Кевин Андерсън
Скритата империя (75)

73.
Рлинда Кет

ЗВС започна най-големия военен строителен проект в човешката история в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Космически боклукчии улавяха богати на метали астероиди, отклоняваха орбитите им и събираха суровините на хаотични купчини.

На гигантския обект отидоха стотици хиляди високообразовани инженери, наред с многобройни смени орбитални строителни работници. Пристигна втора вълна: поддържащ персонал, ресурси, временни жилищни модули, храна, вода, гориво. Строителството не спираше нито за миг.

Теранският ханзейски съюз осигуряваше средствата и работната ръка, необходими за изпълнението на мобилизационния проект за максимално кратък срок. Крал Фредерик бе държал речи, беше предупредил своя народ, че се налага да се правят жертви за благото на човечеството. Всички хора трябваше да се обединят срещу тайнствения и жесток враг.

Колониите се разтърсваха от гняв и страх. В извънземните атаки като че ли нямаше никакъв принцип: две скитнически небесни мини, четири необитаеми луни и една техническа наблюдателна платформа. Политическите ръководители настояваха ЗВС да окаже възможно най-голяма съпротива на загадъчния противник, независимо от цената.

Рлинда Кет обаче смяташе, че плаща по-висока цена от повечето хора. Отчаяна, тя седеше в една подвижна административна станция край корабостроителницата, където сред преоборудваните за военни цели кораби обикаляха строителни инженери и техници. Рлинда наблюдаваше огромните стоманени скелети, сглобяваните нови корпуси, мощните двигатели, монтирани на реквизираните товарни кораби. Гадеше й се само при вида на тази касапница. Нейният търговски флот никога повече нямаше да е същият.

Люкът на мрачното помещение се отвори със съскане, но тя не се обърна да види кой идва. Най-малко й се искаше да води любезен разговор с някой от хората, които с престорени извинения бяха конфискували три от четирите й останали търговски кораба, за да ги превърнат в бързи разузнавателни или товарни съдове.

Нехайната заповед на крал Фредерик, подписана от някой бюрократ, който не обръщаше внимание какви документи му пробутват, я бе лишила от мечтите й, от почти цялата й прехрана. Платената от ЗВС символична сума нямаше да й стигне дори за храна за повече от година.

Вместо бюрократ или служител от снабдяването обаче, тя чу дружелюбния глас на Брансън Робъртс, чиято „Сляпа вяра“ беше сред трите реквизирани кораба.

— Най-малкото, което могат да направят, е да ни предложат нещо силно за пиене. — Той се приближи. Рлинда се завъртя на стола и уморено му се усмихна.

— Солидна доза твърд алкохол, за да облекчи душевните ми страдания.

Тя го прегърна през кръста и го притисна към себе си.

— Ти си добър пилот, БиБоб. Искаш ли препоръчително писмо? Може да те назначат на разузнавателен кораб. ЗВС ще ти дадат пенсия и ще можеш да ядеш военни порциони на корем.

— Колкото успея да преглътна, искаш да кажеш — измърмори той. — Нищо не може да се сравнява с твоето готвене, Рлинда.

— Много си мил — отвърна тя.

БиБоб се наведе да я прегърне още по-силно и тя го целуна по бузата. Къдравата му прошарена коса беше пораснала прекалено дълга, като облаче около главата му. Бузите му бяха започнали да увисват от възрастта и му придаваха засрамен вид, особено заради големите му кафяви очи. Бяха прекарали пет хубави години като съпруг и съпруга, страстни години, ала бяха разбрали, че просто не могат постоянно да са заедно.

— Радвам се, че са ти оставили „Ненаситно любопитство“ — каза БиБоб.

— Малка утеха, след като изгубих целия си останал флот — изсумтя Рлинда. — Но ще го взема.

Тя се изправи и двамата се загледаха в суетнята навън. Резачи и оксиженисти носеха части, извадени от автоматични топилни. Военни инженери драскаха по корпусите на реквизираните търговски кораби. Сърцето на Рлинда се сви, когато си помисли за дългогодишното инвестиране и усърден труд, които означаваха тези кораби за търговците, принудени да ги предадат.

— Може би ще се запиша на някоя картографска експедиция до други газови гиганти — каза БиБоб. — Генерал Ланиан търсел бързи пилоти, които да потърсят ония извънземни. Може да ми върнат „Сляпа вяра“.

— Ще ти дам препоръчително писмо — каза Рлинда.

Стояха един до друг и се взираха в космическия мрак и лъскавите повърхности на разработените астероиди. Зад ослепителния Юпитер на черния кадифен фон на вселената блещукаха безброй звезди.

Накрая Рлинда се размърда.

— Време е да се връщам на единствения ми останал кораб. Прав си. Имам късмет, че все още е мой… и поне засега камбузът е зареден с провизии. — Тя повдигна вежди. — Какво ще кажеш да ти сготвя вкусна вечеря? Останаха ми някои интересни терокски продукти и имам нова рецепта, която искам да изпробвам.

БиБоб я погледна и се засмя.

— Ох, добре де, добре! Убеди ме. — После продължи по-сериозно: — Да, Рлинда, с най-голямо удоволствие. Това ще е една от последните хубави вечери, които ми се очертават в обозримото бъдеще.

Рлинда пак се втренчи в звездите. После каза:

— И за мен. Очертават се много трудни времена.