се като дете, което си играе с оловни войничета. Със събраните в системите на ЗВС разузнавателни данни можеше да разиграва измислени сражения и да хвърля най-добрите си бойни кораби срещу илдирийската защита.

Привидно доброжелателната извънземна империя никога не беше правила провокативни ходове срещу Земята, нито бе заплашвала ЗВС или която й да е ханзейска колония. Въпреки това Ланиан искаше да се поддържа във форма. Може би така и нямаше да участва във военен конфликт със слънчевия флот, но като провеждаше такива симулации, можеше да анализира грешките и да разработи планове за извънредни ситуации.

Докато се опитваше да се съсредоточи, той усети разсейващо вибриране на пода. Облечени в скафандри войници тичешком излизаха навън, за да изпълняват пехотни учения в ръждивочервените каньони. Хибридни въздушни кораби летяха в рядката атмосфера, посочваха цели и спускаха боеприпаси.

Дори след почти два века на мирни отношения с Илдирийската империя, генерал Ланиан искаше войските му да са отлично подготвени. Неговите предшественици бяха станали малко самодоволни, ала той беше по-взискателен командир. Лично изучаваше корабните симулации наред с най-точните преценки за илдирийската огнева мощ. За пръв път в историята земните въоръжени сили бяха по-достоен съперник на илдирийския слънчев флот, отколкото навярно подозираше даже магът-император.

— Междупланетен бой — нареди генералът. — Пусни пространствено-времевата топография на… — Той замълча и се замисли. — Използвай системата на Ирека в квадрант седем — каза Ланиан, тъй като съвсем наскоро беше провел там операция. Периферната ханзейска колония се намираше близо до границите на заселения космос в Илдирийската империя и затова представляваше вероятно бойно поле. Кой знаеше до какви сблъсъци между два различни вида можеше да се стигне?

Генерал Ланиан посочи няколко свободни точки във въздуха.

— Постави планетите тук, тук и тук. — Световете от системата на Ирека се материализираха в пространството и в центъра на залата запламтя виртуално слънце. Космическите кораби на ЗВС бяха разположени в случайно избрани позиции.

— Придвижи съдовете от слънчевия флот в очакваното манипулно формирование. — Илдирийските кораби се подредиха в компактни септи, седемчленни групи, които образуваха по-големи формирования от по четиридесет и девет.

— Сега разгърни войските на ЗВС в бойно формирование делта. — Той се отдръпна към стената и холограмите заеха позиции, готови за битка.

Ланиан се опита да си представи някакъв провокативен акт, който да доведе двете космически флоти до такава безизходна ситуация. Винаги предпочиташе да провежда симулациите си сам, без да съобщава на никого намеренията си. Това, което правеше тук, можеше да породи политически опасности за кариерата му, тъй като се предполагаше, че илдирийците са съюзници и благодетели на човечеството. Човек не се готви за война срещу приятел… но само глупак нямаше да се подготви за най-лошия случай.

Като се имаше предвид бавното придвижване и огромните разстояния, човешката раса нямаше опит в мащабни между планетни бойни действия. През цялата си кариера генералът бе усещал, че вътрешният му часовник настоява да приведе силите си във форма, да се подготви за всякакви кризи, макар че беше изгубил надежда навреме да преодолее политиката и бюрокрацията.

Мнозина от най-влиятелните командири в ЗВС бяха спорили за функциите на армията в ханзейските светове. Бяха се карали дори за подходящите имена на военните чинове. Засипваха Ланиан с досадни докладни и аргументи за това дали чинът му като командващ трябва да е „адмирал“ или „генерал“ — смехотворно пилеене на време. Накрая той бе наказал привържениците и на двете позиции, беше намалил заплатите им и ги беше разжалвал. Ако се наложеше, щеше да ги върне в академията като кадети, за да опреснят спомените си за истинската роля на земните въоръжени сили. Обяви се за генерал и нарече своите заместник-командири — командващите отделни квадранти — адмирали.

Като командващ, Ланиан разширяваше възможностите на ЗВС и постоянно следеше дислокацията на флота си. Вечер в дома си проучваше разположението на огневата си мощ. ЗВС бе потушавал локални бунтове и се беше справял с пирати като Ранд Соренгаард, но той знаеше, че винаги трябва да е нащрек.

Генералът разгледа замръзналата бойна сцена в космоса, многобройните кораби, готови да се нахвърлят едни върху други като две глутници вълци.

— Започни бойни действия.

Притисна се към стената. Светлинките във въздуха оживяха.

Илдирийските бойни кораби откриха огън и отвориха свободни участъци сред силите на ЗВС. Теранските ремори се пръснаха и започнаха язерна атака от всички страни. Съдовете от слънчевия флот взеха много жертви, като останаха в неизменни фаланги като римски войници, но ЗВС отвърна на удара с индивидуална и непредвидима тактика.

Бяха унищожавани кораб след кораб, в космоса летяха останки и образуваха навигационни опасности, които бойната симулация включваше в играта. Гравитационните кладенци на планетите от системата на Ирека също усложняваха положението.

— Увеличи скоростта на симулацията. Три пъти.

Конфликтът се превърна в стършелово гнездо, светкавично профучаващи кораби, които се унищожаваха един друг. Отделните движения бяха прекалено бързи, за да ги следи, но схващаше общата картина.

Накрая стрелбата престана. Космическото бойно поле се превърна в гробище от разбити кораби и тлеещи корпуси, които летяха като изкуствени метеорити. Генералът разгледа останките, като обмисляше кои части от сражението да повтори и анализира.

Видя, че са унищожени всички кораби и от двете страни, и се намръщи.

— Поне не ни победиха — гласно каза той и приключи симулацията.

Беше длъжен да взима предвид всички възможности и да е готов с отговори, в случай че се наложи. Каквото и да говореха дипломатите и политиците, Ланиан бе убеден, че Илдирийската империя някой ден ще е най-големият враг на човечеството.

В края на краищата, никой земен изследовател не беше срещал друга извънземна заплаха.