Кевин Андерсън
Скритата империя (81)

79.
Адар Кори’нх

Кохортата илдирийски бойни лайнери най-после напусна мрачния свят Добро. Адар Кори’нх с облекчение се зае със следващата военна задача. Нито за миг не го оставяше чувството на безпокойство, когато посещаваше тази система, макар че действаше по заповед на мага-император. Онова, което продължаваше да прави на планетата губернаторът, му се струваше ужасно. Дори човеците не заслужаваха такова отношение.

Чрез всевиждащото око на тизма маг-император Сайрок’х разбираше много повече от повечето добре обучени адари. Владетелят бе повече от всеки друг илдириец, беше сборът на тяхната раса, нейният връх. Неговите действия, мисли и решения диктуваха цялата история на Илдирийската империя. Кори’нх не можеше да оспори решението, но това не го караше да оправдава по-мрачните необходимости. Магът-император знаеше какво е най-добре за всички илдирийци, въпреки че някои трябваше да платят ужасна цена.

Не беше работа на адар Кори’нх да разбира всичко.

Той тихо изруга и се отпусна на заоблената седалка в командния център на водещия боен лайнер. Въпреки че магът-император знаеше какво е най-добре, въпреки че резултатът по някакъв загадъчен начин служеше на илдирийската раса, Кори’нх не вярваше, че зловещите експерименти на Добро могат да се смятат за геройски дела. Те никога нямаше да попаднат в Сагата за седемте слънца.

— Взимаме курс към системата на Хирилка, адаре — съобщи навигаторът, командир на септа, взет от по-малката му бойна част, за да пилотира челния кораб. Навигаторът и целият екипаж на мостика също изглеждаха облекчени, че напускат Добро.

В Хирилка, която се намираше в периферията на Хоризонтния куп, щяха да изпълнят едно от по-традиционните задължения на слънчевия флот. Цялата му кохорта от отлични бойни кораби щеше да участва в зрелищен небесен парад и да покаже усвоените умения. Жизнерадостният губернатор на Хирилка обожаваше такива спектакли и обичаше да дава пиршества и банкети в чест на илдирийските успехи.

В последно време магът-император насърчаваше провеждането на повече грандиозни демонстрации, дори бе заповядал адар Кори’нх лично да командва следващия парад в чест на рождения ден на владетеля. След толкова много години безукорна служба на адара му бяха омръзнали тези детински прояви на ненужна храброст. Искаше да направи нещо по-важно, по-съществено.

Ала след като отново видя отвратителните експерименти на Добро, той се радваше, че ще участва в далеч по-безобидно събитие.

Кохортата от бойни лайнери в идеален строй пореше космоса към Хоризонтния куп. Когато двигателите развиха космическа скорост, адарът стана и каза:

— Ще отида в каютата си да прегледам военната стратегия.

Екипажът му си знаеше задълженията и не очакваше никакви проблеми. Всъщност никога не бе имало никакви проблеми. Слънчевият флот беше великолепен, най-добрият, създаван в Спиралния ръкав… и все пак от много поколения не се бяха сражавали с истински враг. Адарът така и не разбираше защо в продължение на хилядолетия маговете-императори поддържат такава огромна военна сила, след като не ги заплашва външна опасност.

Но магът-император знаеше много неща, разбираше повече за галактиката и живата история на тяхната раса.

Кори’нх седна в каютата си и се задълбочи в Сагата, личен екземпляр от някои важни моменти, който винаги носеше на борда на флагманския си кораб. Многократно се беше изкушавал да назначи флотски паметител, историк, който да развлича войниците с геройски истории в свободното им време. Ала подозираше, че е единственият с такива конкретни и маниакални интереси във военната история.

Илдирийската раса представляваше общ организъм, съставен от милиарди хора, които бяха свързани чрез паяжинните нишки на тизма. Илдирийците нямаха външни врагове, нямаха вътрешни борби, не бяха водили сериозни граждански войни. Освен една трагична история, която Кори’нх препрочете, като усили светещите панели в каютата си, за да имитира седемте слънца на Илдира.

Един любим губернатор получил сериозно нараняване на главата, но след като се възстановил, не можел да се свързва с тизма. Не усещал връзката със своя маг-император, не можел да получава инструкции. Бил сам, изоставен… откъснат.

И започнал да мечтае за независимост. Повел нещастната си планета в гражданска война срещу мага-император и се опитал да се отдели от Илдирийската империя, за да започне собствена история. Отцепникът губернатор убедил народа си, че все още получава напътствията на тизма и поданиците му наивно го последвали. Но мечтата му за независимост донесла само кръвопролитие и смърт. Накрая безумният син на мага-император бил убит и неговият заблуден народ бил върнат в лоното на неопетнения тизм. Ужасната гражданска война оставила дълбоки психологически рани в илдирийската душа. Паметителите векове наред пеели балади за това трагично събитие.

Изпълнен с мрачно униние след препрочитането на тъжната легенда, Кори’нх остави документите от Сагата настрани. После отвори чекмеджетата си и извади тежките медали и орденски ленти, които беше получил през кариерата си. Взе парцалчета и паста и започна да лъска метала и скъпоценните камъни.

За свое разочарование, адарът бе получил повечето от лъскавите награди за традиционна служба: командване на зрелищни маневри и военни паради, успешно провеждане на спасителни операции като тази на Крена или изпълнение на трудни строителни проекти.

Илдирийците никога не се бяха сблъсквали със силен враг за епични конфликти. Макар че бяха смущаващи, човеците очевидно бяха прекалено дезорганизирани, за да представляват истинска опасност. Кликисците бяха изчезнали преди незапомнени времена, а другите форми на живот в Спиралния ръкав бяха прекалено примитивни, за да пътуват в космоса.

Искаше му се някой ден да се прослави. Молеше се преди да умре да постигне нещо съществено и велико, което да му гарантира включване в епичната история на неговия народ. През цялата си кариера беше чакал достоен противник.

Засега обаче единственото му задължение бе да демонстрира уменията на слънчевия флот, за да позабавлява губернатора на Хирилка.

Дебелият губернатор на Хирилка се изправи и заръкопляска под гордия поглед на адар Кори’нх. Тор’х, първородният благороден син на престолонаследника, който седеше на удобното си кресло на трибуната, очевидно също се забавляваше. Въпреки че не бе много по-млад от брат си кул Зан’нх, благородният син изглеждаше много по-недорасъл и разглезен. Оставаше му повече от век, докато дойдеше моментът да седне на какавидения трон в Призматичния палат, и той безгрижно се възползваше от свободата си.

Най-близките звезди сияеха като пъстри скъпоценни камъни, посипани по небесния свод, достатъчно ярки, за да се виждат и през деня. Нощем великолепието на Хоризонтния куп изпълваше мрака на Хирилка като фойерверки и обливаше и най-дълбоката нощ с достатъчно светлина, за да успокои мразещите сенките илдирийци.

Около високите сгради растяха дървета, покрити с пъстри цветя, от които се носеше сладко ухание. Безупречно облечени куртизанки обграждаха креслото на губернатора и той с обожание ги зяпаше. Тор’х пък не можеше да откъсне поглед от небесния парад.

Два големи бойни лайнера висяха над главния град.

— Заповядай им пак да изпълнят последната част! — с грейнали от момчешко въодушевление очи каза Тор’х.

Губернаторът на Хирилка разчупи парче сладкиш на две и пъхна хапките в устите на двете най-близко стоящи жени.

— Наистина, адаре, тези лупинги бяха невероятни. Може ли да ги видим пак?

— Както желаеш, господарю. — Адарът заговори по комуникатора на китката си.

Бързите интерорбитални съдове описаха широки дъги и се понесоха обратно към главния град на Хирилка. Зад себе си теглеха многокилометрови вимпели от огледален метал, които искряха в небето като електрически бичове. Корабите прелетяха толкова ниско и бързо, че развълнуваха пъстрите полета с огромни цъфтящи ниалии и накараха сините им цветове да се разлюлеят. Подвижните мъжки екземпляри на насекоморастенията се откъснаха от някои стъбла и панически излетяха.

Губернаторът на Хирилка и младият Тор’х заръкопляскаха.

Губернаторът беше трети син на мага-император. Патрицианското му лице имаше известна прилика с това на брат му Джора’х, но младият колониален управител беше по-дебел от своя най-голям брат и топчестото му лице повече напомняше на неговия богоподобен владетел. Преди пристигането на кохортата губернаторът вече бе обявил деня за празничен в целия град, от Голямата цитадела чак до нивите. Искаше да посрещне войниците от слънчевия флот, да им предложи музика, пиршества и опитни куртизанки.

— Твоите екипажи проявяват невероятно умение, адар Кори’нх — каза младият Тор’х. — И пилотите, и артилеристите. Те са направо истински въздушни акробати!

— Нямат никаква друга работа, освен да се упражняват — отвърна Кори’нх. Изпитваше странно разочарование. — Един от най-добрите ми пилоти е твоят брат кул Зан’нх.

Бързите съдове отново изреваха над тях и дългите вимпели запращяха. Тълпата нададе вик. Някои се изкатериха по дебелите лиани, за да виждат по-добре. Корабите обърнаха и за последен път минаха покрай трибуните.

Дългото празненство на Хирилка се оказа по-мъчително от истинска битка, поне както си я представяше Кори’нх. След първия час вече му омръзна, ала той положи всички усилия да се преструва, че се забавлява. Младият Тор’х и чичо му, изглежда, намираха всичко за забавно.

Празникът продължи на слабата светлина под брилянтените луни от недалечния куп. Широки напоителни канали пресичаха полетата с ниалии, многобройните светещи медузи във водата излъчваха сребристо сияние. Младият Тор’х изглеждаше изтощен и умислен, но не искаше да напусне тържеството. Той погълна голямо количество стимулант, извличан от семенници на ниалия, един от наркотичните експорти на Хирилка.

Смеховете, пиршеството и музиката не доставяха удоволствие на Кори’нх. Той не си избра куртизанка, въпреки че губернаторът многократно му предложи личните си любимки. Накрая синът на мага-император се засмя и прати всички куртизанки в своята парна баня, като им обеща да компенсира липсата на интерес от страна на адара.

Когато празникът започна да утихва, Кори’нх любезно предложи на губернатора да се оттегли при жените си, после се качи на малка совалка и се върна на пустия си флагмански кораб.

Прекара няколко часа в каютата си, но този път не чете Сагата за седемте слънца, а се вглъби в човешката военна история. През последното десетилетие Кори’нх се бе пристрастил към всички войни и бедствия, които си бяха причинявали едни на други теранците. Отчаяните стратегии на човешките генерали — духовни колеги на Кори’нх — надхвърляха и най-развинтените фантазии на илдирийските военни.

Постоянно се удивляваше, че една-единствена раса, прикована само на една планета, е била разтърсвана от такива невероятни борби, от такива ужасни битки. Само за няколко века човеците бяха водили повече войни, отколкото илдирийците през цялата писана история на империята. Въпреки че не завиждаше на Земята за нейните кръвопролития, той оставаше запленен от „мисловните експерименти“, които можеше да води, като анализираше действията на Наполеон, Хитлер и Ханибал.

Докато чакаше тържеството на Хирилка да свърши, му хрумна нещо и реши да свика съвещание на висшите офицери веднага щом слънчевият флот напусне Хоризонтния куп.

После нареди на навигатора да спре кохортата в космическата пустош далеч от звезди и планети — и от нежелано наблюдение.

Смутени, куловете, които командваха седемте манипули, както и талът на цялата кохорта се отзоваха на заповедта и дойдоха на борда на флагманския лайнер. Под ослепителната светлина на лампите Кори’нх невъзмутимо ги огледа.

Повечето командири на манипули мълчаливо седяха и чакаха заповед, но тал Аро’нх, командирът на всички триста четиридесет и три кораба, бе изненадан от неочакваната промяна на плана.

— Но, адар Кори’нх, ние имаме програма. След две седмици трябва да проведем нова демонстрация на Камин. Губернаторът е издигнал чисто нова арена за тържеството по случай нашето пристигане. Събрани са доброволци от седем раси, за да ушият знамена и да представят балет…

— Благодаря, тал Аро’нх — рязко го прекъсна Кори’нх. — Ще се посъветвам с теб, ако някога се затрудня да определя приоритетите на слънчевия флот.

Консервативният стар тал млъкна засрамено.

Адарът се втренчи в офицерите, за да се увери, че е привлякъл пълното им внимание. Чрез тизма магът-император разбираше общите цели на Кори’нх и ги одобряваше. Командващият усещаше, че всевиждащият владетел знае за действията му и наблюдава придвижването на флота като благосклонно божество.

Това бе импулсивно, знаеше го, но и съзнаваше, че е важно, и беше любопитен да види как ще се представи слънчевият флот. И в същото време се страхуваше от онова, което можеше да се случи.

— Получих няколко земни военни стратегически игри, компютърни симулации, създадени от човеците главно за забавление. — Той раздаде инфокарти, които съдържаха симулациите, преформатирани съобразно командните системи на бойния им лайнер. — Проучете ги за един ден и после ви предизвиквам да играете срещу мен.

Събралите се кулове се смаяха. Тал Аро’нх изглеждаше объркан и разтревожен.

— Но, адаре, какво значение имат човешките… развлечения за нашите задължения в слънчевия флот?

Кори’нх кисело изгледа стареца.

— Огромно значение, тал Аро’нх. Ами ако някой ден магът-император обяви война на човеците? Не е ли по-добре предварително да се запознаем с тяхната стратегия?

— Война с човеците ли? — зашепнаха куловете.

— Невъзможно, адаре! — гневно избухна тал Аро’нх. — Магът-император никога няма да поиска такова нещо.

Гласът на Кори’нх прозвуча заплашително и хладно като голо острие.

— Значи вече си въобразяваш, че знаеш мислите на мага-император, така ли? Може би разбираш защо и как нашият владетел взима решенията, които засягат цялата империя? К’лар бекх! Искаш ли да ти отрежа тестисите, за да видим дали ненадейно няма да получиш достъп до тизма?

Тал Аро’нх незабавно отстъпи.

— В никакъв случай, адаре. — Той припряно взе инфокартата. — Ще проучим тези симулации и ще изиграем твоите… космически игри тук, насаме, без смущение.

Кори’нх вече беше опитал игрите и бе провел симулациите в каютата си. Повечето сценарии бяха прости и наивни, с детински ясна цел, обикновено завладяване на свят. Но адарът настоя и куловете се пръснаха по бойните кораби.

След два дни Кори’нх влезе в директен космически бой със своите офицери — без досадно репетирани маневри, без план, който предварително да е известен на всеки.

Офицерите му се провалиха толкова тотално, че дори тал Аро’нх се засрами.