Кевин Андерсън
Скритата империя (94)

92.
Магът-император

Отпуснат на какавидения си трон под небесната сфера в Призматичния палат, магът-император се грееше на фокусираната слънчева светлина, която проникваше през облите стени. Птици и пъстри насекоми пърхаха в гигантския отворен терариум, задържани вътре от обезсърчаващото поле. От огромния престол се издигаше светлинен стълб, завършващ с облак, върху който се прожектираше холограма на благосклонното лице на Сайрок’х. Богоподобният владетел гледаше надолу към поклонниците и молителите, дошли да го видят и да изразят преклонението си.

Както и трябваше.

Чрез тизма магът-император усещаше преплетената паяжина на основните събития в Империята. Тези пръснати на огромна територия мисли и чувства бяха най-ясни, когато се канализираха от синовете му, губернаторите на илдирийските колонии, ала той долавяше и блещукащите светлинки на други важни личности: неговите военни командири, изследователи, архитекти, дори понякога влюбени двойки, чиято страст искреше с достатъчно ярко сияние, за да се забележи сред милиардите илдирийци. Като маг-император, Сайрок’х можеше да овладява тези усещания, докато се съсредоточаваше върху задълженията си в двореца.

Единствено той разбираше приоритетите, неприятните необходимости. Що се отнасяше до него, всички останали можеха да остават в неведение. Илдирийската раса му служеше винаги, каквито и решения да взимаше. Той беше центърът на Империята и всички жизнени линии започваха от него.

Докато размишляваше, към него се приближи делегация от петима люспести със сведени глави и превити гърбове. Те имаха ъгловати лица и дълги муцуни и се движеха с гъвкава бързина, която им придаваше вид на влечуги. Люспестите бяха илдирийска раса, която работеше в екваториалните зони и поддържаше редиците от блестящи слънчеви батерии под вечно светлите небеса. Те строяха вятърни генератори в тесни каньони, които канализираха ветровете. Някои люспести работеха в мини и каменоломни и добиваха ценни суровини от назъбените скали.

Магът-император се понадигна на какавидения си трон и поздрави делегацията. Водачът им, облечен в мазен кожен елек, почтително пристъпи напред. Дишането му бе хрипливо поради високата влажност на въздуха.

— Господарю’, носим ти дар, нашето най-голямо откритие в скалните каменоломни — дрезгаво каза той. — Нашата раса ти поднася този подарък от благодарност за твоята мъдрост и бащински грижи.

Когато неколцина яки работници отвориха вратите в дъното на приемната зала и помъкнаха огромен тежък камък, дебелият владетел заинтригувано се наведе напред. Колкото и да бяха силни, изглежда, едва се справяха с товара.

Магът-император се зачуди дали люспестите не са намерили голям метеорит, заровен в пясъците, но когато работниците завъртяха скалата, Сайрок’х видя, че тя всъщност е естествена каменна купа, инкрустирана с красиви кристали, обагрени във воднисти аметистови и аквамаринови ивици.

— Най-голямата друза, която някога сме откривали, господарю — каза представителят на люспестите. — По-висока от най-едрия воин, несравнимо съкровище. Поднасяме ти го като символ на твоето величие.

Благородниците, бюрократите и придворните сановници заахкаха и възбудено зашепнаха. Дори магът-император се усмихна.

— Никога не съм виждал толкова удивително творение на природата.

Той вдигна пълната си ръка с доволно, ала скромно изражение. Сега бе моментът да прояви своето великодушие, своето бащинско благоволение.

— Аз изпълнявам задълженията си също като вас, като всички мои илдирийци. Магът-император няма по-голяма заслуга за благоденствието на Империята от най-нископоставения слуга, от която и да е раса. — Владетелят кимна на представителя на люспестите. — Оценявам вашия дар, но вашата вярност е много по-ценна за мен от всякакво съкровище.

Всички люспести се поклониха до пода, сякаш поразени от тази реакция.

— Но всъщност дори аз не заслужавам такъв несравним дар — продължи магът-император. — Повелявам ви да изложите това невероятно творение на природата в своите екваториални зони в чест на вашите необикновени умения. Нека сиянието му под нашите седем слънца да напомня на всички ни за усилията ви в името на Илдирийската империя.

Без да се изправят, люспестите заотстъпваха. Магът-император усещаше топлотата в сърцата им, благоговейната им почит, и знаеше, че е взел правилно решение. Сега тяхната вярност бе още по-искрена и неговата власт беше затвърдена.

Преди да успее да каже още нещо обаче, той се разтърси от ужасяваща вълна на болка и отчаяние и започна да се гърчи на какавидения си трон, пронизван от мълнии, носещи се по връзките му с тизма. Нададе мъчителен вик и се олюля. Грамадното му тяло трепереше.

Личният му телохранител се втурна към него, изтеглил смъртоносните си кристални катани, готов да се бие с всякакъв враг. Брон’н свирепо изгледа делегацията на люспестите, сякаш те някак си бяха отровили мага-император. Съществата простенаха от внезапен страх.

Магът-император продължаваше да се гърчи. Дребните му прислужници с писъци се разбягаха. Илдирийците, които бяха близо до владетеля, също трепереха и долавяха мощното ехо на мъката му благодарение на слабата връзка на тизма. Той се изгуби в себе си, пропадна в пъстрия килим на живота на други хора из своята Империя, привлечен като пеперуда към горещия пламък на трагедията, разиграла се при Кронха 3.

Чрез психическата връзка Сайрок’х преживя ужаса и болката, поразителното и непровокирано унищожение, гибелта на отломъчната колония. Усети опустошаването на ектипроизвеждащата фабрика от хидрогите, а после и втората вълна на смърт, когато кул Аро’нх поведе хората на борда на бойния си лайнер в самоубийствена атака, за да унищожи едно от чуждопланетните бойни кълба. Магът-император преживя гибелта на войниците и екипажа, на всички работници, които не бяха евакуирани от небесния град.

Усети разгрома на илдирийския слънчев флот.

И когато дойде на себе си, заобиколен от смаяна тишина, страх и смут в тронната зала, магът-император остана ням. Беше ужасен от онова, което бяха извършили хидрогите. Искаше му се да вие от мъка, гняв и безпомощност.

Той бе разчел признаците и знаеше за опасността от легендарния враг, ала беше приел повторната поява на странните чуждопланетяни за възможност. Ако се насочваше както трябва, хидрогската агресия можеше да се използва за възраждане на креещия златен век на неговата Империя. Но експериментите на Добро все още не бяха завършени и магът-император се съмняваше, че плановете му изобщо ще се реализират.

О, каква мъка цареше в душата му!

С атаката си на Кронха 3 хидрогите го бяха улучили право в сърцето и сега той се боеше, че тази война ще доведе до унищожението не само на теранските парвенюта… но и на Илдирийската империя.