Кевин Андерсън
Скритата империя (30)

28.
Рлинда Кет

Рлинда Кет се събуди, доволна от спокойния сън под шепнещите световни дървета. След като погълна богата закуска от плодове, ядки и кли — вдигаща пара силна напитка от смлени семена на световно дърво, тя се почувства готова да обмисли всякакви решения.

— Ако остана още дълго на Терок, ще кача десетина кила — каза на Сарейн търговката. — Това ще се отрази зле на здравето ми и ще увеличи товара на „Ненаситно любопитство“.

Принцесата беше забола в косата си метални гребени и носеше традиционна терокска рокля, гарнирана с красиви фини шалове от тънки копринени нишки. Рлинда пожела да получи дрехи от такава материя — за да демонстрира красотата й на нови клиенти, но също и за да се конти пред огледалото. Макар че нямаше намерение да си търси нов съпруг, не виждаше нищо лошо в това да изглежда красива.

— Родителите ми биха искали да разговарят с теб — със самоуверена усмивка й каза Сарейн. — Трябва да направим добро впечатление.

— Остави това на мен, Сарейн. Майсторка съм да убеждавам хората. — Рлинда изтупа трохите от скута си и се изправи, като погледна с копнеж различните блюда, които все още не бе имала време да опита.

Най-голямото помещение в гъбения риф се използваше за дворцова зала на отец Идрис и майка Алекса. Отворите бяха покрити с призматични криле от кондорови мухи, които изпълняваха ролята на витражи. Двамата владетели седяха един до друг, величествени и красиви, с тъмни коси и бронзова кожа.

Рлинда се приближи. Крачките й бяха изненадващо изящни за жена с нейния ръст. Тя се поклони ниско и колкото можеше по-грациозно.

— Щастлива съм, че имам възможност да разговарям с вас, отче Идрис и майко Алекса.

Идрис се наведе напред на голямото си кресло. Имаше дълга черна брада и носеше корона от пера и коруби от бръмбари, която му придаваше внушителен вид.

— Дъщеря ни Сарейн ни каза добри думи за теб. Мисля, че те смята за своя приятелка. Как можехме да не се срещнем с теб, когато най-голямата ни дъщеря ни моли за това?

Майка Алекса носеше ослепителна рокля с огромна яка, която стоеше като опашка на паун. Облеклото й отчасти се състоеше от цели криле на кондорова муха, като багрите бяха в тон с дрехите й. Лъскавата й черна коса се спускаше до кръста й.

Рлинда се изправи.

— Надявам се, че Сарейн не е преувеличила значението ми. Аз не съм особено видна личност в Ханзейския съюз и това е голяма чест за мен. — Принцесата стоеше настрани и слушаше, но търговката не отклоняваше вниманието си от двамата владетели. — Горите на Терок, изглежда, изобилстват на възможности. Сарейн ми показа много ваши местни продукти и мисля, че можем да проучим безброй търговски ниши. Честно казано, изненадана съм, че цели армии от търговци още не са се опитали да сключат договори с вас.

— Малцина виждат друго, освен нашите зелени жреци — отвърна Алекса. — Изглежда, че Ханзата не иска нищо повече от нас.

— А и ние не горим от особено желание да си усложняваме живота — прибави Идрис. — Говорим за зелените жреци, но световната гора им помага да взимат всичките си решения. Всъщност ние нямаме нищо общо с избора им. Тук на Терок имаме всичко, от което се нуждаем. Доволни сме и нямаме сериозни причини за конфликти.

Сарейн приятелски докосна широкото рамо на Рлинда.

— Някои даже твърдят, че благотворното присъствие на световната гора потиска естествената човешка склонност към насилие и противоречия.

— Тогава се възхищавам от усилията ви да разпространявате фиданките на други планети. — Рлинда се усмихна кисело. — Мога да назова цял куп места, които определено имат нужда от тях.

— Нашите жреци правят каквото могат. — Майка Алекса кимна към съпруга си.

Идрис и Алекса уреждаха местните спорове, личните дрязги и брачните проблеми, но най-важната им функция бе поддържането на връзки с външния свят. Майките и отците на Терок винаги спокойно бяха взимали решения въз основа не на алчност и богатство, а на искреното си убеждение за благото на своето общество.

Рлинда погледна Сарейн и потърси насърчение в изражението й.

— Е, дъщеря ви ми замая главата с всички неща, които видях и опитах тук. Мога да назова стотици потенциални пазари за вашите екзотични плодове, ядки и необикновени платове. — Стомахът й изкурка, като че ли да потвърди думите й.

Принцесата се приближи и напрегнато впери очи в родителите си.

— Помислете за всички врати, които ще се отворят пред нас. Можем да наложим могъщо търговско присъствие, без да се отказваме от независимостта си.

— Вече сме говорили за това, Сарейн — отвърна Идрис.

Рлинда видя сдържаните лица на владетелите и й премаля. Младата жена очевидно я беше използвала в стар спор между незаинтересовани родители и амбициозна дъщеря.

— Рлинда е готова да приеме пробен товар с наши стоки, за да определи пазарната им стойност, но също поема риск, като инвестира собствени средства. — На лицето на Сарейн се изписа твърдо изражение и принцесата изненада Рлинда, като ненадейно постави нови условия. — Затова тя поиска и неколцина зелени жреци — петима са разумен брой — за да се подсигури. Смятам, че така ще е честно. А вие?

Сарейн погледна Рлинда, която се опита да скрие смайването си. Изобщо не го бяха обсъждали, ала младата жена, изглежда, още отначало бе имала такова намерение. Търговката се боеше, че деликатните преговори може да се провалят.

— Тя също ще вземе фиданки, за да помогне за разпространението на световната гора — побърза да продължи Сарейн. — Виждате ли? Всички ще имат полза.

Отец Идрис изглеждаше смутен, но не и сърдит на дъщеря си.

— Ние не заповядваме на зелените жреци къде и кога трябва да идат, Сарейн. Световната гора е извън нашето политическо ръководство. Жреците изпълняват желанията на дърветата и ние с майка Алекса трябва да им се подчиняваме.

— Това беше само предложение — бързо се намеси Рлинда. — Терок може да предложи много неща. Да не обсъждаме само този въпрос…

— Трябва да го обсъждаме, защото само той ще ви отвори очите — открито се противопостави Сарейн. На Рлинда й се прииска да се оттегли преди спорът окончателно да е провалил преговорите.

— Водим грижлива документация и следим разпространението на фиданките — каза майка Алекса. — Независимо от интереса ти към нашите плодове, Рлинда Кет, ние сме наясно, че нашата телевръзка е най-силната монета, която може да предложи Терок.

— Не е разумно да установим прецедент, като ти позволим да вземеш наши жреци наред с горските ни продукти — прибави Идрис.

Объркана, Рлинда погледна Сарейн. Искаше й се момичето да не се беше обаждало.

— Моля ви, не бързайте. Може ли да продължим разговора си утре? Ще ви дам конкретни примери за продукти, които бих желала да взема на кораба си. — И тя заотстъпва, за да излезе преди отец Идрис да я отреже.

— Ще те изслушаме, защото това е основата на общуването — със снизходителна, макар и прелестна усмивка отвърна Алекса. — Но няма да променим позицията си. Зелените жреци са ценни за нас.

— Напълно съм съгласна и ще ви го докажа. — Рлинда отново дълбоко се поклони. Искаше й се Сарейн да не бе споменавала за това — на нея изобщо не й беше хрумвало. — С нетърпение очаквам следващия ни разговор.

Излезе от залата заедно с намръщената Сарейн. Трябваше да преосмисли подхода си и да направи нов анализ на предлагането. Този път навярно без помощта на принцесата.